Иконостасът на църквата "Свето Благовещение" в Прилеп се намира в окаяно състояние. Дърворезбената преградна сте­на се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на не­милостта на времето. Местната и централната власт показват пълна незаинтересованост. Не­хаят за възстановяването на уни­калното възрожденско богатст­во на храма, който в Прилеп ста­рите граждани все още наричат "бугарската цръква".

Иконостасът е майсторско и художествено постижение на Петре Филипов Гарката и него­вата тайфа-дружина от майсто­ри, подмайстори и чираци. Изра­ботен е през 1845 година, в пери­ода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият жи­вот на българската черковна об­щина. За македонските българи съдбата на храма и до днес е сво­еобразно отражение на тяхната собствена съдба.

Става дума за същия иконос­тас възпят от прилепчанина Ди­митър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие "Же­лезният светилник". Този неза- гасващ светилник, дори във вре­мената на най-големите истори­чески бури и стихии дори и само мъждукащ е оставал символ на борбата на македонските бълга­ри за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от маке­донски българи са били кръща­вани, венчавани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си

от земния свят.

Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите обра­зи на македонските възрожден­ци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на из­граждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Пок­рай градежа на църквата се поя­вява нежната Ния, символът на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият рене­сансов тип с неговата обречена любов - майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред съ­щия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе из­лива всички свои чувства, тра­гично завършили в безмилост­ния живот.

И за новите генерации, църк­вата от "Железният светилник" е пропита със своя особена ду­ховност. Вкопана по изискване на поробителя няколко метра в зе­мята, за да не се извисява над околните джамии, когато влезат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие,
несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смес­ват историята и настоящето, мястото където при всяко кръ­щене и венчавка се търси смисъ­ла на бъдещето... това е мястото, където и до днес се смесват дейс­твителност и въображение, на­дежди и отчаяние,както и най- невероятните прозрения за бъ­дещето.

Огромно и неповторимо е де­лото на нашите възрожденци- строители и създатели на храма и в частност на великолепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На него­вото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата "Свети

Спас" в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-не­повторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всич­ко, което един човек може да да­де на своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължи­ха днешните прилепчани, нито Македонската православна цър­ква. Родната къща на Талев е изоставена и пустееща. Там не живее никой и тя може да се сри­не всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пази­тел на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в При­леп. Питам се, кой ще запази ут­ре духовността на Талевото творчество в Македония. Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, ху­дожествени и духовни ценности на храма "Свето Благовеще- ние" ? Моля се на Бога, на който служат духовниците и от двете православни църкви - на Българ­ската и на Охридската архиепис­копия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страс­ти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

Спасете олтара!

Спасете сърцето на храма "Свето Благовещение"!!!