Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  АНАЛИЗИ

  Външната политика на Китай "по Си Цзинпин" - проф. Се ТАО Фонд Карнеги - Москва

"Социализмът с китайска специфика навлиза в нова епо­ха". Това заяви президентът Си Цзинпин по време на отчетния доклад, който той изнесе на XIX конгрес на Китайската ко­мунистическа партия, открил се на 18 октомври 2017 г. Какво оз­начава тази нова епоха във вън­шната политика на Китай? За да си отговорим на този въпрос, трябва да си припомним за действията на Си на междуна­родната сцена от 2012 г., когато той застана начело на страната. Нито един китайски лидер не е успявал да привлече толкова много чуждестранни държавни глави в Поднебесната. За някак­ви си пет години Си проведе пет големи международни срещи на високо равнище: четвъртата конференция на Съвещанието за сътрудничество и доверие в Азия /май 2014 г./, форумът на Азиатско-Тихоокеанското сът­рудничество /ноември 2014 г./, срещата на Г-20 в Ханчжоу /сеп­тември 2016 г./, Форумът за международно сътрудничество "Един пояс, един път" /май 2017 г./ и деветата среща на върха на БРИКС /септември 2017 г./. Ос­вен това на 3 септември 2015 г. 30 държавни и правителствени глави се събраха в Пекин, за да присъстват на военен парад в чест на 70-та годишнина от по­бедата над Япония във Втората световна война /1939-1945 г./. Не­що повече, нито един китайски лидер не е направил толкова много визити по света за толко­ва кратък срок. От 2013 г. Си 28 пъти е пътувал в чужбина, посе­щавайки пет континента, 56 дър­жави, а също така централите на най-големите международни и регионални организации. Още първият мандат на Си като пре­зидент ознаменува началото на нова епоха в китайската външна политика, но тя не се изчерпва само с взрив на дипломатичес­ка активност. Си Цзинпин прив­несе четири нови идеи в китайс­ката външна политика. Това е новият тип на отношения между великите държави, дипломаци­ята на велика държава с китайс­ка специфика, изграждането на глобално общество с обща съд­ба и нов тип международни от­ношения. Нито един китайски лидер до момента не е натовар­вал чуждестранните анализато­ри с толкова много работа. Те без умора се опитваха да осъзна­ят смисъла и последствията от тези концепции. Освен това, ни­кога по-рано Поднебесната не е оказвала такова влияние върху развитието на световната ико­номика. При Си Цзинпин Пекин стана инициатор на създаването на Азиатската банка за инфрас- труктурни инвестиции, Фондът "Път на коприната" и Нова бан­ка за развитие - три междуна­родни финансови институции с общ капитал над 200 милиарда долара. Едновременно с това той започна осъществяването на инициативата "Един пояс, един път" - безпрецедентен по мащабите си план за развитие­то на транспортната инфраст­руктура на целия Евразийски континент. Всички тези усилия взети заедно могат да бъдат оха­рактеризирани като външната политика на Китай "по Си Цзин­пин". Нито един китайски лидер за последните 2 десетилетия не е играл толкова видна роля в "под небесата". И с увереност може да се каже, че никога пре­ди китайският народ не се е гор­дял така със своята страна, как­то днес.

Бъдещето на китайската външна политика

И така ние видяхме какво но­во се е случило за последните 5 години. А каква ще бъде външ­ната политика на Китай в близ­ките 5 или 10 години. Някои на­меци се съдържат в доклада на Си Цзинпин пред XIX конгрес на ККП. В този важен документ не само се говори за постижени­ята на миналото, но в общи чер­ти се излагат приоритетните за­дачи за бъдещето. В доклада 27 пъти се споменава за "великото възраждане на китайската на­ция", 6 и 5 пъти - съответно "гло­бално общество с обща съдба" и инициативата "Един пояс, един път". Впрочем, далеч по- важен е фактът, че тези три фор­мулировки са записани в устава на партията като поправки, при­ети на конгреса. При това поня­тието "велика държава" се спо­менава 7 пъти, а за "отношения от нов тип с великите държави" не се говори въобще. Формули­ровката " международни отно­шения от нов тип" се среща в доклада два пъти.

Взети заедно тези признаци сочат, че "великото възраждане на китайската нация" ще бъде главният приоритет на Пекин до 2049 г., когато ще се отбележи 100-годишния юбилей на кому­нистически Китай. Към този момент, както става ясно от доклада, Под небесната ще бъде "съвременна могъща социалис­тическа държава". Според Си Цзинпин "навлизането на соци­ализма с китайска специфика в нова епоха означава, че китайс­ката нация ... посреща велик скок: изправила се е на крака, за­почнала е да живее по-добре и се превръща в силна и могъща нация". Но китайската мечта за национално възраждане далеч не се свежда само до възстано­вяването на миналото величие на страната. Напротив, Пекин е изпълнен с решителност да пре­образи целия свят в "общество с обща съдба", по-конкретно чрез инициативата "Един пояс, един път" и създаването на меж­дународни отношения от нов тип. Този план не е създаден са­мо за една страна, макар тя да е най-голямата по население. Става дума за безпрецедентна мащабна и смела концепция за цялото човечество. Нито една държава в историята, включи­телно Римската и Британската империи или САЩ, не са пред­лагали нещо подобно на света. Настоящата програма е заявка­та на Китай за световно лидер­ство. Следователно Китай, при­добивайки богатство и могъ­щество, ще обяви началото на нова ера и в международната политика. Но наистина ли ще обяви нова ера? Идеите и реал­ността се разделят понякога от дълбока и дори непреодолима бездна. Преди всичко трябва да се отбележи, че изчезването от доклада на концепцията "отно­шения от нов тип с великите държави" /на първо място САЩ/ въобще не означава, че Вашин­гтон може да бъде отписан от сметките. Напротив САЩ, кои­то днес са водеща световна дър­жава, са единствената страна, която може фундаментално да повлияе на бъдещето на Китай. Ако Вашингтон не пожелае да дели властта с Пекин или насто­ява за универсалността на либе­ралната демокрация, отказвай­ки да признае "хармоничното многообразие" /това определе­ние за пръв път е вкарано в упот­реба от бившия премиер Вън Цзябао по време на посещение­то си в САЩ през 2003 г./, двете страни в крайна сметка могат да паднат жертва на великодържав- ното съперничество. Второ, Ки­тай има сложни отношение със съседите, например, Япония и Бирма. Проблемите стоящи пред китайските управляващи най-нагледно се проявяват на Китайския полуостров. Северна Корея, както изглежда по всич­ко, се е превърнала от фалшив приятел на Пекин в реален враг, а Южна - от потенциален прия­тел в потенциален враг. Пекин може да си избира приятелите и враговете, но не може да си из­бира съседите. Ако КНР - а и всяка друга страна - бъде обкръ­жена от неприятелски страни, на нея въобще няма да й е до све­товни амбиции.

Трето, във външната полити­ка Китай, изглежда, изхожда от това, че тесните икономически връзки по естествен начин ще доведат до сближаване. Но от­ношенията на Пекин с Вашинг­тон, Токио и Брюксел показват, че това предположение е напъл­но невярно. Ще цитираме кри­тичната забележка на Самюел Хънтингтън за американската политика през 60-те години на ХХ век: икономическото сът­рудничество и взаимното дове­рие в политическата сфера - то­ва са "две независими една от друга цели, и напредъкът по ед­на от тях няма връзка с напредъ­ка по другата". Китайският внос, инвестиции, кредити и по­мощ могат да доведат до иконо­мическа зависимост на страни­те реципиенти от Поднебесна- та, но в политическата област такава зависимост много често се обръща в недоволство, а не в политическо доверие. Ако Ки­тай не преодолее ситуацията "горещо в икономиката, студе­но в политиката", когато тесни­те икономически връзки се съп­ровождат с трудности в полити­ческите отношения, той може да остане сам - макар и велика държава, но изолирана, предиз­викваща недоверие и неприя­зън. Вероятно,президентът Си Цзинпин е готов и способен в близките пет години ефективно да реши този и много други проблеми. Ако е така междуна­родната политика, наистина ще навлезе в нова епоха.



Общи условия