в." Джумхуриет" - Турция

Една от "школите" във външ­нополитическите кръгове на САЩ казва:"Хайде да се изтег­лим от регионите, които дирек­тно не влияят върху нашите на­ционални интереси и да насочим ресурсите за сдържането на ръс­та на такива сили като Китай и Русия.

Ако САЩ, изтегляйки се от споменатите региони, ще оста­вят своите зони на стратегичес­ко влияние на растящите сили, този подход, който на пръв пог­лед изглежда разумен, не само няма да обезпечи сдържане, но и още повече разширява възмож­ностите за конфликт. Историята показва, че държавите, започва­щи да се конкурират извън пре­делите на своето влияние, посте­пенно могат да загубят контрол над събитията и чрез взаимни грешки да създадат порочен кръг, който може да послужи ка­то причина за война.

Стратегическа експанзия

В евразийското пространст­во, което класическата геополи- тика определя като най-важния регион от гледна точка на пост­рояването на глобално господ­ство, Китай, финансирайки таки­ва инфраструктурни инвестиции като скоростни железопътни ма­гистрали, автомагистрали, прис­танища, електростанции, пет­ролни и газопроводи,се опитва да създаде зона на влияние в съ­ответствие с икономическите потребности на господстващия в страната капитал и стратегичес­ките потребности на държавата. До момента китайската държава вложи в този проект над 400 млрд. долара и се договори с по­вече от86държавизанад 100съв­местни проекта. Ки­тай също така изпол­зва класически инст­рументи на експанзи­ята на капиталисти­ческия империали­зъм. С помощта на кредити, финансира­щи инфраструктурни проекти, Пекин за кратко време вкарва страните в извънред­ни дългове. Когато странитезапочнатда се затрудняват да из­плащат дълговете си, Китай поставя пред тях списък с искания и по този начин започва да овладя­ва контрола над някои стратеги­чески обекти, източници на про­изводство в различни страни, правата да ги използва. В Близкия изток Китай се готви за експан­зия с използването на подобни методи. За унищожаването на ислямистите уйгури в Сирия, Ки­тай започна да оказва военна по­мощ на администрацията на Асад и сега китайският капитал се готви да финансира процеса на възстановяване на Сирия, да привърже Иран, Ирак и Сирия към своята зона на влияние с по­мощта на проекта "Един пояс, един път". Китай, който към 2017 г. е предоставил на африкански страни кредити с общ размер 119 млрд. долара, преследва подоб­на стратегия и на този конти­нент, притежаващ богати мине­рални и природни ресурси, къде­то се намират 60 на сто от още не- обработваните земи в света. То­ва, че в близките десет години темповете на икономически рас­теж на 19 африкански държави ще бъде средно 5%, а общият потре­бителски потенциал ще достиг­не 14 трилиона долара през 2020 г. още повече увеличава значени­ето на региона. Във времето, ко­гато Тръмп изтегля военните си от отвъдокеан ските конфликтни зони, опитвайки се да икономис­ва, неговият съветник по нацио­налната сигурност Джон Болтън на 13 декември огласи "нова стратегия" по отношение на Аф­рика. При представянето на аф­
риканската стратегия Болтън об­вини Китай в неоколониализъм, подчертавайки, че използваните от Китай кредити в Африка и так­тиката на обвързване застраша­ват стратегическите интереси на САЩ. Сега администрацията на САЩ очевидно ще се интересу­ва по-отблизо от Африка. Но на едно място по време на своето изявление Болтън призна, че САЩ са лишени от такива финан­сови възможности, с каквито раз­полага Китай. Дъг Бъндоу във в "Нешънъл интерест", обръщай­ки внимание на разходите на САЩ за отбрана, които започна­ха да достигат един трилион до­лара и растящия с един и същ темп бюджетен дефицит, отбеля­за: "САЩ не могат да бъдат по­лицай навсякъде, защото са фа­лирали". Ако САЩ разгледат растящото влияние на Китай ка­то стратегическа заплаха, ако те нямат кредити, които да отстра­нят тази опасност, и финансови ресурси за оказване на по­мощ (т.е. мека сила), дали пък на тях не им остава само да се уповават само на не­надминати военни ресурси и частни во­енни компании като "Блекуотър" (твърда сила)? Нима не сочи в тази посока обявл е- нието на "Блекуо- тър", публикувано на цяла страница в последния брой на американското спи­сание за оръжия "Рикойл": "Ние идваме" във времето, когато Тръмп говори за изтегляне на во­енните от отвъдморските конф­ликтни зони? И нима Турция, под ръководството на Партията на справедливостта и развитие­то, не се оказва притисната меж­ду чука и наковалнята на големи държави по силата на това, че тя никак не може да изработи реше­ние на кюрдския проблем ?

Става ясно, че и 2019 г. няма да донесе мир и спокойствие и ще бъде тревожна година. БГНЕС