Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПАМЕТ

  Свещеник Овентий - един от хилядите мъченици на Македония

Александра КАРАМИХАЛЕВА


През 2018 г. се навършват 100 години от мъченическия подвиг на свещеника Овентий Исаиев (Исачев) Фръчковски от село Га- личник, община Маврово и Рос- туша - измъчван и убит в района на Бигорския манастир. Това не е единичен случай. Той е един от хилядите избити екзархисти в Македония, защото са останали верни на Българската екзархия и са отказали да признаят сръбска­та власт и църковна йерархия. Той е един от онези, за които ма­кедонският просветен работник, фотограф и революционер, деец на ВМРО, прилепчанинът Геор­ги Трайчев свидетелства в своя­та "Книга за Мияците", публику­вана през 1941 г. в София: "След 25 септември 1918 г. първата ра­бота на официалните сръбски власти след повторното завзема­не на областта (т.е. на Дебърския край), била да колят, заплашват и убиват по-будните личности, особено духовенството".

Отец Овентий е роден на 10 март 1862 г. в тогавашното пла­нинско село Галичник. От малък остава сирак. Роден в прочутата фамилия на майстори Фръчков­ски, Овентий от дете бил посве­тен в тайните на православната иконопис и дърворезба. Като зограф работил в много църкви из целия Балкански полуостров. Заедно с чичо си Кузман Макри- ев и братовчед си Макрий Куз- манов изработва амвона и прос- кинитариите в катедралната цър­ква "Успение Богородично" във Варна. Тримата работят и в ня­кои варненски села, в горнооря­ховските храмове "Св. Георги", "Св. Богородица" и "Св. Дими­тър", в лясковските "Св. Атана- сий" и "Св. Василий". Рисува икони за храма "Св. Троица" в Севлиево. Работи в църквата "Св. Никола" в Златарица и в " Рождество Богородично" в Еле­на. Рисуват икони в "Успение Бо­городично" в Добри дял, в "Св. Димитър" в Кесарево, в "Св. Ге­орги" в Беброво, в "Преображе­ние Господне" в Марян, "Св. Ге­орги" в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. През 1904 г. заедно с други зографи рисува иконите в катедралния храм "Св. Троица" в Ловеч. След това работи отно­во в Лясковец, рисува за църква­та в село Върбица, за "Св. Нико­ла" в Лясковец и за манастира "Св. Николай" в Арбанаси и мно­го други.

През 1905 г. в Бигорския ма­настир тогавашният Дебърски екзархийски митрополит Козма го ръкополага за свещеник, а по- късно го назначава и за архие­рейски наместник в Галичник. Като свещеник отец Овентий служи усърдно на Бога и своя на­род цели 13 години, до самата си мъченическа смърт.

Според писмени и устни сви­детелства, на 5 ноември (18.11 ст. ст.) 1918 г. сръбският околийски началник, капитан Душан, пови­кал отец Овентий в околийскотоуправление и го задържал до ве­черта, когато довели още трима видни жители на Галичник. Следващата вечер ги извели из­вън града. При една висока ска­ла, наречена "Големи рид", след като ги измъчвали и били, ги зас­треляли.

Ристо Бужароски от Галичник в своята "Галичка повест" свиде­телства, че след установяването на новата сръбска власт в село­то четиримата видни и честни жители на с. Галичник били при­нудени да се явяват всеки ден в полицейското управление, но един ден не се върнали. Близки­те им мислели, че са задържани и няколко дена носели храна и дрехи, докато властите залепили съобщение на църквата, че са из­бягали. Всъщност, една ноем­врийска нощ (някъде се среща 18 ноември), те били убити от сръб­ската жандармерия. Един от жан­дармите, някой си Живко от Бел­град, хладнокръвно се хвалел, че когато бил на служба в Галичник, участвал в ликвидирането на све­щеника Овентий и неговите съг­раждани. Тялото на Евгений Ван- ковски още тогава било намере­но от козар и погребано, но тела­та на другите трима останали в неизвестност.

Едва в наше време възрастни жители на близкото с. Ростуша разказали, че преди 60-70 години, докато събирали дърва, в един скален процеп видели скелети, върху единия още имало остатъ­ци от свещеническо расо. Пора­ди страх за собствения им живот в онези опасни времена, местни­те се побояли да ги погребат. Минали години. Едва през 2015 г., по разкази на ростушани, мо­наси от Бигорския манастир, с благословението на техния родо­любив и христолюбив игумен, архимадрид Партений, открили останките, и на Архангелова за­душница, заедно с професиона­лен екип от полицейски служите­ли, лекар и криминални инспек­тори, извадили костите на мъче­ниците. Заедно с човешките ос­танки са открити четири дула на пушки, катинар и ключ, няколко копчета и... монета от 10 стотин­ки от Царство България, от 1913 г., с надпис "Съединението пра­ви силата".

Експертизата доказва, че да­тираните на почти 100 години скелети са на мъже на средна възраст, измъчвани и разстреля­ни с френски и германски пушки, които в онова време използвала сръбската войска.

За мъченическата смърт на отец Овентий свидетелства и статия за него от 15 март 1927 г. в списанието на Съюза на маке­донските младежки организации в България "Родина", год. 1, бр. 9, както и българският историк Христо Милков, чието потекло е от галичката фамилия Фръч- ковски, който твърди, че свеще­никът е убит край скала близо до Бигорския манастир, защото не искал да приеме сръбската цър­ковна йерархия. Описание на зографската дейност и неговия живот дава и прочутият майстор и преподавател по дърворезба Асен Василиев в своя труд "Бъл­гарски възрожденски майстори: живописци, резбари, строите­ли".

За съжаление същата съдба като на отец Овентий и съселя­ните му имали много други жи­тели на останалата извън преде­лите на България Македония. След Междусъюзническата и Първата световна война населе­нието било подложено на жесто­ки репресии от страна на тога­вашната великосръбска власт, за което свидетелстват многоброй­ни документи и исторически из­вори. Така в писмо на тогавашни­ят Дебърски митрополит Козма от 1 март 1913 г. се казва: "На 30.

? ?. 1912 г. сръбски офицери заед­но с един полицейски служител изгониха игумена на манастира "Св. Йоан Бигорски", Н. В. Пре­подобие йеромонах Партений, защото не позволявал в манас­тирската църква да се спомена­ва името на епископ Варнава (по- късно сръбски патриарх - б.а.). Селските кметове навсякъде би­ли заменени със сръбски, а селс­ките свещеници били заплашва­ни, че ще бъдат разстреляни, ако не споменават името на епископ Варнава в църквата".

През 1918 г. по заповед на сръбските власти разбойническа група пресрещнала Бигорския игумен Партений на един мост на р. Радика, съсекли го на парчета и го хвърлили в реката. Подобна мъченическа смърт застигнала и свещеника от Велес Иван Авра­мов Чупаров, роден в с. Папра- дище, който на 16 юни 1913 г. бил съсечен и хвърлен във Вардар. Стефан Н. Аврамов в своята кни­га "Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието" (1929 г.) пише: "Така, отец Иван завърши своето пастирско служение и, като верен син на Македония, остана верен на своя изд­ръжлив миячки род - не стана "прави сърбин".

А Кирил Пърличев, син на известния наш възрожденец и учител Григор Пърличев от Ох­рид, в своята книга "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915)" свиде­телства: "При установяването на сръбската власт в Кичево и околността били арестувани на първо време всички градски учители и свещеници, както и най-видните граждани поради отказа им да подпишат поднесе­ната им декларация, че отдавна са сърби. Заедно с тях в окол­ността били арестувани и 106 ду­ши селяни. Поради отказа да изменят на своята народност, били убити йеромонах Софро­ний, игумен на Пречистанския манастир (Кичевския манастир "Въведение Богородично", из­вестен като "Света Богородица Пречиста"- б. а.), и йеромонах Теофан, калугер при същия ма­настир. И двамата били извика­ни с измама от манастира от сръбски стражари и под пред­лог, че ги вика властта в Дебър, и двамата били застреляни, а свещеникът Георги Попангелов умрял като Иисус Христос - бил разпнат на кръст и от двете му страни били разпнати и двама негови другари (...) В Галичник с торби пясък биха архиерейс­кия наместник Павел Теодоси- ев, после го интернираха в Ско­пие, мъчиха го в затвора и нак­рая умря от мъченията (1917 г.), защото беше отказал да споме­нава в църквата името на сръб­ския държавен глава и на сръб­ския патриарх. Същата, дори и по-лоша, участ сполетяла и све­щеника Апостол Миронов от с. Тресонче: него го извлекли през нощта от дома му в близката го­ра, счупили черепа му и го обе­зобразили, и в адски мъки Божи­ят и народен човек издъхнал".

Великосръбскияттерор бил насочен с особена жестокост и последователност против мест­ното македонско духовенство, което останало докрай вярно на Екзархията, в чието формиране активно участвало.

В потвърждение на думите си, че "няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скри­то, което да не стане известно и да не излезе наяве" (Лука. 8:17), след десетилетия на страх и заб­рава Бог възкресява паметта за отец Овентий и загиналите с не­го жители на Галичник. Неслу- чайно това става чрез усилията и търсенията на монасите от Би­горския манастир, в който отец Овентий получава своето све­щеническо ръкоположение. Днес костите на свещеник Овен­тий и избитите заедно с него жи­тели на Галичник почиват в кос­тницата на обителта, а на мяс­тото на мъченическата им смърт, братята издигат голям кръст и отслужват заупокойна служба за упокоение на душите им.

Вечна памет на мъченически загиналия Божи угодник свеще­ник Овентий Фръчковски и на всички, напоили с мъченическа­та си кръв земите на многостра­дална Македония!




Общи условия