Кирил ТОДОРОВ

Живоин (Жика) Лазич е сръб­ски политик, пръв бан на Вар­дарска бановина (1929-1932), проводник на сръбските асими- лационни политики във Вардар­ска Македония в междувоенния период, министър на вътрешни­те работи (11.7.1932-22.12.1934). Роден е през 1876 г. в Сврачков- ци, близо до Горни Милановац, Сърбия. Завършва Юридичес­кия факултет в Белградския уни­верситет. Специализира в об­ластта на националната сигур­ност в Германия, Италия и Авс­тро-Унгария. От 1919 до 1921 го­дина е шеф на отдел "Обществе­на безопасност" към Министер­ството на вътрешните работи. През септември 1923 година съз­дава Сдружението против бъл­гарските бандити - паравоенна организация за терор над българ­ското население във Вардарска Македония, целящо да спре под­крепата за четите на ВМРО. През 1923 година ръководи югославската делегация на кон­ференцията, довела до подписва­не на Нишката спогодба, пряко насочена срещу дейността на ВМРО. След това е назначен за зам. министър на вътрешните ра­боти. През 1927 година участва като обществен обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. През 1929 година става бан на Вардар­ската бановина със седалище С­копие. Провежда политиката на Сърбия за асимилиране и дена- ционализиране на българите във- Вардарска Македония. Влиза в ръководството на Соколската организация "Кралевич Мар­ко" и "Народна отбрана". В края на Втората световна война на­пуска Югославия, а по-късно емигрира зад океана. Умира в Канада през 1958 г.

Специални исторически или професионални изследвания за дейността на Лазич като шеф на "Обществената безопасност", като заместник- министър и ми­нистър на вътрешните работи на КСХС и Кралство Югославия в югославската и сръбската исто­риография не се откриват. Има няколко книги и изследвания за него, описвайки го като герой от четническата борба и като карте- чар в Първата световна война, които не са свързани с дейност­та му като висш полицейски и ра­зузнавателен деец. Надяваме се някой български или сръбски ис­торик да опише в отделно исто­рическо изследване подробно дейността му като полицай и ръ­ководител на Обществена безо­пасност и МВР на КСХС и Крал­ство Югославия. Убедени сме, че архивни материали за негова­та дейност има много не само в централните архиви на Сърбия и на КСХС, но и в много от регио­налните сръбски исторически архивни центрове.

Жика Лазич и Нишката спогодба

Подписването от страна на правителството на БЗНС на т.н. Нишка спогодба през 1923 год. е едно от най-големите български отстъпления пред властите на КСХС. Преговорите между две­те делегации започват от 1 март и завършват на 21 март 1923 г. след две неколкодневни прекъс­вания. Ръководител на югослав­ската делегация е началникът на отдел "Обществена безопас­ност" при Министерството на вътрешните работи Живоин (Жика)Лазич, а в нея влизат на­чалникът на пограничните войс­ки полк. Драгутин Ристич, на- чалник-щабът на Трета армейс­ка област (Вардарска Македо­ния) полк. Боголюб Илич, инс­пекторът в Министерството на вътрешните работи Велимир Прелич и секретарят на СХС ле­
гация в София Миливойе Мил- чич.¹ Основният въпрос, с който се занимава комисията е осигу­ряването на спокойствието на границата и най-вече задушава­нето на четническото движение. Много важна е намесата в диску­сиите по отделните точки на бъ­дещата спогодба на Жика Лазич, който демонстрира отлична ин­формираност на югославското разузнаване и буквално засипва българската делегация със све­дения за оръжейните складове, пунктовете и лагерите на ВМРО на българска територия. По от­делните точки дълго се спори ка­то българската делегация насто­ява за реципрочност на мерките, но югославската не отстъпва и след указание на Стамболийски до българската делегация за от­стъпчивост тя приема неизгод­ния за страната ни и особено за ВМРО вариант.

Като ръководен деец

в Министерството на вътрешни­те работи той е в непрекъснат контакт с висшите функционери на министерството Добрица Маткович и Владета Миличевич, с ръководителя на разузнавател­ната служба ОДЗ² Васа Лазаре- вич, с резидентите на тази служ­ба в България Цветан Джордже- вич и Драголюб Йованович, с ге­нерал Томич - началникът на жандармерията, която също е в структурите на министерството. При крал Александър Жика Ла­зич се ползвал с правото на ли­чен и пряк контакт по въпросите на сигурността на кралството. Едно от големите негови пости­жения в борбата му с България и ВМРО е създаването на Просло­вутата паравоенна контрачетни- ческа организация "Удружение против бугарских бандита" във Вардарска Македония, финанси­рана и ръководена в продълже­ние на няколко години от самия него в съдружие с Добрица Мат­кович и полковниците Таса Ди- нич и Люба Кръстич-всичките представители и ръководни дей­ци на ВОС3, ОДЗ и Обществена безопасност. В тази контрарево- люционна организация той успя­ва да привлече и постави на ръ­ководни длъжности ренегатите от ВМРО Стоян Мишев, Славе Иванов, Григор Циклев, Миха­ил Каламатиев, Мите Соколар- ски, Илия Пандурски, Мино Станков, Наце Гърдовски и др. Преди това те са били войводи в структурите на ВМРО и успяват да превърнат една част от тях в свои комитети. Използвани са селските милиции, в които са принудени да влязат служилите в армията местни жители. В око­лийските центрове те формират и околийски чети, чиито участ­ници имат статут на временни жандарми с постоянно месечно възнаграждение.

Жика Лазич е основна фигура и в организацията по приемане, настаняване в специални емиг­рантски центрове и оформянето на въоръжена структура и поли- титико-пропагандни организа­ции на бягащите от България ос­танали живи организатори и участници в юнските и септемв­рийските събития през 1923 год. С неговото съдействие им е под­сигурено материалното положе­ние и финансовата издръжка от сръбските власти. Повечето из­карват там едно цяло десетиле­тие, дори и след като са амнис­тирани от правителството на На­родния блок. На територията на КСХС през отбелязания период освен няколкохилядната земе­делска и комунистическа емигра­ции са ръководствата и членове­те на Македонската федератив­на организация и групата на То­дор Паница. В Източна Сърбия намират прием, финансова под­крепа и политически грижи и анархо-комунистическите чети на Нешо Тумангелов, Дочо Узу­нов, Георги Янчев, Васил Попов "Героя", Тинко Симов и др. От всички тези групировки, някои от които нямаха политическа идео­логия и цели, а чисто криминал- но-разбойнически стремежи, бя­ха сформирани с прякото учас­тие, подготовка и финансиране на кралските разузнавателни служби десетки чети, отряди и групи, които преминаваха грани­цата, навлизаха в българска те­ритория и извършваха диверсан- тски нападения на селища, на влакове, взривяваха мостове, поставяха адски машини в пра­вителствени сгради,подготвяха убийства на военни, полицейски, административни, юридически лица, ръководни дейци на ВМРО. Като основна ръководна държавно-полицейска фигура в контрола и материалното обез­печаване на българските емиг­ранти в КСХС Жика Лазич е в пряка връзка и непрекъснато об­щуване с ръководството на Зад­граничното представителство на БЗНС в Белград и Прага, в ли­цето на Коста Тодоров, Алек­сандър Оббов, Христо Стоянов и Неделчо Атанасов, с членове­те на Задграничния революцио­нен земеделски комитет Христо Гетов Оббов, Михал Тодоров и Радул Милков, с ръководители­те на емигрантските центрове в градовете Ниш, Цариброд, По- жаревац и Горни Милановац, в Суботица до унгарската граница, във Велики Бечкерек недалеч от румънската граница, във Вардар­ска Македония в Царево село и Ново село (Щипско). Създават се и канали за преминаване и връз­ка с България, от които основни­те са Царибродският, Неготин- ският, Берковският, Трънският,

Босилеград ският и Царевоселс- кият. Всеки канал има свой на­чалник, разполагащ с големи па­рични суми, оставени му от Зад­граничното представителство за нуждите на службата. Начални­ците на каналите са доверени ли­ца на Жика Лазич и Таса Динич и някои от тях са вербовани за агенти. Със знанието и под негов контрол е разработен план за подготовка и провеждане на въ­оръжено навлизане в България през пролетта на 1924 год. със съдействието на революционна мрежа в страната, съставена от земеделци и комунисти с цел сва­ляне на правителството на Ал. Цанков и налагане на земеделс- ко-комунистическо управление.

Той е централната личност, от която зависи и която ръково­ди изпращането на атентатори в България през 1923-1925 год. и който по-нататък урежда с ми­нистрите или други лица подго­товката, или заминаването им. Много синтезирана характерис­тика за него прави Никодим Ст. Николов в своята книга "Емиг­рантски изповеди":

Официалното лице, с което най-много работеха емигран­тите беше Жика Лазич. Госпо­дин Лазич, който е човек на 53 години е изобщо доста приятен и внушителен на глед, привли­ча около себе си много прияте­ли, обикновено е доста скромен и дружелюбен в своите обноски, и способен, макар донякъде на­ивен, и много вярно изпълнява задачата си, която е приел, ка­то своята житейска мисия, именно затвърдяването и из­дигането на сърбизма в Югос­лавия. По причина на предана­та си служба е станал довере­ното лице на краля. Много пра­вителства идваха и си отива­ха, но Лазич си остава. Той е по­лицейски човек и действа като такъв. Обаче не си служи само с жестокости. Той е ръково- дящ член на разни културни и благотворителни дружества, и много щедро дава помощи и привилегии на младежта, ко­ято иска да привлича към сръб­ската кауза. С една дума, той работи с човешки и духовни средства, когато с тях може да постигне желаната цел, а когато е нужно си служи и с бруталност като много поли­цаи и борци за национални кау­зи. Изобщо той е главният и най-вещ "сърбизатор" и в тая област има голям авторитет. И естествено, емигрантите му се виждаха доста благона­деждни оръдия за неговата дейност. Те бяха уж привър­женици на югославянската идея, бяха против Македония, не бяха националисти и се бо­реха с отчаяни усилия против новото по-националистично българско правителство. Ето защо, Лазич си служеше с тях. И между многото наемници в историята бяха и емигранти­те в Сърбия и човекът, чрез който главно получаваха свои­те субсидии беше Жика Лазич. Всеки ден той беше със Задгра­ничното представителство, заедно правеха страшни плано­ве за изпълнението, на които той им даваше много пари и оръжия и им постави на разпо­ложение апарата на сръбска­та държава. Той нареждаше щото полицейските начални­ци, областни и околийски и во­енните да съдействат на емиг­рантите в насилническите де­ла против България. Имаше каточели голяма мрежа жи­ци, по които Сърбия изпраща­ше опасни токове от зловред- но електричество против Бъл­гария. Важните жици водеха до кабинета на г. Лазич, та той спираше и пускаше токо­вете по угодата си. Мрежата бе държавният апарат, а злов- редното електричество бяха емигрантите. Туй електричес­тво, обаче, както и обикновено, бе каприциозно и опасно..."

Към тази характеристика мо­жем да добавим още, че той се ползва и с абсолютното доверие на краля Александър, на Военна­та лига и на всички шовинисти - чески сръбски кръгове. Без него не се взима нито едно решение, било за Македония или за друга част от кралството, по отноше­ние на "безопасността" на дър­жавата и пр. Помага му официал­но началникът на жандармерия­та, генерал Томич. В услуга са му националните четнишки сдруже­ния, които взимат участие в уми- ротворяването на "Южна Сърби­я" (под това име официално се назовава Вардарска Македония, б.а. К.Т.) и членовете на "Бялата ръка". Той е съединителното звено между по-долните ръково­дители и висшата власт. Довере­ните лица или с други думи аген­тите на Жика Лазич в контрачет- ническите формирования и сред емиграцията са: Михал Тодо- ров,чл ен на Задграничния рево­люционен комитет, при когото се извикват определените за ра­бота емигранти, Тодор Ковачев - началника на емигрантските че­ти в Македония, който посредст­вом Михал Тодоров контактува на тайни съвещания с Жика Ла­зич или с генерал Томич. На те­зи срещи не се е допускало дори и другото доверено лице Нико­лай Хайдуков, бивш народен представител от Горна Джумая. В публикуваната през 1929 год. брошура "Родоотстъпници" на Ив. Михайлов се посочват като агенти на Жика Лазич лицата: Борис Бумбаров, Никола Ива­нов Дерменджиев, д-р Констан­тин Терзиев, Кочо Хаджирин- дов-редактора на в. "Македонс­ко съзнание", който със съдейс­твието на сръбската полиция и на "Бялата ръка", се разпростра­нява сред българското населе­ние в Македония. Кръсте Дели- папазов, Георги Лаков и Кочо Павлов получават по хиляда ди­нари от сръбските фондове и жи­веят в Горни Милановац. Тодор Ковачев, Николай Хайдуков и Никола Шопов са контрачетни- ци в Царево село и Ново село. Николай Хайдуков и Тодор Кова­чев вършат военен шпионаж за сметка на сърбите в Горноджу- майско и Кюстендилско, срещу което получават по три хиляди динари и дрехи.

На 29 януари 1926 год. вест­ник "Независима Македония" публикува изложението на Мен- ча Кърничева "ЗАЩО УБИХ ТОДОР ПАНИЦА?". В него тя съобщава сведения, свързани с Тодор Паница и Жика Лазич. Обръщаме внимание на следни­те нейни твърдения: "В началото на 1924 г. аз отидох при домаш­ните си в Цариброд. Един ден Паница дойде у дома и ме замо­ли, като се завърна в София да ка­жа на домашните му по-скоро да тръгнат. Казах му, че те са мно­го радостни задето той най-пос­ле ще се установи при тях във Ви­ена. Паница обаче ми каза, че въпреки очакванията на домаш­ните му, нему лично е невъзмож­но да остане във Виена, защото бил поел ангажимент спрямо Жика Лазич, началник на сръб­ската обществена безопасност, за засилване контрачетите в Южна Сърбия, т. е. подвижните бойни отделения, насочени про­тив македонските революцион­ни чети. Каза още, че били нап­равени два опита с четите на Сто­ян Мишев и резултатите възхи­тили господин Жика Лазич, а не­говата, на Паница, опитност нап­равила впечатление. Стоян Ми­шев бил всесилен в Щип, и че ако съм имала някаква работа в тоя град, могла съм да получа от не­го препоръка до Стояна, за да ми услужи... "

В брошурата си Ив.Михайлов конкретизира някои сведения свързани с привличането на Ни­кола Дерменджиев и Кочо Ха- джириндов: "Във Виена Дермен­джиев е подкупен чрез д-р Терзи­ев от Жика Лазич, дохожда в Белград, вместо в Париж, и пре­дава всичко. Терзиев едновре­менно подкупва и Хаджириндов, като редактор на в. "Македонс­ко съзнание". Последният вече от Белград продължава издава­нето на "Македонско съзнание", което със съдействието на сръб­ската полиция и на "Бялата ръка", се разпространява сред българ­ското население в Македония.

За връзките на Христо Гетов

Оббов (брат на Александър Оббов, б.а. К.Т.)

с Лазич и Лазареви ч се спомена­ва и по един друг случай-опита за атентат във Военния клуб в София през последните дни на 1924 г. По сведения на българс­ката полиция той бил замислен за ликвидирането на царя, ми­нистрите, висши военни, когато се съберат на новогодишното тържество в клуба. Взривното ве­щество било внесено от Югос­лавия по канала през Цариброд по нареждане на Хр. Стоянов и с помощта на висшите служители Жика Лазич и Васа Лазаревич от Министерството на вътрешните работи на тази страна.⁴

Много интересна информа­ция може да се извлече от доку­ментираните спомени-интервю- та на един от водачите на земе­делците - Христо Гетов Оббов в книгата на журналиста Христо

Буковски.⁵ Съобщавайки на Бу- ковски за събитията, свързани с посещението си в България през ноември 1924 г., Христо Оббов признава и за близките си връз­ки с началника на отдел "Дър­жавна сигурност"(официалното наименование е Обществена бе­зопасност, б.а. К.Т.) при Минис­терството на вътрешните рабо­ти на КСХС- Жика Лазич. Бук­вално казва следното: "Аз ходех при Жика Лазич, който беше шеф на Държавна сигурност, за разни работи. При него влизах като у дома си!"... При премес­тване на някое момче от един лагер в друг, при прехвърляне на няколко момчета от тук там. Трябваше полицията да разреши, а аз бях посредник. За много неща!... Той сигурно меж­ду нас имаше свои хора. Беше шеф на тяхната Държавна си­гурност от двайсет и пет го­дини. Бе един благ старец и ме учеше, а на мене ми се услаж- даше и ходех много при него. Ама благ(задушевно) - просто като селски даскал!... Аз като отидох при него, все едно че му бях ученик. Учеше ме, съветва­ше ме. Такъв си беше! Даже веднаж помня, че заварих едно- го, който помагаше на Гаврил Генов... Гаврил Генов създава­ше малко нелегално от мене ед - на връзка-един комунист, кой­то беше началник на отдел в Министерството на труда и минаваше за републиканец. Бе­ше много добър човек... Та зна­ех, че колкото пъти Гаврил Ге­нов дойдеше в Белград да вър­шим нещо, все се срещаше с тоя... Петрович.⁶И един ден, като отидох при Жика Лазич, заварих го там. Той се смути, като ме видя, защото аз вля­зох, както си влизах въобще-без никакви официалности. Като излезе, попитах Лазич каква е тая работа. Пък той знаеш ли какво ми каза? "Слушай, Оббов, ако Стамболийски беше рабо­тил като нас, да му е досега главата на раменете.""

До какви заключения можем да стигнем след тези признания на Христо Оббов за отношения­та му с Жика Лазич? На първо място може да се каже, че това са много доверителни, близки от­ношения, достигащи до нивото на агентурна връзка. Дали Хрис­то Оббов е бил регистриран до­кументално като агент е въпрос, на който може да се отговори са­мо при наличие на документи за това. При всички случаи той се е ползвал с пълното доверие на Жика Лазич и е изпълнявал него­ви задачи за получаване на све­дения за лица от емиграцията, за плановете и дейността на Рево­люционния земеделски щаб в Белград.

***

Нека отбележим и мястото и ролята на Жика Лазич по ангажи­рането на българската емигра­ция в провеждането на държав­ния преврат в Албания и сваля­нето на лявото правителство на Фан Ноли в края на 1924 год. Ре­волюционният щаб в състав: Ра- дул Милков, Михал Тодоров, Иван Бояджиев и Христо Гетов Оббов взема решение да се ока­же помощ на Цена бег и Ахмет Зогу. Планът е одобрен и от Коста Тодоров,⁸ който също пре­ди това е имал разговори с ал­банските ръководители на прев­рата. Ето и самите признания на Оббов: ."И съобщихме на сръб­ското правителство чрез Жика Лазич-с него се сношавах⁹ и те ни обещаха да превозят хората ни до границата... Отрядите на Ахмет Зогу, подкрепяни от югославски и белогвардейски части навлизат в Албания на 24 декември 1924 г. Българските доброволци тръгват с колоната на Цена бег, докато Ахмет Зогу с друга колона навлиза от север. Голяма част от местните албан­ци се присъединяват срещу зап­лащане. Провежда се едно сра­жение в силно пресечен планин­ски район между бунтовниците и правителствени части в окол­ностите на град Пешкопия, на­миращ се между сръбско-албан- ската граница и река Черни Дрин в Кораб планина. Капитан Янков с картечницата си успява да съз­даде суматоха и бягство на ал­банските правителствени части. След тази битка бунтовниците бързо стигат в Тирана и поставят на власт Ахмет Зогу." Христо Оббов, заедно с картечаря Янков и останалите се завръщат в Бел­град. Коста Тодоров също опис­ва подробно участието на бъл­гарските земеделци-емигранти в извършения преврат в Албания: ... На Коледа 1924 г. силите на Зо­гу навлязоха в Албания с една ав­стрийска планинска батарея и де­сет картечници, за които отгова­ряха моите хора. Епископ Фан Ноли нямаше истинска войска, с която да се съпротивлява. Освен това той допусна фатална греш­ка, като обяви Зогу за югославс­ки агент, подкрепян от сръбска­та пехота и артилерия. Хората му изпаднаха в паника. Те може­ха да воюват срещу Зогу, но бор­бата срещу югославската армия изглеждаше безнадеждна и мно­зина от тях дезертираха. Опитът на останалите части да се съпро­тивляват по пътя към Тирана бе­ше разгромен с помощта на пла­нинската батарея на поручик Цветкин. Тази лека победа отк­ри пътя към столицата и след де­сет дни Зогу беше отново на власт. През януари той се про­възгласи за президент на Албан­ската република".¹⁰

следва