Знае ли някой кой е генерал Христо Луков? Прочел ли е без очилата на идеологическото зас­лепение, партийната дресира- ност и пропагандата на поредна­та геополитическа конфигура­ция биографията му от най-ран­на възраст до трагичната му ги­бел на 13 февруари 1943 година ? Питам тези, които през февруа­ри т.г. сътвориха в Парламента фарс на отрицанието, на сгъсте­ното невежество, на безизлазна- та схоластика спрямо личността на този достоен български офи­цер.

Не бързайте да оспорвате с аргументите на осакатените ви представи за истина. Смирете емоциите си, защото именно те сътвориха парадокса двете спо­рещи страни - депутатите от БСП и ГЕРБ да говорят на един и същи език за личността на ге­нерал Луков и с еднакви аргумен­ти да го окачествяват като човек, сеещ омраза и ксенофобия. Тези "безспорни" аргументи изравни­ха по манталитет, духовен ръст и интелект и стегнатия в менге­мето на доктринерството соци­алист Валери Жаблянов, и "ши- рокоскроеният" гербаджия Тома Биков, и излъчващият наивна по­литическа самоувереност замес­тник-министър на външните ра­боти Георг Георгиев.

Не закъсняха да хвърлят ня­колко камъчета на отрицанието към личността на генерал Луков и Министерството на външните работи, със специална деклара­ция, и Софийската община.

Обявеният за 17 февруари 2018 г. Луковмарш стана повод за смешната свада в Българския парламент. Организаторите на оспорвания парад също осквер- ниха паметта на генерала. Ос- кверниха я, като поканиха за учас­тие в него представители на Сър­бия. А се знае, от тези, които не подменят познанието с клишета­та на поредната пропаганда, че генерал Луков, осуети планове­те на Белград за окупирането на Кюстендил по време на Първа­та световна война.Това, поради осакатеното историческо позна­ние, нямаше как да впечатли спо­рещите. Те продължиха да се разграничават от провеждането на обявения вече Луковмарш. И в екзалтираността си дори не до­ловиха, че аргументите им са ед­ни и същи, че спорът им е без­смислен...

В текста, прочетен от трибу­ната на Народното събрание, зам.министърът на външните ра­боти Георг Георгиев подчерта: "Не вярвам, че днес български­ят народ ще се поддаде на прово­кация, която цели да ни върне в едни мрачни времена и да ни на­кара да почитаме хора, които по една или друга причина са били съпричастни с един от най-мра- кобесните режими в човешката история... "

Ето ти един словесен "шедьо­вър",една прелест на претендиращото за красноречие безсмис­лие! Щом като се говори за " хо­ра, които...са били съпричастни с един от най-мракобесните ре­жими в човешката история", то­гава излиза, че Валери Жаблянов от БСП е прав като твърди, че Народният съд е справедлива санкция. Това ли искаше да ни внуши господинът от Министер­ството на външните работи? Си­туацията е почти водевилна. Пе­нещите сеоттрибунатаоратори, спореха за някаква правда, а всъщност с подметките на собст­веното си невежество тъпчеха истината, за която се застъпваха.

Защо да се сърдим тогава на посолството на САЩ или на Све­товния еврейски конгрес, когато използват децибелите на следд е- ветосептемврийската пропаган­да у нас или си служат с поизтър - каната фразеология за ценности­те, които в собствените им дър­жави съвсем не са гарантирани. Специално към посолството на САЩ имам предложение: уважа­емите дипломати да препроче- тат докладите на техния посла­ник в България в началото на че­тиридесетте години на миналия век. Негово превъзходителство Ърл, както и телеграмите на ог­лавяващия американската мисия в Съюзната контролна комисия в България след 29-ти ноември 1944 г. генерал Крейн. От него­вите донесения те ще научат, че антифашистките власти в Бълга­рия след 1944 г. под диктовката на Сталин, действаха по-безми­лостно от техните така наречени фашистки предшественици. Или с други думи антифашистите в България надминаха "фашисти­те" по "мракобесие", факт, вър­ху който е необходимо да раз­съждават смирено всички, опи­тали се да измъкнат партийни или геополитически ползи от то­зи трагичен момент в българска­та история.

Кой и защо подмени дискуси­ята за Народния съд с просмука- ната от празнословие шумотеви­ца, за да бъде сатанизирана лич­ността на генерал Луков? Въпро­сът не се отнася само до българ­ските управляващи и опозицион­ни партии, до българските пар­ламентаристи и мислещи граж­дани, въпросът се отнася и до дипломатите от чуждестранните посолства. Тези дипломати в стремежа си да осъществяват стратегическите задачи на дър­жавите си в региона заклеймиха жертвата не с аргументи, а с ези­ка на пропагандата и по същест­во оневиниха палачите-терорис- тите на БКП. След убийството на генерал Луков, през април "черните ангели" отнеха живота на известния адвокат, и народен представител Сотир Янев, под­писал петицията против депор- тацията на евреите.Може ли ня­кой да каже по какъв критерий па­лачите избираха жертвите си? Извън дресираната класова ом­раза, не ставаме ли свидетели и на висока доза атрофирала чо­вечност, превърнала се в нацио­нално безродие и самоцелна жестокост! През май терористи­те на ЦК извършват още едно злодейство - убиват полковник Атанас Пантев.

Една заявка за шествие, а кол­ко въпросителни!Колко безмис- лени спорове, колко нетворчес- ки внушения,колко подменени истини, колко разделителни ли­нии между българи и българи! И ще каже ли някой, това отговор­ност пред бъдещето на държава­та ли е?!

Кой е генерал Христо Луков ?!

Ето кратката му биографична справка.

Роден е на 28 септември 1887 г. във Варна. Завършва военно училище в София през 1907 г. Участва в Балканските войни през 1912-1913 г., както и в Пър­вата световна война (1915-1918) Създател е на Артилерийската стрелкова школа и е неин начал­ник (1924-1928). Инициатор и съз­дател на учебното отделение към Артилерийската инспекция при Военното министерство (1928-1934). През 1934 и 1935 г. е командир на Втора и Трета пехотна дивизия. От 23 ноември 1935 г. до 24 януари 1938 г. е ми­нистър на войната. От 1942 до 13 февруари 1943 г. е ръководител на Съюза на българските национал­ни легиони.

През 1911 година издава кни­гата си "Военни игри", през 1928 г. - книгата "Моторизацията на армията", а през 1942 г. - "Идей­ни начала на СБНЛ". Редактор и сътрудник е на списание "Ар­тилерийски преглед от 1928 до 1934 г.

Това са сухите факти. Има обаче два момента от живота на този офицер, които го издигат високо в йерархията на войнска­та отдаденост в името на Роди­ната.

ПЪРВИЯТ момент е когато подлъганите от болшевишката и левоземеделската пропаганда войници през 1918 г. дезертират. Сръбската пехота веднага се въз­ползва от този благоприятен за нея момент и настъпва към Кюс­тендил по долината между Царев връх и Калин камък и обсипва със снаряди опразнените български позиции. Останал сам майор Христо Луков с помощта на ня­колко овчари открива огън по настъпващите сърби. Те са отб­лъснати. На другия ден, след сключването на примирието, подполковник Томич, командир на сръбската пехотна част, поис­кал да поздрави българските ар­тилеристи, които спрели настъп­лението му. Войниците посочи­ли майор Луков. "А другите? " - попитал сръбският офицер.- "Те бяха няколко овчари, които по­даваха снарядите на майора." - е отговорът. Подполковник То­мич изревал от яд, но се овладя­ва и поздравява Луков за големия подвиг.

"В историята на Франция, продължил, подполковник То­мич, има също един, който сам остава да брани Родината си - маршал Ней.

Щастлива е България, че има такива офицери..."

Това е подвиг, който трябва да се изучава в часовете по исто­рия във всички училища на Бъл­гария.

ВТОРИЯТ момент. Като ми­нистър на отбраната той успява да преодолее всички ограниче­ния на Ньойския диктат по отно­шение на войсковите единици,с които трябва да разполага дър­жавата ни. Само за година и по­ловина, на своя отговорност връща достолепието на Българ­ската войска, като я превъоръжа­ва с десетмилиметрови гаубици, водени от моторни влекачи, осъ­ществява и доставката на модер­ни самолети и танкове, дисцип­линира военослужащите и им до­казва, че тяхното място е не в по­литиката, а в казармата...

Има и един ТРЕТИ момент. За него научаваме от книгата "Ле- гиотнерството" на Дянко Мар­ков и от задълбоченото изслед­ване на тези събития от проф. Никола Алтънков, озаглавено "Нарекоха ги фашисти".Анали­зът на документите, използвани от двамата автори подсказва, че опозиционерството на генерал Луков като водач на Съюза на българските национални легио­ни спрямо правителството и въп­реки хладните му отношения с Царя, не е насочено срещу мо­нархическата институция, а кос­вено подпомагат усилията на Цар Борис да намери формула­та за излизането от Тристранния пакт. В този смисъл контактите му с влиятелни личности от Тре­тия райх дали не са също подчи­нени на поставената цел! ?

В политиката невинаги това, което е на повърхността, видимо и масово възприемано, отвежда към същността на методите, под­помагащи осъществяването на еднатруднацел.

***

През 1945 г.прогоненият от нацистите Нобелов лауреат за литература Томас Ман е поканен от интелектуалци във Вашинг­тон да говори на тема "Германия и германците". В дните, когато светът е настръхнал срещу фа­шизма, идентифициращ го с це­лия германски народ, големият писател говори вдъхновено, убе­дително и утвърждаващо за съ­зидателния гений на немската на­ция. Темата за фашизма той раз­вива така:"...Едно трябва да ни изясни тази история, именно, че няма две Германии, едната ло­ша, а другата добра, а само една, у която чрез някакво дяволско лукавство най-доброто изби в зло. Лошата Германия е съгрешила­та пътя добра, добрата в нещас­тие, в грях и погибел Германия. Затова и за един роден като гер­манец дух е толкова невъзможно съвсем да се отрече от лошата, обременената с грехове Герма­ния и да заяви: "Аз съм добрата, благородната, праведната, обле­чена в бяло Германия. Лошата ви я предавам да я изтребите..." (То­мас Ман, "Литературна есеиси- тика", том I, стр.260,276, "Наука и изкуство", София, 1975 г.).