Брой 1, 2019 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПАРАДОКСИ

  Поетична антология "България"

АЛЕКСАНДЪР КАРАМАНОВ

Феномен, явление, вундер­кинд, гений или нещо друго е до­сега неизвестният за българска­та литература поет Александър (Ацо) Караманов. Неизвестен, защото така са решили "творци­те" на македонистичния посту- лат. ПЪРВО да го затрият, като го изпратят едва 17 годишен пар­тизанин, след това да го включат в група, за бой срещу отстъпва­щите немски военни подразделе­ния, за да бъде ранен и изоставен от "своите" и убит от германци­те. И ВТОРО, вече мъртъв, той да бъде възпят като герой на но­вата македонистична нация и държава. Налице са две престъп­ления: планиранотоубийство на един високонадарен младеж и посмъртна подмяна на неговото съкровено АЗ чрез инжектиране на чужда ниму ерзацдуховност.

Все пак всеки фалшификат и

най-хитро прикриваният, след време рухва. Така е и с мистифи­кацията на творчеството и възг­ледите на поета Александър Ка­раманов. В даден момент се по­явяват няколко стихотворения, дотогава грижливо пазени от хорски очи, в които той съвсем естествено, ненатрапчиво и вдъхновено изповядва българс­ката си национална свяст. А във водения от него дневник, това е заявено и косвено, и директно.

Предлагаме едно от тези сти­хотворения, за ужас на добре платените белградски пазванти на македонистичния молох в Скопие.


 



 


НАРОДЪТ


 


 


Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните лед ни тъми.

Той помни веригите турски, но пей в гръдта му безстрашно, чил ично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице .

Той помни жестокия Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди.

В сърцето той чува на Левски гласа, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новия път, на свойта родина копнежа велик.

Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ.

.

Приютил в гръдта си завета лъчист с огън в свойте лъчисти очи, той чака:свободен, и светъл, и чист, да брани страната от злите беди.

 






Общи условия