|
|
||||||
   Брой 1, 2019 г. |
НОВО!  НОВО!
|
ПАРАДОКСИ  Поетична антология "България"Феномен, явление, вундеркинд, гений или нещо друго е досега неизвестният за българската литература поет Александър (Ацо) Караманов. Неизвестен, защото така са решили "творците" на македонистичния посту- лат. ПЪРВО да го затрият, като го изпратят едва 17 годишен партизанин, след това да го включат в група, за бой срещу отстъпващите немски военни подразделения, за да бъде ранен и изоставен от "своите" и убит от германците. И ВТОРО, вече мъртъв, той да бъде възпят като герой на новата македонистична нация и държава. Налице са две престъпления: планиранотоубийство на един високонадарен младеж и посмъртна подмяна на неговото съкровено АЗ чрез инжектиране на чужда ниму ерзацдуховност. Все пак всеки фалшификат и най-хитро прикриваният, след време рухва. Така е и с мистификацията на творчеството и възгледите на поета Александър Караманов. В даден момент се появяват няколко стихотворения, дотогава грижливо пазени от хорски очи, в които той съвсем естествено, ненатрапчиво и вдъхновено изповядва българската си национална свяст. А във водения от него дневник, това е заявено и косвено, и директно. Предлагаме едно от тези стихотворения, за ужас на добре платените белградски пазванти на македонистичния молох в Скопие.
Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните лед ни тъми. Той помни веригите турски, но пей в гръдта му безстрашно, чил ично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице . Той помни жестокия Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласа, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новия път, на свойта родина копнежа велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. . Приютил в гръдта си завета лъчист с огън в свойте лъчисти очи, той чака:свободен, и светъл, и чист, да брани страната от злите беди.
|
