1 май 1882 г.

Йоаким Груев основава на­родна библиотека в Пловдив, днес Народна библиотека "Иван Вазов". Първоначалният книжен фонд се състои от "Венелинова- та библиотека", пренесена от Одеса в Пловдив през 1873 г.

Библиотеката е четвърта по обема на книжовния си фонд.

5  май 1876 г.

Във в."Нова България", Хрис­то Ботев изповядва дълбокото си вълнение:"Захваща се вече дра­мата на Балканкия полуостров! Многославният восточен въп­рос, който до вчера се мислеше за непроменим на политическа­та сцена на Европа, стъпи вече в своя трети акт и няма вече съм­нение, че той ще да се изкара док­рай... Третият (акт)... се захвана само от нашия нещастен и док- райно убиен български народ... българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е зах­ванала със всичката своя отчая - ност..."

6  май 1891 г.

В Египет умира Софийският митрополит Мелетий. Там оти­ва в началото на същата година и завещава на Светия синод на БПЦ една значителна за времет- но си парична сума. Според за­вещанието парите от лихвите трябва да се използват за изда­ване на книги с религиозно и нравствено съдържание. Митро­полит Мелетий е първият бъл­гарски владика, изпратен в Со­фия от Българската Екзархия. Ро­ден е в 1832 г. в Струмица.

10 май 1953 г.

Българската правослана цър­ква от Екзархия се възстановява в Патриаршия, а нейният предс- тоятел - от екзарх става патриарх. За патриарх е избран пловдивс­кият митрополит Кирил. Учре­дена канонически на 4 март 870 година Българската църква е ав­тономна Архиепископия до 919 г., когато по повелята на цар Си­меон Велики,българските епис­копи я въздигат в партиаршия, за да бъде призната от Византия с договор от 8 октомври 927 г.

Патриарх Кирил за кратко време успява да заздрави вът­решно Църквата и външно да я постави в каноническо общение с всички православни църкви.

27 май 894 г.

Между 27 май и 1 септември са съставени "Историки" от Константин Преслевски, тогава вече стоящ начело на Преславс­ката школа. Съчинението съдър­жа данни из библейската, гръко- римската и византийската исто­рия до момента на завършване­то му.Това става по времето на византийския император Лъв Шести Философ.

"Историки" е първият труд по история в старобългарската ли­тература.

7 юни 1934 г.

Правителството на Кимон Георгиев унищожава с наредба- закон предвиденото в Търновс­ката конституция самоуправле­ние на общините. Премахва из­борните общински съветници и изборните кметове и ги заменя с назначени от правителството кметове и помощник-кметове.

Безпартийният кабинет на Ге­орги Кьосеиванов през 1937-1938 г. взема предпазливи стъпки към възстановяване на истинското местно самоуправление.

10 юни 1869 г.

Управляващият руското по­солство в Цариград дьо Стаал, в отсъствие на посланик граф Иг­натиев, донася на русктото пра­вителство, че Цариградската гръцка патриаршия отказва да включи в българската църковна област Пловдивската и Охрид­ската епархия, а българите не приемат проекта на патриарха, защото разделя българския на­род, "с измислени граници".

Дьо Стаал се надява да про­дължи своята работа на помири­тел.

27 юни 1650 г.

В една ауденция при Дожа на Венеция българският духовник архиепископ Петър Парчевич излага целта на своята мисия при него и връчва писмено своята реч на секретаря. Дожът го изслуш­ва и изказва пожелание да види българите щастливи и свободни и предоставя решението на сена­та.

В доклад до сената Парчевич твърди, че никога моментът не е бил по-благоприятен за изгонва­нето на турците. Духът на хрис­тияните е повишен, турците, напротив, са сломени и силите им разнебитени.

Парчевич действа и пред дру­ги ръководни личности в Евпро- па, включително и пред авст­рийския император и полския крал, за освобождението на бъл­гарския народ.

29 юни 1884 г.

Българското книжовно дру­жество образувано в Браила през 1869 г. и подновило дейността си през 1881 г. е тържествено конс­титуирано на общото си събра­ние, открито с реч на княз Алек­сандър Батенберг. То приема нов чисто академичен устав, ка­то се разделя на три клона: исто- рико-филологически, за естест­вени науки и за държавни науки.

Едва в началото на 1911 г. дру­жеството се преустройва в Бъл­гарска академия на науките.