Уважаеми колеги,
Прочетох текста на г-н Дарко Яневски от 29 октомври 2018 г. във вашия вестник озаглавен "Што напишал биографот на Делчев, Јаворов, пред да се самоубие? Јас сум син на Макед о- нија нека ми биде простено што умирам во Бугарија!"
Добре е, че авторът обръща поглед към един колос не само на българската, но и на световната литература и драматургия! Колос и на борбата за освобождение на Македония.Точно тази мащабност на необикновената му личност, изисква респект към всеки факт от неговия живот, добросъвестно вникване дори между редовете на това, което е оставил като литературно и епистоларно наследство.
Яворов чрез огромния си духовен ръст, респектира читатели, почитатели, литературни специалисти и историци на македонското освободително движение, както и участниците и ръководителите на ВМОРО. Точно този мащаб на неговата личност обезсмисля всеки опит да се прилепят към думите на поета кръпките на титовия идеологически постулат за Македония.
Господин Яневски изгражда изложението си върху три преднамерени и изцяло лъжливи тези.
Нека да ги разгледаме една по една!
ПЪРВОТО негово дълбоко невярно твърдение е, че "Пејо Јаворов е бугарски поет, Ерме- нец по раганье..."
Откъде е измислена тази откровена лъжа? Разбирам, че тя дава възможност авторът да подсили неговото отдалечаване от българските му корени и да разреди колкото може повече българската му кръв, но това е непочтено, особено за един журналист. Ако г-н Яневски си мисли, че щом поетът е написъл стихотворение със заглавие "Арменци", е половин арменец, това е само свидетелство, че се отнася съвсем повърхностно към фактите и ги манипулира според целта на внушението, което прави към читателите си.
Според фундаменталното изследване на неговата племеница Ганка Найденова - Стоилова "П.К.Яворов - летопис за живота и творчеството му ", издаден в София през 1959 г. потеклото на поета е проследено така: "След 1820 г. в Чирпан се заселва Стоян Крачола, основателят на Крачоловия род... Оженва се за Стойка Генчева, богатска дъщеря...Стоян Крачола имал две дъщери Матка и Митра... Преди 1843 г. По-малката дъщеря на Стоян Крачола, Митра, се омъжва за Иван Терзиколев... 1843 г. В дома на Хаджи Митра и Хаджи Иван се ражда първият им син Тодор (Тотю), баща на поета... 1854 г. Ражда се майката на поета, Гана, дъщеря на Йовчо Ха- дживълков...1871 г. Тотю Крачо- лов се оженва за Гана Йовче- ва...1878 г. Малко след полунощ в първия час на Новата година в Крачоловия дом се ражда втори син.Бащата записва в бакалския си тефтер:"1878 Яноари 1 на Пейчу рождениту на тва лету..."
Къде открихте това Ваше "Ер- менец по раганье...", господин Яневски? В сучая колко Ви подхожда една строфа от негово стихотворение:"Клетнико, лъжата нека бъде с мяра...!" ("Пав- лета делия и Павлетица млада" )
ВТОРО.
Вашият автор, сравнително точно цитира предсмъртното писмо на Яворов до Тодор Александров, но се впуска в тълкувания, които принизяват и него, и редакцията ви в интелектуално и професионално отношение. Защо допускате да стоите заплетени в кълчищата на отречената идеологическа пропаганда за Македония на вече разпадналата се федерация! ? Какво внушава авторът на вашите читатели с изречението: "Не се сомнева дека еден ден Македония ке биде слободна, но не го пишува и тоа што од еден великоБугарин би се очекувало: дека слободата ке доведе до долго очекуваното обединуване на бугарскиот народ!"
Това изречение повтаря изтърканото от употреба клише, че повечето от българите са ве- ликошовинисти. И авторът противопоставя на тези "заклети ан- тимакедонци", личността на Яворов, който явно зачита "националната посебност" на македонците, според формулата на Белград, и едва ли не е идеологически брат на Лазар Колишевс- ки, Видое Смилевски и Блаже
Конески.
Хайде да видим сега какво пише самият Яворов по тези въпроси в многобройните си статии, есета и политически анализи.
За сведение ще напомним, че той от най-ранна младежка възраст сътрудничи на различни издания. Значителна следа обаче оставят неговите публикации във вестниците "Дело", "Право", хектографирания лист " Свобода или смърт", който издава в македонските планини, бродий- ки из тях с Гоце, "Софийски ведомости", "Пряпорец","Илин- ден" и др.
Например в брой 11, на 14 април 1903 г., във в "Свобода или смърт" Яворов изповядва собственото си верую така: "С голямо съжаление ще отбележим, черумънинът, сърбинът, и гър- кът въпреки столетния си волен живот нямат нужния културен ръст, за да проумеят как тъй македонския българин, даже като български родолюбец или по право - именно като български родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Македония, но и против ней - ното обединение сМизия и Тра- кияя...
Заповядайте колеги, да разтълкувате с вашия аршин, марка " 1945 година" този Яворов!
И запомнете! България е била винаги за утвърждаването на самостоятелна Македония, както и днес, но без фалшифицирането на нейната история!
В следващия брой 12 от 21 април 19 03 г. поетът продължава в същия дух: "Румъния, Сърбия и Гърция посочиха "сънародниците" си в Македония... като едно право за по-малък или по-голям дял от македонската земя... Те не могат да се примирят с една революционна организация, която по една твърде проста и много естествена логика на обстоятелствата се опира само, или почти само, върху българските плещи в страната...
...Иний обичаме своята българска народност, ала с една възвишена обич, която не допу- ща завист или омраза към другите... "
Навремето и Димитър Мит- рев, и Гане Тодоровски отрониха по някоя и друга дума за Яворов, но без да се докоснат до съкровената му същност на революционер, събрат на Гоце, и двамата отдадени до смърт на каузата за освобождението на Македония.
И те, както вас колеги, трябваше да правят кариера на гърба на истината. "Истината, горчивата истина!" както е казал някога Мишел Монтен.
ТРЕТО.
Съвсем по познатата рецепта вашият автор продължава да противопоставя у Яворов, македонеца на българина като твърди: "Него, Бугарите, со право го сметаат за еден од своите најголеми поети, но токму тој, се смета за син на Македо- нија и токму тој жали што умира во Бугарија!"
На кого е нужна тази козметика? У Яворов живее едно съкровено триединство. Разгърнете биографията на Гоце Делчев, написана от поета, и още в предговора й ще прочетете: "Делото на Каравелов, Ботев и Левски, освобождението на целокупната българска родина, чрез революция, беше осуетено...Българското движение, оставено да се развива в еднъжусвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония, в неразривно единство..."
Касапският нож на автора ви, разчленява по най-груб начин тази съкровена мечта на поета, защото не е възможно да си прос- мукан изцяло със скрижалите на фалшивата митология за Македония и да вникнеш в светая светих на един от тези, чието дело во веки веков ще респектира с моралния си подвиг, в името на отечеството. Ще респектира, защото той неведнъж порицава и всеки опит за опекунство и контрол от страна на самозвани български патриоти и институции над действията на Вътрешната организация.
Свидетелствата, оставени от самия Яворов и тук са в помощ на добронамерения и непреду- беден читател.Нека да ги преп- рочетем заедно!
"Всъщност, Революционната организация и българското правителство - по една неизбежна логика на обстоятелствата - са два фактора в освободителното движение, които не могат един без друг.Онова, което би трябвало да се иска от всички страни, то е ясното съзнание на дълга и взаимния контрол в името на общата и пряка цел - автономна Македония ("Пред два нови гроба", в."Пряпорец", 8. XII. 1907 г. )
И още:" Всеки проект, носещ в себе си зачатъци на бъдеще автономно управление, предизвиква у гърци и сърби припадъци на страх относително бъдещето на Македония - на тази "класическа сръбска и гръцка земя". (в."Илинден", 5 май 1908 г.).
И още: "Нашата народност, поради своето нещастие, че се нарича б ъ л г а г а р с к а, е обсадена в Македония от всички страни. Ние се борехме срещу турци. Нашата бъдеща автономия уплаши гърци и сърби - и те се явиха на помощ за изтребването ни от лицето на земята.
Ние се борим срещу три врага..." (в. "Илинден", 16 юни 1908 г. )
Това е Яворов публицистът, борецът за автономията на Македония. Днес той трябва да се върне и да бъде препрочетен от македонските политически и интелектуални първенци, без по- моща на самозваните суфльори с помътени от десетилетната
пропаганда мозъци.
***
На 7 януари 1913 г. Яворов пише писмо до Данаил Крапчев, което е публикувано на 8 декември 1931 г. във в."Зора". Писмото е отчайващ вик и трагично предчувствие за новото поробване на Македония. То не може да се преразкаже, то трябва да се прочете!
"Драги Данаиле,
...Какво правите там? Кои от приятелите са в Солун? Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и разкъсват дробовете й. Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другарите?... Всички македонски планини с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не
мога да дишам...
Пейо."
Смисълът на това писмо в Р Македония може да се разбере само от хора с чисти съвести, с прогледнали души и с интелект, способен да преоценява собствените си заблуди.
Това е и моето послание към Вас, колеги от в. "Денешен"!
И към всички мислещи хора в Македония!
БГНС,
София, 6 ноември 2018 г.
С най-добри чувства Иван НИКОЛОВ, директор на сп. "България Македония"
Post Scriptum
За съжаление, в следващите броеве на вашия вестник се появиха много публикации, с амбицията, че разобличават, с подхода на Дарко Яневски, българските "посегателства" върху историята на Македония и личностите, сътворили тази история. С подобно съдържание са текстовете под заглави- ята:"Котлар го цитира Александар Т. Балан: "Кога селанецот ке речеше " Јас сум Бугарин", мислеше "христијанин" (14.12.2018).
"Никола Попфилипов во 1848 г. пишува:"За Македонците се неразбирливи како елинскиот и црковнословенскиот, така и бугарскиот ја- зик".(19.12.2018 ).
На 22 декември 2018 г.заглавието е: "Во 1903 година бугарските власти ја -заплениле "За македон- цките работи" од К.П.Мисирков" и т.н.
Вместо да четем измислиците на историчари и лингвисти роби на конюнктурата като Наташа Котлар и Трайко Стаматовски, хайде да видим какво пишат македонските прерод беници за себе си! Йордан Хаджиконстантинов -Джинот: "Нека воздигнем раце да се возблагодариме, защото сме се удостоили да вид име училища, учреж- дени по наший народний болгарский език..." ("Цариградски вестник", бр.7,1850 г.) Григор Ставрев Пърличев: "Когато гръцкий патрика Самуил со страшна измама урна Охридската архиепископия и я претопи и по вся Болгария прати гръцки владици, и на столът Святий Климентов седнаха фенерски зверове - тога Болгарский народ се облече во чърно..." Райко Жинзифов: "Я болгарка сум,болгарин сум я,
болгари живеят во тая страна..."
("Гусляр во собор" ) К.П. Мисирков, за голямо разочарование н а Даркояневци от Скопие, през 1908 г. ще напише следното:
"Читателите на тая статия ще бъдат вероятно изненадани от грамадното противоречие, което ще срещнат в нея в сравнение с онова, което те прочетоха или могат да прочетат в брошурата ми "За ма- кедонцките работи". За отгатването на това противоречие достатъчно е да се припомни, че аз там изтъпих като импровизиран политик..."(Одеса,30 декември 1908) И още:
"Българските, т.е. моите родни национални предания и песни за Крали Марко станаха понятни за мен само след пребиваването ми в Сърбия... У нас главният герой се казва Крали Марко,т.е. Крал Марко, докато в същото време при сърбите той е само Кралевич" (Одеса, 1909 г., "Българска сбирка" кн. V 1910 г.)
Уважаеми колеги от в." Денешен", Чувствайте се както си искате, но вие нямата право да прекроявате по свой образ и подобие съкровената душевност на великите ни предци от Възраждането и революционните борби. Не само, че нямате право, но вие сте длъжни в името на собствената ви чест и достойнство да направите усилие, разчупвайки матрицата на етноинженерството от 1945 г., да се опитате да вникнете в съкровените изповеди на тези великани на духа. Няма неразкрита лъжа. Всяко престъпление, рано или късно получава своето възмездие...
И.Н.