В Сърбия 2018 година прик­лючи с протести срещу диктату­рата, "кървавите ризи" и цензу­рата, а 2019 започна с нови мно­гохилядни протести не само в Белград, но и в десетки градове като Нови Сад, Ниш, Крагуевац, Пожега, Пирот, Куршумлия, Смедерево, Зайчар, Горни Ми- лановац. В Ниш гражданите при­зовават "за свободен Ниш без те­рор и страх", в Смедерево "за чист въздух", в Крагуевац про­тестират срещу "лъжите, краж­бите и пребиването на невинни хора", в Нови Сад хората сканди­рат срещу диктатурата, а в Пи­рот срещу построяването на 56 мини- ВЕЦ-а в Стара планина.

И ДОКАТО

преди 28 години знаковите мно­гохилядни протести в Сърбия срещу режима на Слободан Ми- лошевич бяха предвождани от опозиционни лидери и партии, то този път партиите отсъстват със знамената си от площадите, а опозоционните лидери участват в тях само като граждани. За оне­зи които не знаят, нека да кажем, че опозицията в Сърбия е смач­кана, разбита, безавторитетна и отчасти купена от Александър Вучич. Заради множеството афе­ри, скандали, корупционни схе­ми и безпринципни коалиции, някогашните политически пар­тии, които спечелиха изборите срещу режима на Слободан Ми- лошевич, днес почти не същест­вуват.

А политическият комфорт, който преди осем години получи на тепсия Сръбската прогресив­на партия (Српска напредна странка) и Александър Вучич лично, му донесе безкрайно много власт, политически кон- форт и възможност да управля­ва както си иска и с когото си ис­ка. Лека- полека той сложи ръка върху медиите, общините, дър­жавната администрация, бюдже­та, външната и вътрешна полити­ка. През цялото това време Брюксел си затваряше очите пред нередностите, които той вършеше, ухажваха го за Косово и сякаш не знаеха нищо за състо­янието на човешките, малцинс­твените и гражданските права в Сърбия. Даже се преструваха, че не знаят нищо за цензурата в ме­диите, за насилието върху журна­листи и хора критикуващи власт­та и за мутрите с черни джипове пред избирателните секции.

Възполвайки се от всичко то­ва, Вучич купуваше време, за да отложи постигането на споразу­мение с Косово, заиграваше и с Брюксел и с Вашингтон, канеше Китай да инвестират в Сърбия и се кълнеше във вечна дружба с Русия. В името на тази дружба, европеецът Вучич на 17 януари посрещна Путин в Белград като за целта бяха доведени под строй от цяла Сърбия над 100 000 ду­ши, държавни и общински слу­жители, безработни и всякакви други, на които партията на Ву­чич отпусна по 1 500 динара дневни разноски и безплатна разходка до Белград. Като заслу­га за стореното, Вучич получи от Путин орден "Александър Нев­ски", с който в миналото са наг­раждавани най-отявлените сръбски националисти и бълга- ромразци - крал Милан Обрено- вич, крал Александър Карагеор- гевич и Никола Пашич.

НО, СЛЕД ПОСРЕЩАНЕТО

на Путин, последваха и съботни­те протести срещу диктатурата на Вучич. И пак се заговори за не­завидното състояние на човеш­ките права в Сърбия. Българите в Западните покрайнини също заговориха за своите проблеми. През последните 28 години на­шите сънародници там намаля­ха до неузнаваемост, даже не се реши нито един от техните жиз­неноважни проблеми - икономи­чески поминък, нормално здра­веопазване, медии на български език, образование на майчин език, религиозни права и свобо­ди. От септември 2018г. насам хорта в Пиротско и Царибродс- ко или по-точно в селата в Ста­ра планина, воюват за опазване на своите имоти, природата и ре­
ките от алчни инвеститори, на които режимът на Александър Вучич е разрешил да построят 56 мини- ВЕЦ-ове по течението на река Височица и нейните прито­ци. Изплашените за поминъка и здравето си, хора се вдигнаха на бунт срещу властта и инвестито­рите, и в началото на есента в Пи­рот се събраха 5000 души протес­тиращи "в защита на реките в Стара планина".

В Босилеград ско е планирано построяването на 35 мини- ВЕЦ- ове и по долината на река Ерма, още десетки такива. Тук е важно да подчертаем, че вместо инвес­тиции, наЗападните покрайнини се предлага разруха, отчаяние и безнадеждност. Неслучайно през септември м.г. в Босилег­рад за по-малко от две седмици се самоубиха четирима души, етнически българи, "заради без­надеждното си положение и пъл­ната изолация на района" както отбеляза в-к "Блиц". От извест­но време хората в Босилеград протестират и срещу замърсява­нето на река Драговищица в не­посредствената близост на коя­то работи мина Караманиц с ин­вестиции на британската компа­ния "Минеко" и сръбската "Бо- сил-Метал". Без оценка за въз­действие върху околната среда инвеститорът получил от сръб­ското правителство право за из­граждане на експериментална инсталация за проучване и извли­чане на олово, цинк и мед. Пре­работената руда щяла да се изна­ся в България и Китай. Само че резултатите на чистотата на во­дите показват, че съдържанието на олово в потока край мината е 20 пъти над нормата, а това на мед - 40 пъти. Данните на Центъ­ра за обществено здраве във Вра­ня пък не отчитат завишаване по нито един от показателите. Кме­тът на града, вместо да защити интересите на граждани­те, организира контра п­ротест с работници от ми­ната с цел да защити ин­веститорите. Реакциите на българските власти бя­ха уклончиви, на моменти се получаваше впечатле­нието, че защитават сръб­ската страна. И затова на 16 януари 2019 г. протес­тиращи еколози от Боси­леград, Кюстендил и Со­фия поискаха оставката на министъра Нено Ди­мов. Вече не се знае кого защитават българските политици и министри - българите или режима на Вучич!

НА 12 ДЕКЕМВРИ

на многохилядния про­тест срещу диктатурата на Ву­чич, актьорът Бранисл ав Трифу- нович каза: "Имаме още един ге­рой, Деско от Ракита, който е тук сред нас"! Деско от Ракита е Де- симир Стоянов, кмет на малко­то трънско село Ракита, което през 1967 година беше откъсна­то с още шест села от Цариброд - ска община и присъединено към община Бабушница с цел да бъ­де административно и територи­ално разбито българското наци­онално малцинство.

Днес в Ракита живеят около 250 души етнически българи, ко­ито се борят като лъвове срещу инвеститора, който иска на река Ракитска /приток на река Ерма/, да построи мини ВЕЦ, а заедно с него да унищожи природата, ре­ката и имуществото на хората и инфраструктурата на селото. Ба­герите предизвикали свлачище в селото след което пресъхнала и питейната вода на хората. Те обаче решават да се борят, спре­ли багерите и върнали реката в старото корито, като на помощ им дошли и правозащитниците от движението "Да спасим реки­те на Стара планина". Вместо държавата да защити хората, ед­на сутрин им изпратила биячи с черни джипове и полиция. В на­вечерието на Нова година в по­жар изгоря склада на инвестито­ра, и може би това е възмездие­то свише за всичко, което беше сторено на реката и на почтени­те и невинни българи там.

И ЗА КРАЙ