В два броя на списанието - бр.4-5 и бр.6 на 2016 г. публикувахме изследването на Кирил Тодоров "Сръбското разузнаване в София-тайните архиви на Таса Динич". В брой 6 на 2017 г. бяха публикувани нови страници от същото изследване, озаглавени "Дейността на Таса Динич срещу България и ВМРО през 1923-1925 г."с продължение в бр.1 на2018г. Сега той ни предлага нов текст на същата тема.
Кирил ТОДОРОВ
Живоин (Жика) Лазич е сръбски политик, пръв бан на Вардарска бановина (1929-1932), проводник на сръбските асими- лационни политики във Вардарска Македония в междувоенния период, министър на вътрешните работи (11.7.1932-22.12.1934). Роден е през 1876 г. в Сврачков- ци, близо до Горни Милановац, Сърбия. Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. Специализира в областта на националната сигурност в Германия, Италия и Австро-Унгария. От 1919 до 1921 година е шеф на отдел "Обществена безопасност" към Министерството на вътрешните работи. През септември 1923 година създава Сдружението против българските бандити - паравоенна организация за терор над българското население във Вардарска Македония, целящо да спре подкрепата за четите на ВМРО. През 1923 година ръководи югославската делегация на конференцията, довела до подписване на Нишката спогодба, пряко насочена срещу дейността на ВМРО. След това е назначен за зам. министър на вътрешните работи. През 1927 година участва като обществен обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. През 1929 година става бан на Вардарската бановина със седалище Скопие. Провежда политиката на Сърбия за асимилиране и дена- ционализиране на българите във- Вардарска Македония. Влиза в ръководството на Соколската организация "Кралевич Марко" и "Народна отбрана". В края на Втората световна война напуска Югославия, а по-късно емигрира зад океана. Умира в Канада през 1958 г.
Специални исторически или професионални изследвания за дейността на Лазич като шеф на "Обществената безопасност", като заместник- министър и министър на вътрешните работи на КСХС и Кралство Югославия в югославската и сръбската историография не се откриват. Има няколко книги и изследвания за него, описвайки го като герой от четническата борба и като карте- чар в Първата световна война, които не са свързани с дейността му като висш полицейски и разузнавателен деец. Надяваме се някой български или сръбски историк да опише в отделно историческо изследване подробно дейността му като полицай и ръководител на Обществена безопасност и МВР на КСХС и Кралство Югославия. Убедени сме, че архивни материали за неговата дейност има много не само в централните архиви на Сърбия и на КСХС, но и в много от регионалните сръбски исторически архивни центрове.
Жика Лазич и Нишката спогодба
Подписването от страна на правителството на БЗНС на т.н. Нишка спогодба през 1923 год. е едно от най-големите български отстъпления пред властите на КСХС. Преговорите между двете делегации започват от 1 март и завършват на 21 март 1923 г. след две неколкодневни прекъсвания. Ръководител на югославската делегация е началникът на отдел "Обществена безопасност" при Министерството на вътрешните работи Живоин (Жика)Лазич, а в нея влизат началникът на пограничните войски полк. Драгутин Ристич, на- чалник-щабът на Трета армейска област (Вардарска Македония) полк. Боголюб Илич, инспекторът в Министерството на вътрешните работи Велимир Прелич и секретарят на СХС ле
гация в София Миливойе Мил- чич.1 Основният въпрос, с който се занимава комисията е осигуряването на спокойствието на границата и най-вече задушаването на четническото движение. Много важна е намесата в дискусиите по отделните точки на бъдещата спогодба на Жика Лазич, който демонстрира отлична информираност на югославското разузнаване и буквално засипва българската делегация със сведения за оръжейните складове, пунктовете и лагерите на ВМРО на българска територия. По отделните точки дълго се спори като българската делегация настоява за реципрочност на мерките, но югославската не отстъпва и след указание на Стамболийски до българската делегация за отстъпчивост тя приема неизгодния за страната ни и особено за ВМРО вариант.
Като ръководен деец
в Министерството на вътрешните работи той е в непрекъснат контакт с висшите функционери на министерството Добрица Маткович и Владета Миличевич, с ръководителя на разузнавателната служба ОДЗ2 Васа Лазаре- вич, с резидентите на тази служба в България Цветан Джордже- вич и Драголюб Йованович, с генерал Томич - началникът на жандармерията, която също е в структурите на министерството. При крал Александър Жика Лазич се ползвал с правото на личен и пряк контакт по въпросите на сигурността на кралството. Едно от големите негови постижения в борбата му с България и ВМРО е създаването на Прословутата паравоенна контрачетни- ческа организация "Удружение против бугарских бандита" във Вардарска Македония, финансирана и ръководена в продължение на няколко години от самия него в съдружие с Добрица Маткович и полковниците Таса Ди- нич и Люба Кръстич-всичките представители и ръководни дейци на ВОС3, ОДЗ и Обществена безопасност. В тази контрарево- люционна организация той успява да привлече и постави на ръководни длъжности ренегатите от ВМРО Стоян Мишев, Славе Иванов, Григор Циклев, Михаил Каламатиев, Мите Соколар- ски, Илия Пандурски, Мино Станков, Наце Гърдовски и др. Преди това те са били войводи в структурите на ВМРО и успяват да превърнат една част от тях в свои комитети. Използвани са селските милиции, в които са принудени да влязат служилите в армията местни жители. В околийските центрове те формират и околийски чети, чиито участници имат статут на временни жандарми с постоянно месечно възнаграждение.
Жика Лазич е основна фигура и в организацията по приемане, настаняване в специални емигрантски центрове и оформянето на въоръжена структура и поли- титико-пропагандни организации на бягащите от България останали живи организатори и участници в юнските и септемврийските събития през 1923 год. С неговото съдействие им е подсигурено материалното положение и финансовата издръжка от сръбските власти. Повечето изкарват там едно цяло десетилетие, дори и след като са амнистирани от правителството на Народния блок. На територията на КСХС през отбелязания период освен няколкохилядната земеделска и комунистическа емиграции са ръководствата и членовете на Македонската федеративна организация и групата на Тодор Паница. В Източна Сърбия намират прием, финансова подкрепа и политически грижи и анархо-комунистическите чети на Нешо Тумангелов, Дочо Узунов, Георги Янчев, Васил Попов "Героя", Тинко Симов и др. От всички тези групировки, някои от които нямаха политическа идеология и цели, а чисто криминал- но-разбойнически стремежи, бяха сформирани с прякото участие, подготовка и финансиране на кралските разузнавателни служби десетки чети, отряди и групи, които преминаваха границата, навлизаха в българска територия и извършваха диверсан- тски нападения на селища, на влакове, взривяваха мостове, поставяха адски машини в правителствени сгради,подготвяха убийства на военни, полицейски, административни, юридически лица, ръководни дейци на ВМРО. Като основна ръководна държавно-полицейска фигура в контрола и материалното обезпечаване на българските емигранти в КСХС Жика Лазич е в пряка връзка и непрекъснато общуване с ръководството на Задграничното представителство на БЗНС в Белград и Прага, в лицето на Коста Тодоров, Александър Оббов, Христо Стоянов и Неделчо Атанасов, с членовете на Задграничния революционен земеделски комитет Христо Гетов Оббов, Михал Тодоров и Радул Милков, с ръководителите на емигрантските центрове в градовете Ниш, Цариброд, По- жаревац и Горни Милановац, в Суботица до унгарската граница, във Велики Бечкерек недалеч от румънската граница, във Вардарска Македония в Царево село и Ново село (Щипско). Създават се и канали за преминаване и връзка с България, от които основните са Царибродският, Неготин- ският, Берковският, Трънският,
Босилеград ският и Царевоселс- кият. Всеки канал има свой началник, разполагащ с големи парични суми, оставени му от Задграничното представителство за нуждите на службата. Началниците на каналите са доверени лица на Жика Лазич и Таса Динич и някои от тях са вербовани за агенти. Със знанието и под негов контрол е разработен план за подготовка и провеждане на въоръжено навлизане в България през пролетта на 1924 год. със съдействието на революционна мрежа в страната, съставена от земеделци и комунисти с цел сваляне на правителството на Ал. Цанков и налагане на земеделс- ко-комунистическо управление.
Той е централната личност, от която зависи и която ръководи изпращането на атентатори в България през 1923-1925 год. и който по-нататък урежда с министрите или други лица подготовката, или заминаването им. Много синтезирана характеристика за него прави Никодим Ст. Николов в своята книга "Емигрантски изповеди":
Официалното лице, с което най-много работеха емигрантите беше Жика Лазич. Господин Лазич, който е човек на 53 години е изобщо доста приятен и внушителен на глед, привлича около себе си много приятели, обикновено е доста скромен и дружелюбен в своите обноски, и способен, макар донякъде наивен, и много вярно изпълнява задачата си, която е приел, като своята житейска мисия, именно затвърдяването и издигането на сърбизма в Югославия. По причина на преданата си служба е станал довереното лице на краля. Много правителства идваха и си отиваха, но Лазич си остава. Той е полицейски човек и действа като такъв. Обаче не си служи само с жестокости. Той е ръково- дящ член на разни културни и благотворителни дружества, и много щедро дава помощи и привилегии на младежта, която иска да привлича към сръбската кауза. С една дума, той работи с човешки и духовни средства, когато с тях може да постигне желаната цел, а когато е нужно си служи и с бруталност като много полицаи и борци за национални каузи. Изобщо той е главният и най-вещ "сърбизатор" и в тая област има голям авторитет. И естествено, емигрантите му се виждаха доста благонадеждни оръдия за неговата дейност. Те бяха уж привърженици на югославянската идея, бяха против Македония, не бяха националисти и се бореха с отчаяни усилия против новото по-националистично българско правителство. Ето защо, Лазич си служеше с тях. И между многото наемници в историята бяха и емигрантите в Сърбия и човекът, чрез който главно получаваха своите субсидии беше Жика Лазич. Всеки ден той беше със Задграничното представителство, заедно правеха страшни планове за изпълнението, на които той им даваше много пари и оръжия и им постави на разположение апарата на сръбската държава. Той нареждаше щото полицейските началници, областни и околийски и военните да съдействат на емигрантите в насилническите дела против България. Имаше каточели голяма мрежа жици, по които Сърбия изпращаше опасни токове от зловред- но електричество против България. Важните жици водеха до кабинета на г. Лазич, та той спираше и пускаше токовете по угодата си. Мрежата бе държавният апарат, а злов- редното електричество бяха емигрантите. Туй електричество, обаче, както и обикновено, бе каприциозно и опасно..."
Към тази характеристика можем да добавим още, че той се ползва и с абсолютното доверие на краля Александър, на Военната лига и на всички шовинисти - чески сръбски кръгове. Без него не се взима нито едно решение, било за Македония или за друга част от кралството, по отношение на "безопасността" на държавата и пр. Помага му официално началникът на жандармерията, генерал Томич. В услуга са му националните четнишки сдружения, които взимат участие в уми- ротворяването на "Южна Сърбия" (под това име официално се назовава Вардарска Македония, б.а. К.Т.) и членовете на "Бялата ръка". Той е съединителното звено между по-долните ръководители и висшата власт. Доверените лица или с други думи агентите на Жика Лазич в контрачет- ническите формирования и сред емиграцията са: Михал Тодо- ров,чл ен на Задграничния революционен комитет, при когото се извикват определените за работа емигранти, Тодор Ковачев - началника на емигрантските чети в Македония, който посредством Михал Тодоров контактува на тайни съвещания с Жика Лазич или с генерал Томич. На тези срещи не се е допускало дори и другото доверено лице Николай Хайдуков, бивш народен представител от Горна Джумая. В публикуваната през 1929 год. брошура "Родоотстъпници" на Ив. Михайлов се посочват като агенти на Жика Лазич лицата: Борис Бумбаров, Никола Иванов Дерменджиев, д-р Константин Терзиев, Кочо Хаджирин- дов-редактора на в. "Македонско съзнание", който със съдействието на сръбската полиция и на "Бялата ръка", се разпространява сред българското население в Македония. Кръсте Дели- папазов, Георги Лаков и Кочо Павлов получават по хиляда динари от сръбските фондове и живеят в Горни Милановац. Тодор Ковачев, Николай Хайдуков и Никола Шопов са контрачетни- ци в Царево село и Ново село. Николай Хайдуков и Тодор Ковачев вършат военен шпионаж за сметка на сърбите в Горноджу- майско и Кюстендилско, срещу което получават по три хиляди динари и дрехи.
На 29 януари 1926 год. вестник "Независима Македония" публикува изложението на Мен- ча Кърничева "ЗАЩО УБИХ ТОДОР ПАНИЦА?". В него тя съобщава сведения, свързани с Тодор Паница и Жика Лазич. Обръщаме внимание на следните нейни твърдения: "В началото на 1924 г. аз отидох при домашните си в Цариброд. Един ден Паница дойде у дома и ме замоли, като се завърна в София да кажа на домашните му по-скоро да тръгнат. Казах му, че те са много радостни задето той най-после ще се установи при тях във Виена. Паница обаче ми каза, че въпреки очакванията на домашните му, нему лично е невъзможно да остане във Виена, защото бил поел ангажимент спрямо Жика Лазич, началник на сръбската обществена безопасност, за засилване контрачетите в Южна Сърбия, т. е. подвижните бойни отделения, насочени против македонските революционни чети. Каза още, че били направени два опита с четите на Стоян Мишев и резултатите възхитили господин Жика Лазич, а неговата, на Паница, опитност направила впечатление. Стоян Мишев бил всесилен в Щип, и че ако съм имала някаква работа в тоя град, могла съм да получа от него препоръка до Стояна, за да ми услужи... "
В брошурата си Ив.Михайлов конкретизира някои сведения свързани с привличането на Никола Дерменджиев и Кочо Ха- джириндов: "Във Виена Дерменджиев е подкупен чрез д-р Терзиев от Жика Лазич, дохожда в Белград, вместо в Париж, и предава всичко. Терзиев едновременно подкупва и Хаджириндов, като редактор на в. "Македонско съзнание". Последният вече от Белград продължава издаването на "Македонско съзнание", което със съдействието на сръбската полиция и на "Бялата ръка", се разпространява сред българското население в Македония.
За връзките на Христо Гетов
Оббов (брат на Александър Оббов, б.а. К.Т.)
с Лазич и Лазареви ч се споменава и по един друг случай-опита за атентат във Военния клуб в София през последните дни на 1924 г. По сведения на българската полиция той бил замислен за ликвидирането на царя, министрите, висши военни, когато се съберат на новогодишното тържество в клуба. Взривното вещество било внесено от Югославия по канала през Цариброд по нареждане на Хр. Стоянов и с помощта на висшите служители Жика Лазич и Васа Лазаревич от Министерството на вътрешните работи на тази страна.4
Много интересна информация може да се извлече от документираните спомени-интервю- та на един от водачите на земеделците - Христо Гетов Оббов в книгата на журналиста Христо
Буковски.5 Съобщавайки на Бу- ковски за събитията, свързани с посещението си в България през ноември 1924 г., Христо Оббов признава и за близките си връзки с началника на отдел "Държавна сигурност"(официалното наименование е Обществена безопасност, б.а. К.Т.) при Министерството на вътрешните работи на КСХС- Жика Лазич. Буквално казва следното: "Аз ходех при Жика Лазич, който беше шеф на Държавна сигурност, за разни работи. При него влизах като у дома си!"... При преместване на някое момче от един лагер в друг, при прехвърляне на няколко момчета от тук там. Трябваше полицията да разреши, а аз бях посредник. За много неща!... Той сигурно между нас имаше свои хора. Беше шеф на тяхната Държавна сигурност от двайсет и пет години. Бе един благ старец и ме учеше, а на мене ми се услаж- даше и ходех много при него. Ама благ(задушевно) - просто като селски даскал!... Аз като отидох при него, все едно че му бях ученик. Учеше ме, съветваше ме. Такъв си беше! Даже веднаж помня, че заварих едно- го, който помагаше на Гаврил Генов... Гаврил Генов създаваше малко нелегално от мене ед - на връзка-един комунист, който беше началник на отдел в Министерството на труда и минаваше за републиканец. Беше много добър човек... Та знаех, че колкото пъти Гаврил Генов дойдеше в Белград да вършим нещо, все се срещаше с тоя... Петрович.6И един ден, като отидох при Жика Лазич, заварих го там. Той се смути, като ме видя, защото аз влязох, както си влизах въобще-без никакви официалности. Като излезе, попитах Лазич каква е тая работа. Пък той знаеш ли какво ми каза? "Слушай, Оббов, ако Стамболийски беше работил като нас, да му е досега главата на раменете.""
До какви заключения можем да стигнем след тези признания на Христо Оббов за отношенията му с Жика Лазич? На първо място може да се каже, че това са много доверителни, близки отношения, достигащи до нивото на агентурна връзка. Дали Христо Оббов е бил регистриран документално като агент е въпрос, на който може да се отговори само при наличие на документи за това. При всички случаи той се е ползвал с пълното доверие на Жика Лазич и е изпълнявал негови задачи за получаване на сведения за лица от емиграцията, за плановете и дейността на Революционния земеделски щаб в Белград.
***
Нека отбележим и мястото и ролята на Жика Лазич по ангажирането на българската емиграция в провеждането на държавния преврат в Албания и свалянето на лявото правителство на Фан Ноли в края на 1924 год. Революционният щаб в състав: Ра- дул Милков, Михал Тодоров, Иван Бояджиев и Христо Гетов Оббов взема решение да се окаже помощ на Цена бег и Ахмет Зогу. Планът е одобрен и от Коста Тодоров,8 който също преди това е имал разговори с албанските ръководители на преврата. Ето и самите признания на Оббов: ."И съобщихме на сръбското правителство чрез Жика Лазич-с него се сношавах9 и те ни обещаха да превозят хората ни до границата... Отрядите на Ахмет Зогу, подкрепяни от югославски и белогвардейски части навлизат в Албания на 24 декември 1924 г. Българските доброволци тръгват с колоната на Цена бег, докато Ахмет Зогу с друга колона навлиза от север. Голяма част от местните албанци се присъединяват срещу заплащане. Провежда се едно сражение в силно пресечен планински район между бунтовниците и правителствени части в околностите на град Пешкопия, намиращ се между сръбско-албан- ската граница и река Черни Дрин в Кораб планина. Капитан Янков с картечницата си успява да създаде суматоха и бягство на албанските правителствени части. След тази битка бунтовниците бързо стигат в Тирана и поставят на власт Ахмет Зогу." Христо Оббов, заедно с картечаря Янков и останалите се завръщат в Белград. Коста Тодоров също описва подробно участието на българските земеделци-емигранти в извършения преврат в Албания: ... На Коледа 1924 г. силите на Зогу навлязоха в Албания с една австрийска планинска батарея и десет картечници, за които отговаряха моите хора. Епископ Фан Ноли нямаше истинска войска, с която да се съпротивлява. Освен това той допусна фатална грешка, като обяви Зогу за югославски агент, подкрепян от сръбската пехота и артилерия. Хората му изпаднаха в паника. Те можеха да воюват срещу Зогу, но борбата срещу югославската армия изглеждаше безнадеждна и мнозина от тях дезертираха. Опитът на останалите части да се съпротивляват по пътя към Тирана беше разгромен с помощта на планинската батарея на поручик Цветкин. Тази лека победа откри пътя към столицата и след десет дни Зогу беше отново на власт. През януари той се провъзгласи за президент на Албанската република".10
следва