Брой 3, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  SOS

  Да спасим Иконостаса

Владимир ПЕРЕВ - Скопие


Иконостасът на църквата "Свето Благовещение" в Прилеп се намира в окаяно състояние. Дърворезбената преградна сте­на се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на не­милостта на времето. Местната и централната власт показват пълна незаинтересованост. Не­хаят за възстановяването на уни­калното възрожденско богатст­во на храма, който в Прилеп ста­рите граждани все още наричат "бугарската цръква".

Иконостасът е майсторско и художествено постижение на Петре Филипов Гарката и него­вата тайфа-дружина от майсто­ри, подмайстори и чираци. Изра­ботен е през 1845 година, в пери­ода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият жи­вот на българската черковна об­щина. За македонските българи съдбата на храма и до днес е сво­еобразно отражение на тяхната собствена съдба.

Става дума за същия иконос­тас възпят от прилепчанина Ди­митър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие "Же­лезният светилник". Този неза- гасващ светилник, дори във вре­мената на най-големите истори­чески бури и стихии дори и само мъждукащ е оставал символ на борбата на македонските бълга­ри за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от маке­донски българи са били кръща­вани, венчавани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си

от земния свят.

Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите обра­зи на македонските възрожден­ци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на из­граждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Пок­рай градежа на църквата се поя­вява нежната Ния, символът на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият рене­сансов тип с неговата обречена любов - майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред съ­щия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе из­лива всички свои чувства, тра­гично завършили в безмилост­ния живот.

И за новите генерации, църк­вата от "Железният светилник" е пропита със своя особена ду­ховност. Вкопана по изискване на поробителя няколко метра в зе­мята, за да не се извисява над околните джамии, когато влезат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие,
несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смес­ват историята и настоящето, мястото където при всяко кръ­щене и венчавка се търси смисъ­ла на бъдещето... това е мястото, където и до днес се смесват дейс­твителност и въображение, на­дежди и отчаяние,както и най- невероятните прозрения за бъ­дещето.

Огромно и неповторимо е де­лото на нашите възрожденци- строители и създатели на храма и в частност на великолепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На него­вото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата "Свети

Спас" в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-не­повторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всич­ко, което един човек може да да­де на своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължи­ха днешните прилепчани, нито Македонската православна цър­ква. Родната къща на Талев е изоставена и пустееща. Там не живее никой и тя може да се сри­не всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пази­тел на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в При­леп. Питам се, кой ще запази ут­ре духовността на Талевото творчество в Македония. Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, ху­дожествени и духовни ценности на храма "Свето Благовеще- ние" ? Моля се на Бога, на който служат духовниците и от двете православни църкви - на Българ­ската и на Охридската архиепис­копия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страс­ти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

Спасете олтара!

Спасете сърцето на храма "Свето Благовещение"!!!


 



Във фундаменталния труд на отдавна починалия професор Асен Василиев "Български въз­рожденски майстори", София 1965 г. първата глава е "Майсто­ри от Дебърската покрайнина", с подзаглавие "Майстори от с.Тресонче -Рензовско-зографс- ки род"

Тази глава започва така: "Един от най-старите мияшки родове на прочути образописци, резба­ри и строители е Рензовско-зог- рафският род, произхождащ от малореканското село Тресон- че... Живата връзка между нас и миналото на този род бе образо- писецът Георги Я.Зографски, който живееше във Велес и кой­то се помина през 1944 г. Прижи­ве се срещах на няколко пъти с него и беседвах за старите пред­ставители на неговия род и за са­мия него.Той с готовност се от­зова на моето желание..."

В главата "Творби" проф.Ва- силиев пише: "Най-старите пос­тройки на Рензовци едва ли биха могли да бъдат определени с по­ложителност. При разглеждане на строителството им за повод ще послужат църквите "Свети Димитър" в Битоля и "Свето Благовещение" в Прилеп".

Според професора авторст­вото и на двете църкви не е дока­зано, но по стил на изпълнение те подсказват родството си с шко­лата на Рензовци и продължа­ва:1"Рензовската църква, нейният план и оформянето й идват да потвърдят сродните разбирания на строителите на посочените две църкви и църквите във Вра- ня,Скопие, Куманово, Щип, Дойран и др. Рензовските нача­ла са едни и същи при строежи­те им през XIX в. Какви са били разбиранията на Рензовци преди това не се знае..."

Заслужава да отбележим кон- кретиката, отнасяща се за църк­вата в гр. Прилеп, дадена от проф. Василиев:"В църквата "Свето Благовещение" балконът на галерията заема ширина сре­щу средния кораб. Отгоре той е завършен с балдахин. Колоните от (50 до 70 см) завършват с ка- пители, върху които са стъпили арките, поддържащи полуцилин- дричния таван на средния кораб. Таваните на страничните кораби са плоски. Покривите са седло- видни...

През 1830 г. завършва битол- ската църква, а през 1938 - при- лепската. Това става по времето на Дамян и синовете му Георги, Андрей, Коста и Никола. Дей­ността на тези майстори е нов пе­риод в архитектурните разбира­ния, които носят белега на нова образност и нововъведения. Църквата "Света Богородица" в Скопие, която е завършена пре­ди прилепската, се отличава съ­ществено от нея и от битолска- та. Нейният градеж е продължил 14 години и е завършен през 1835 г. Макар че довършването на

 

прилепската църква е датирано с 3 години по-късно от скопска- та, архитектурното й оформле­ние било създадено по-рано..."

Според Владо Перев иконос­тасът на църкваята "Свето Бла­говещение" в Прилеп е дело на майстор Петър Филипов Гарка. Ето какво пише за него в труда си проф. Асен Василиев, в глава "Майстори от Гари" и подзагла­вие "Род Филиповци": "Името на Петър Филипович Гарка високо се издига между имената на ма­кедонските майстори-резбари. Този ваятел на дърво е надарен с рядък усет към пластика и през първата половина на XIX в. е съз­дал изискани и високохудожест- вени творби в Македония... Не е известно кога е роден, а това зат­руднява датирането на някои от творбите му, както е случаят с иконостаса на Бигорския манас­тир и този в Крушево..."

Професор Василиев като го­вори за иконостаса, в църквата "Света Богородица" в Скопие, прави следният извод: "Въпрос­ният иконостас, подхванат от двамата майстори Петър Гарка и Димитър Станишев, които ве­роятно са имали и помощници, е направен за не повече от една го­дина, и то най-сигурно през 1936 г. А в промеждутъка от 1829 до 1835-1836 г. може да се допусне, че Петър Гарка е рязал иконос­таса в Крушево. Наскоро след това изглежда, че е рязан от не­го и владишкия трон в прилепс­ката църква "Св.Благовеще- ние"...

Проблемът върху който на­сочва вниманието ни Владимир Перев е от съществено значение. Не само, че с църквата "Свето Благовещение" в гр. Прилеп Ди­митър Талев свързва съдбата на много от своите герои, но и по­ради факта, че тя представлява рядък културно-исторически па­метник, в който са вложили своя гений строители от известния Рензовско-заграфски род и рез­бари като Петър Гарка.

Този проблем трябва да събу­ди отговорността не само на църковните власти в двете дър­жави - България и Р Македония, но и на техните управляващи и обществени елити.




Общи условия