Иконостасът на църквата "Свето Благовещение" в Прилеп се намира в окаяно състояние. Дърворезбената преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат "бугарската цръква".
Иконостасът е майсторско и художествено постижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.
Става дума за същия иконостас възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие "Железният светилник". Този неза- гасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии дори и само мъждукащ е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчавани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си
от земния свят.
Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символът на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов - майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.
И за новите генерации, църквата от "Железният светилник" е пропита със своя особена духовност. Вкопана по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се извисява над околните джамии, когато влезат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие,
несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето... това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние,както и най- невероятните прозрения за бъдещето.
Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци- строители и създатели на храма и в частност на великолепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата "Свети
Спас" в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде на своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е изоставена и пустееща. Там не живее никой и тя може да се срине всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на Талевото творчество в Македония. Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма "Свето Благовеще- ние" ? Моля се на Бога, на който служат духовниците и от двете православни църкви - на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.
Спасете олтара!
Спасете сърцето на храма "Свето Благовещение"!!!
Във фундаменталния труд на отдавна починалия професор Асен Василиев "Български възрожденски майстори", София 1965 г. първата глава е "Майстори от Дебърската покрайнина", с подзаглавие "Майстори от с.Тресонче -Рензовско-зографс- ки род"
Тази глава започва така: "Един от най-старите мияшки родове на прочути образописци, резбари и строители е Рензовско-зог- рафският род, произхождащ от малореканското село Тресон- че... Живата връзка между нас и миналото на този род бе образо- писецът Георги Я.Зографски, който живееше във Велес и който се помина през 1944 г. Приживе се срещах на няколко пъти с него и беседвах за старите представители на неговия род и за самия него.Той с готовност се отзова на моето желание..."
В главата "Творби" проф.Ва- силиев пише: "Най-старите постройки на Рензовци едва ли биха могли да бъдат определени с положителност. При разглеждане на строителството им за повод ще послужат църквите "Свети Димитър" в Битоля и "Свето Благовещение" в Прилеп".
Според професора авторството и на двете църкви не е доказано, но по стил на изпълнение те подсказват родството си с школата на Рензовци и продължава:1"Рензовската църква, нейният план и оформянето й идват да потвърдят сродните разбирания на строителите на посочените две църкви и църквите във Вра- ня,Скопие, Куманово, Щип, Дойран и др. Рензовските начала са едни и същи при строежите им през XIX в. Какви са били разбиранията на Рензовци преди това не се знае..."
Заслужава да отбележим кон- кретиката, отнасяща се за църквата в гр. Прилеп, дадена от проф. Василиев:"В църквата "Свето Благовещение" балконът на галерията заема ширина срещу средния кораб. Отгоре той е завършен с балдахин. Колоните от (50 до 70 см) завършват с ка- пители, върху които са стъпили арките, поддържащи полуцилин- дричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски. Покривите са седло- видни...
През 1830 г. завършва битол- ската църква, а през 1938 - при- лепската. Това става по времето на Дамян и синовете му Георги, Андрей, Коста и Никола. Дейността на тези майстори е нов период в архитектурните разбирания, които носят белега на нова образност и нововъведения. Църквата "Света Богородица" в Скопие, която е завършена преди прилепската, се отличава съществено от нея и от битолска- та. Нейният градеж е продължил 14 години и е завършен през 1835 г. Макар че довършването на
прилепската църква е датирано с 3 години по-късно от скопска- та, архитектурното й оформление било създадено по-рано..."
Според Владо Перев иконостасът на църкваята "Свето Благовещение" в Прилеп е дело на майстор Петър Филипов Гарка. Ето какво пише за него в труда си проф. Асен Василиев, в глава "Майстори от Гари" и подзаглавие "Род Филиповци": "Името на Петър Филипович Гарка високо се издига между имената на македонските майстори-резбари. Този ваятел на дърво е надарен с рядък усет към пластика и през първата половина на XIX в. е създал изискани и високохудожест- вени творби в Македония... Не е известно кога е роден, а това затруднява датирането на някои от творбите му, както е случаят с иконостаса на Бигорския манастир и този в Крушево..."
Професор Василиев като говори за иконостаса, в църквата "Света Богородица" в Скопие, прави следният извод: "Въпросният иконостас, подхванат от двамата майстори Петър Гарка и Димитър Станишев, които вероятно са имали и помощници, е направен за не повече от една година, и то най-сигурно през 1936 г. А в промеждутъка от 1829 до 1835-1836 г. може да се допусне, че Петър Гарка е рязал иконостаса в Крушево. Наскоро след това изглежда, че е рязан от него и владишкия трон в прилепската църква "Св.Благовеще- ние"...
Проблемът върху който насочва вниманието ни Владимир Перев е от съществено значение. Не само, че с църквата "Свето Благовещение" в гр. Прилеп Димитър Талев свързва съдбата на много от своите герои, но и поради факта, че тя представлява рядък културно-исторически паметник, в който са вложили своя гений строители от известния Рензовско-заграфски род и резбари като Петър Гарка.
Този проблем трябва да събуди отговорността не само на църковните власти в двете държави - България и Р Македония, но и на техните управляващи и обществени елити.