И заробването, и освобожде­нието на България са последица, на една и съща основна първоп­ричина - уязвимото й геострате- гическо положение. Навремето Яворов го нарече "кръстопът на непримирими интереси". Оста­налото е пропаганда, която, как­то виждаме днес, приема обра­за на съвременните ценности, уп­лътнени от философията на без­граничния либерализъм, на тур­ския неоосманизъм и за едине­нието на славяноправославието.

С този сложен коктейл, забър­кан от преоблечените в супер­модерни одежди пропагандисти ние, българите, трябваше да пос­рещнем 140 годишнината на на­шето Освобождение и да търсим думи не за анализ на подемите и на годините на покруса и безна- дежност, а да сътворяваме дити­рамби и "дълбокомислия" с де- коратино-повърхностна мимо- летност. Дори тържествеността да налагаше това, далновид­ността ни заставя да търсим и втория план, където трезвите оценки са съдбовно наложител­ни. Тук място за дежурните у нас русофилски и западнофилски интерпретации на събитията, ня­ма - те обслужват едни или дру­ги интереси.

При слизането си от самоле­та на Софийското летище Него­во светейшество руският патри­арх Кирил наред с де­журните лю­безности към домакините в такъв мо­мент, споме­на, че бълга­ро-руските духовни връзки никога не са били помрачавани от политика­та. В словото си на връх Шипка той изречеи едно стратегичес­ко пожела- ние:"Моля се духовната

връзка между нашите народи да остане за вечни времена..." При заминаването си пък той почти наруга българите, че изразявай­ки благодарността си към поля­ци, румънци и финландци във войната те подценявали руските жертви в нея...

Дали тези синкопи в поведе­нието на Негово светейшество не разкриват засекретено поли­тическо послание, фактическата цел на неговото посещение!? То­ва предоставяме на Пейо К. Яворов, който по повод 25 го­дишнината на Освобождението, когато също пристига високо­поставена руска делегация,пише статия, по-скоро задъхано от емоции и сурови мисли есе, озаг­лавено "Шипка".