Брой 1, 2019 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДИАГНОЗА

  Отворено писмо до редакцията на в. "Денешен" - Скопие

 

Уважаеми колеги,

Прочетох текста на г-н Дарко Яневски от 29 октомври 2018 г. във вашия вестник озаглавен "Што напишал биографот на Делчев, Јаворов, пред да се са­моубие? Јас сум син на Макед о- нија нека ми биде простено што умирам во Бугарија!"

Добре е, че авторът обръща поглед към един колос не само на българската, но и на световната литература и драматургия! Ко­лос и на борбата за освобожде­ние на Македония.Точно тази мащабност на необикновената му личност, изисква респект към всеки факт от неговия живот, добросъвестно вникване дори между редовете на това, което е оставил като литературно и епистоларно наследство.

Яворов чрез огромния си ду­ховен ръст, респектира читате­ли, почитатели, литературни специалисти и историци на маке­донското освободително движе­ние, както и участниците и ръко­водителите на ВМОРО. Точно този мащаб на неговата личност обезсмисля всеки опит да се при­лепят към думите на поета кръп­ките на титовия идеологически постулат за Македония.

Господин Яневски изгражда изложението си върху три пред­намерени и изцяло лъжливи те­зи.

Нека да ги разгледаме една по една!

ПЪРВОТО негово дълбоко невярно твърдение е, че "Пејо Јаворов е бугарски поет, Ерме- нец по раганье..."

Откъде е измислена тази от­кровена лъжа? Разбирам, че тя дава възможност авторът да под­сили неговото отдалечаване от българските му корени и да раз­реди колкото може повече бъл­гарската му кръв, но това е не­почтено, особено за един журна­лист. Ако г-н Яневски си мисли, че щом поетът е написъл стихот­ворение със заглавие "Армен­ци", е половин арменец, това е само свидетелство, че се отнася съвсем повърхностно към факти­те и ги манипулира според цел­та на внушението, което прави към читателите си.

Според фундаменталното из­следване на неговата племеница Ганка Найденова - Стоилова "П.К.Яворов - летопис за живо­та и творчеството му ", издаден в София през 1959 г. потеклото на поета е проследено така: "След 1820 г. в Чирпан се засел­ва Стоян Крачола, основателят на Крачоловия род... Оженва се за Стойка Генчева, богатска дъ­щеря...Стоян Крачола имал две дъщери Матка и Митра... Преди 1843 г. По-малката дъщеря на Стоян Крачола, Митра, се омъж­ва за Иван Терзиколев... 1843 г. В дома на Хаджи Митра и Хаджи Иван се ражда първият им син Тодор (Тотю), баща на поета... 1854 г. Ражда се майката на пое­та, Гана, дъщеря на Йовчо Ха- дживълков...1871 г. Тотю Крачо- лов се оженва за Гана Йовче- ва...1878 г. Малко след полунощ в първия час на Новата година в Крачоловия дом се ражда втори син.Бащата записва в бакалския си тефтер:"1878 Яноари 1 на Пейчу рождениту на тва лету..."

Къде открихте това Ваше "Ер- менец по раганье...", господин Яневски? В сучая колко Ви под­хожда една строфа от негово стихотворение:"Клетнико, лъ­жата нека бъде с мяра...!" ("Пав- лета делия и Павлетица млада" )

ВТОРО.

Вашият автор, сравнително точно цитира предсмъртното писмо на Яворов до Тодор Алек­сандров, но се впуска в тълкува­ния, които принизяват и него, и редакцията ви в интелектуално и професионално отношение. За­що допускате да стоите заплете­ни в кълчищата на отречената идеологическа пропаганда за Македония на вече разпаднала­та се федерация! ? Какво внуша­ва авторът на вашите читатели с изречението: "Не се сомнева де­ка еден ден Македония ке биде слободна, но не го пишува и тоа што од еден великоБугарин би се очекувало: дека слободата ке доведе до долго очекуваното обединуване на бугарскиот на­род!"

Това изречение повтаря из­търканото от употреба клише, че повечето от българите са ве- ликошовинисти. И авторът про­тивопоставя на тези "заклети ан- тимакедонци", личността на Яворов, който явно зачита "наци­оналната посебност" на маке­донците, според формулата на Белград, и едва ли не е идеологи­чески брат на Лазар Колишевс- ки, Видое Смилевски и Блаже

Конески.

Хайде да видим сега какво пи­ше самият Яворов по тези въпро­си в многобройните си статии, есета и политически анализи.

За сведение ще напомним, че той от най-ранна младежка въз­раст сътрудничи на различни из­дания. Значителна следа обаче оставят неговите публикации във вестниците "Дело", "Пра­во", хектографирания лист " Сво­бода или смърт", който издава в македонските планини, бродий- ки из тях с Гоце, "Софийски ве­домости", "Пряпорец","Илин- ден" и др.

Например в брой 11, на 14 ап­рил 1903 г., във в "Свобода или смърт" Яворов изповядва собс­твеното си верую така: "С голя­мо съжаление ще отбележим, черумънинът, сърбинът, и гър- кът въпреки столетния си во­лен живот нямат нужния културен ръст, за да проумеят как тъй македонския българин, даже като български родолю­бец или по право - именно като български родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Македония, но и против ней - ното обединение сМизия и Тра- кияя...

Заповядайте колеги, да раз­тълкувате с вашия аршин, марка " 1945 година" този Яворов!

И запомнете! България е била винаги за утвърждаването на са­мостоятелна Македония, както и днес, но без фалшифицирането на нейната история!

В следващия брой 12 от 21 ап­рил 19 03 г. поетът продължава в същия дух: "Румъния, Сърбия и Гърция посочиха "сънародници­те" си в Македония... като ед­но право за по-малък или по-го­лям дял от македонската зе­мя... Те не могат да се прими­рят с една революционна орга­низация, която по една твърде проста и много естествена ло­гика на обстоятелствата се опира само, или почти само, върху българските плещи в страната...

...Иний обичаме своята бъл­гарска народност, ала с една възвишена обич, която не допу- ща завист или омраза към дру­гите... "

Навремето и Димитър Мит- рев, и Гане Тодоровски отрони­ха по някоя и друга дума за Яво­ров, но без да се докоснат до сък­ровената му същност на револю­ционер, събрат на Гоце, и двама­та отдадени до смърт на каузата за освобождението на Македо­ния.

И те, както вас колеги, тряб­ваше да правят кариера на гърба на истината. "Истината, горчи­вата истина!" както е казал няко­га Мишел Монтен.

ТРЕТО.

Съвсем по познатата рецеп­та вашият автор продължава да противопоставя у Яворов, ма­кедонеца на българина като твърди: "Него, Бугарите, со право го сметаат за еден од сво­ите најголеми поети, но токму тој, се смета за син на Македо- нија и токму тој жали што уми­ра во Бугарија!"

На кого е нужна тази козмети­ка? У Яворов живее едно съкро­вено триединство. Разгърнете биографията на Гоце Делчев, на­писана от поета, и още в предго­вора й ще прочетете: "Делото на Каравелов, Ботев и Левски, ос­вобождението на целокупната българска родина, чрез револю­ция, беше осуетено...Българско­то движение, оставено да се развива в еднъжусвоената по­сока, рано или късно би достиг­нало целта си. Мизия, Тракия и Македония, в неразривно единство..."

Касапският нож на автора ви, разчленява по най-груб начин та­зи съкровена мечта на поета, за­щото не е възможно да си прос- мукан изцяло със скрижалите на фалшивата митология за Маке­дония и да вникнеш в светая све­тих на един от тези, чието дело во веки веков ще респектира с моралния си подвиг, в името на отечеството. Ще респектира, за­щото той неведнъж порицава и всеки опит за опекунство и конт­рол от страна на самозвани бъл­гарски патриоти и институции над действията на Вътрешната организация.

Свидетелствата, оставени от самия Яворов и тук са в помощ на добронамерения и непреду- беден читател.Нека да ги преп- рочетем заедно!

"Всъщност, Революционната организация и българското правителство - по една неиз­бежна логика на обстоятелст­вата - са два фактора в освобо­дителното движение, които не могат един без друг.Онова, което би трябвало да се иска от всички страни, то е ясното съзнание на дълга и взаимния контрол в името на общата и пряка цел - автономна Маке­дония ("Пред два нови гроба", в."Пряпорец", 8. XII. 1907 г. )

И още:" Всеки проект, носещ в себе си зачатъци на бъдеще ав­тономно управление, предизвик­ва у гърци и сърби припадъци на страх относително бъдещето на Македония - на тази "класичес­ка сръбска и гръцка земя". (в."Илинден", 5 май 1908 г.).

И още: "Нашата народност, поради своето нещастие, че се нарича б ъ л г а г а р с к а, е об­садена в Македония от всички страни. Ние се борехме срещу турци. Нашата бъдеща авто­номия уплаши гърци и сърби - и те се явиха на помощ за изтреб­ването ни от лицето на земята.

Ние се борим срещу три врага..." (в. "Илинден", 16 юни 1908 г. )

Това е Яворов публицистът, борецът за автономията на Ма­кедония. Днес той трябва да се върне и да бъде препрочетен от македонските политически и ин­телектуални първенци, без по- моща на самозваните суфльори с помътени от десетилетната

пропаганда мозъци.

***

На 7 януари 1913 г. Яворов пи­ше писмо до Данаил Крапчев, което е публикувано на 8 декем­ври 1931 г. във в."Зора". Писмо­то е отчайващ вик и трагично предчувствие за новото пороб­ване на Македония. То не може да се преразкаже, то трябва да се прочете!

"Драги Данаиле,

...Какво правите там? Кои от приятелите са в Солун? Ма­кедония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си нокти в гърдите на Македония и раз­късват дробовете й. Писах и на Тодор Александров. Не е ли кра­ен час да се предприеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другарите?... Всички маке­донски планини с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не

мога да дишам...

Пейо."

Смисълът на това писмо в Р Македония може да се разбере само от хора с чисти съвести, с прогледнали души и с интелект, способен да преоценява собстве­ните си заблуди.

Това е и моето послание към Вас, колеги от в. "Денешен"!

И към всички мислещи хора в Македония!

БГНС,

София, 6 ноември 2018 г.

С най-добри чувства Иван НИКОЛОВ, директор на сп. "България Македония"


 


 


Post Scriptum

За съжаление, в следващите броеве на вашия вестник се появиха много публикации, с амбиция­та, че разобличават, с подхода на Дарко Яневски, българските "посегателства" върху историята на Македония и личностите, сътворили тази история. С подобно съдържание са текстовете под заглави- ята:"Котлар го цитира Александар Т. Балан: "Ко­га селанецот ке речеше " Јас сум Бугарин", мисле­ше "христијанин" (14.12.2018).

"Никола Попфилипов во 1848 г. пишува:"За Ма­кедонците се неразбирливи како елинскиот и црковнословенскиот, така и бугарскиот ја- зик".(19.12.2018 ).

На 22 декември 2018 г.заглавието е: "Во 1903 го­дина бугарските власти ја -заплениле "За македон- цките работи" од К.П.Мисирков" и т.н.

Вместо да четем измислиците на историчари и лингвисти роби на конюнктурата като Наташа Котлар и Трайко Стаматовски, хайде да видим как­во пишат македонските прерод беници за себе си! Йордан Хаджиконстантинов -Джинот: "Нека воздигнем раце да се возблагодариме, за­щото сме се удостоили да вид име училища, учреж- дени по наший народний болгарский език..." ("Ца­риградски вестник", бр.7,1850 г.) Григор Ставрев Пърличев: "Когато гръцкий патрика Самуил со страшна из­мама урна Охридската архиепископия и я претопи и по вся Болгария прати гръцки владици, и на сто­лът Святий Климентов седнаха фенерски зверове - тога Болгарский народ се облече во чърно..." Райко Жинзифов: "Я болгарка сум,болгарин сум я,

болгари живеят во тая страна..."

("Гусляр во собор" ) К.П. Мисирков, за голямо разочарование н а Даркояневци от Скопие, през 1908 г. ще напише следното:

"Читателите на тая статия ще бъдат вероятно изненадани от грамадното противоречие, което ще срещнат в нея в сравнение с онова, което те проче­тоха или могат да прочетат в брошурата ми "За ма- кедонцките работи". За отгатването на това про­тиворечие достатъчно е да се припомни, че аз там изтъпих като импровизиран политик..."(Одеса,30 декември 1908) И още:

"Българските, т.е. моите родни национални предания и песни за Крали Марко станаха понят­ни за мен само след пребиваването ми в Сърбия... У нас главният герой се казва Крали Марко,т.е. Крал Марко, докато в същото време при сърбите той е само Кралевич" (Одеса, 1909 г., "Българска сбирка" кн. V 1910 г.)

Уважаеми колеги от в." Денешен", Чувствайте се както си искате, но вие нямата право да прекроявате по свой образ и подобие сък­ровената душевност на великите ни предци от Въз­раждането и революционните борби. Не само, че нямате право, но вие сте длъжни в името на собст­вената ви чест и достойнство да направите усилие, разчупвайки матрицата на етноинженерството от 1945 г., да се опитате да вникнете в съкровените из­поведи на тези великани на духа. Няма неразкрита лъжа. Всяко престъпление, рано или късно полу­чава своето възмездие...

И.Н.






Общи условия