2 януари 1835 г.

Иеромонах Неофит Рилски открива в Габрово основаното от Васил Априлов първо светско българско училишще. С него се поставят основите на модерно­то, в духа на западноевропейски­те идеи образование. В "Апри- ловската гимназия", както от края на осемдесетте години се нарича Габровското училище, съжителстват съвсем в унисон светското и религиозното възпи­тание.

9 януари 1872 г.

Ловчанският митрополит Иларион служи повторно в бъл­гарската църква в Цариград без позволение на царитрадския гръцки патриарх. Дори е ръкопо­ложен един дякон. Учредената с ферман от 28 февруари 1870 г. Българска Екзархия вече функци­онира нормално.

14 януари 1867 г.

На общобългарски събор, свикан от Добродетелната дру­жина в Букурещ, е изработена програма за федеративен съюз между Сърбия и България, в се­дем точки.

ПЪРВО. Братското съедине­ние между сърбите и българите трябва да стане под име Югосла- вянско царство. ВТОРО. Югос- лавянското царство ще се състои от Сърбия и България, която обема земите България, Тракия и Македония. ТРЕТО. Сърбите и българите в своите земи запазват своето народно знаме, монетите и знаците на двата народа. ЧЕТ­ВЪРТО. Всеки от двата народа запазва езика си като официален. ПЕТО. Религиозните работи се уреждат от Свети синод, с пред­ставители на двата народа.

ШЕСТО. Министерският съвет ще се състои от министри, излъ­чени от двата народа. СЕДМО. Народното представителство ще бъде излъчено от двата наро­да, съразмерно с народонаселе- нието.

Тогавашният крал на Сърбия Михаил и министър-председате­лят Гарашанин прочели прото­кола без възражение, но отложи­ли приемането му.

25 януари 1924 г.

В Държавен вестник е публи­куван Законът за защита на дър­жавата, според който не се прес­ледват идеите, а само действи­телно извършените престъпле­ния.

6 февруари 1896 г.

Утвърден е закон за Рисувал­ното училище, внесен от тога­вашния министър на просветата Константин Величков. През своя престой във Флоренция той сам се учи на живопис, интересува се от паметниците на изкуството в Рим, за което свидетелства кни­гата му "Писма от Рим".

Рисувалното училище по-къс­но прераства в Художествена академия.

11 февруари 1920 г.

Приключва голямата стачка на железничари и телеграфопо- щенци, избухнала в началото на декември предната година. Тя е смазана от органите на властта на Александър Стамболийски. Комунистите, начело с Георги Димитров, влагат всичките си усилия за успех, но БКП претър­пява поражение от БЗНС на Стамболийски. Това допълни­телно изостря изконната вражда между тях.

12 февруари 1378 г.

Почива Московският митро­полит Алексей. Тази дата е свър­зана с българската история пора­ди факта, че негов приемник след 12 години става Киприан, българин от търновския род на Цамблаковци. От този род про­изхождат и патриарх Евтимий, и Григорий Цамблак.

Киприан пренася на руска почва реформите на патриарх Евтимий и повлиява в решител­на степен развитието на руската писменост и език.

13 февруари 1943 г.

Комунистическа бойна група с няколко изстрела убива генерал Христо Луков пред собствения му дом. Той е бивш министър на отбраната, който върна военни­те от политиката в казармите. На него българската армия дължи своето боево възраждане в пери­ода 1935-1938 г.

Генерал Христо Луков при­надлежи към най- видните воена­чалници на Третото българско царство, сам предотвратил оку­пирането на Кюстендил по вре­ме на Първата световна война от Сърбия. Сам, защото войниците от артилерийската част на Деве баир под влияние на левоземе- делската и комунистическата пропаганда са дезертирали, но той, обслужвайки шест оръдия едновременно, успява да удържи на сръбския натиск и да спаси града.

28 февруари 1892 г.