Българската духовност, бъл­гарската литература, българска­та култура не може да бъде раз­делена на две. Едната, която се твори в България, а другата - ня­къде по света. Но идеологичес­кото господство в живота на България в периода 1944-1989 г. раздели и творците. Тези в Бъл­гария, и тези на Запад. Прокуде­ните поради несъгласието си с насила налаганите норми на жи­вот биваха наричани невъзвра- щенци, врагове на социализма, проводници на чужди влияния. А те всъщност бяха маята, която съхрани непокътната истинската българска чувствителност, бъл­гарското светоусещане, но съ­щевременно изпитваха и дълбо­ка носталгичност по родния край.

Ярък представител на това поколение, прокудено от Бълга­рия, е и поетесата Жени Заимо­ва. Родена е в Ботевград. Завър­шва Държавната консерватория в София, притежава талант и на музикант, и на художник, и на по­ет. През 1950 г. поема по пътя на свободата. До 1957 г. живее в Италия, заобиколена от извест­ни италиански творци като Сал- ваторе Куазимодо, Корадо Ал- варо, Ренато Гутузо. Пре 1957 г. заминава за САЩ. Тук продъл­жава образованието си, като за­вършва няколко специализации по литература и започва работа върху докторска дисертация на тема от руската литература в Ню Йорк.

Поезия пише на български, италиански и английски език. Издала е седем стихотворни сборника "Писма до Корадо Ал- варо" (1956)- на италиански, "Песни разпилени"-с второ из­дание през 1971 г., "Щъркели" (1972), "Мартеници" (1977), "Тракийско злато" (1981), "Тъм­на звезда" (1985 ) - на английски език.

През октомври 1978 г. Жени Заимова е първият български творец удостоен да чете свои сти­хове в прочутата Вашингтонска конгресна библиотека, където гласът й с нейни стихове е запи­сан за съхранение в архивите на световната литература.

През 1990 г. на български език излиза сборник с нейни стихот­ворения, озаглавен "Прокудена­та". Това са стихове подбрани от всички досега излезли нейни книги.

Предлагаме едно от тях.