Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ТИТАНИ

  Пейо К. Яворов


На 13 януари 2018 г. се навършиха 140 години от раждането на Пейо Крачолов Яворов - български­ят поетичен гений.

И до днес той остава загадка, духовна вселена, в която ярко се открояват разностранните му дар­би. Той е поет, драматург,публицист, революцио­нер -съратник на Гоце и Тодор Александров, уве­ковечил Гоце с проникновено написаната му биог­рафия, а Тодор Александров - с разтърсващо-из- поведно предсмъртно писмо.

Днес отново преоткриваме убеждението си, че няма по-истинска и по-здрава връзка между Ма­кедония и България от личността на този гений, прегърнат и в гроба си с титаните на македонско­то освободително дело Гоце Делчев и ТодорАлек- сандров.

В сегашните времена, когато силни ветрища, издухват заблудите, лъжите и коварствата, всели­ли в душите ни отровата на отчуждението и неп­риязънта, неговите думи, ни изваждат от наркоза­та и вцепинението, за да ни направят съучастници към благородното усилия за разчупване на ледо­вете между изстрадалите ни и жадуващи близост и единение сърца.

Две писма, които сме публикували и друг път, едното до Данаил Крапчев от януари 1913 година, а другото от октомври 1914 г. до Тодор Александ­ров, ракриват безизлазната трагедия на Македо­ния, чийто край, днес ни се иска да вярваме, вече наближава. Ето и съдържанието на тези писма с малки съкращения:

"Драги Данаиле,

...Какво правите там? Кои от приятелите са в Солун?Македония отива. Сърби и гърци зав­ряха нечистите си нокти в гърдите на Македо­ния и разкъсват дробовете й.Писах и на Тодор Александров. Не е ли краен час да се предприе­ме нещо...Всички македонски планини с гробове­те на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми и аз не мога да дишам...

Пейо."

И второто писмо:

Брате Тодоре,

Прости ме ти, нека ме простят и всички другари, че изменям на Македония. А з умирам тук.

Ще легна при моята мила Лора.

Твоята деликатна душа ще ме разбере и прости.

Целувам те дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпи­тания....

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам неин) умря в свобод­на България увенчан с най-мръсна клевета. И ко­гато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата май­ка мъченица, - тя е вече щастлива!"

Предай моите поздрави на домашните си.

Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр.Татарчев иАл.Протогеров.

Целувам те. Сбогом.

Твоя Пейо."

Предлагаме една статия, писана, когато поетът заедно с Гоце е в Македония и редактира хетрогра фирания лист "Свобода или смърт".

Ако бяхме имали само един враг...

в."Свобода или смърт", брой 11, 14 април 1903


Пейо К. ЯВОРОВ

Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас ед ин-едничък турчинът, ма­кар десет погански хомота да бя­ха на врата ни , досега биха ста­нали на парчета и десеттях.

Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Гер­мания, Австрия и Русия - държа­ви, които вардят от сгромоляс- ване османското царство и кои­то насърчават Стамбулския кръ- волок да ни унищожи с огън и меч.

Ни поменахме на същото място Румъния, Сърбия и Гър­ция - дребосъци, които по наощ- рение от големите играят на бос крак върху кремениста балканс­ка земя ту берлинско, ту виенс­ко, ту петербургско криво хоро.

И колкото по-безчовечна е политиката на Германия, Авст­рия и Русия, толкова по-жалка е политиката на Румъния, Сърбия и Гърция.

Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че наши­те малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужда кола.

Осъществяват ли Германия, Австрия и Русия своите замисли по наследството на Турция - ето пътищата, които ще ги отведат към това наследство: Сърбия- Македония - покрай Гърция; Ру­мъния - Мизия и Тракия.

Румъния, България, Сърбия ще бъдат прегазени. Гърция ще бъде пребита.

Ако Румъния, Сърбия и Гър­ция биха водили една трезва и са­мостоятелна политика, те биха ударили назад от пътя, в който слепешком днес вървят и който ще ги отведе утре в тинята и веч­ния позор, а другия ден в пропаст­та на сигурната гибел.

Път, който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, защо­то като страни, които до вчера са мъкнали заедно с нас турския хо­мот, и като страни, в които бо- жем цъфтят свободата и цивили­зацията - те просто, за да опазят своето достойнство, би трябва­ло ако не са кадърни да сторят не­що повече, поне да уважават на­шето стремление към свобода и цивилизация.

Път, който ще ги отведе дру­ги ден в пропастта на сигурната гибел, защото като страни, бъде­щето на които е застрашено ед­накво и от едно и също място с нашето - те би трябвало да по­мислят за самосъхранението си и да видят в целокупно самоуп- равна Македония своя естестве­на съюзница и следователно, ако не могат ни оказа някаква по­мощ, поне да не услужват на об­щите, наши и техни врагове.

Уви, за румънина, за сърбина, за гърка няма нищо по-ненавис­тно от македонеца, от македон­ския българин.

Ала рече ли румънинът, рече ли сърбинът, рече ли гъркът, ре­че ли въобще някой да оправдае тая македонщина с румънски, сръбски, гръцки народен инте­рес, застрашен от някаква вели- кобългарска идея, уж преследва­на от наша страна - ний ще отго­ворим: не съществува краска за слепия; за глухия звук не същес­твува!

С голямо съжаление ще отбе­лежим, че румънинът, сърбинът и гъркът въпреки столетния си волен живот нямат нужния кул­турен ръст, за да проумеят как той македонския българин, даже като български родолюбец, или по-право - именно като българс­ки родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Маке­дония, но и против нейното обе­динение с Мизия и Тракия...

В Румъния, в Сърбия и в Гър­ция македонците са поставени вън от всякакви писани държав­ни и неписани човешки закони.

В Румъния ний не можем да ка­жем, че сме македонци, ако не искаме, щом си покажем носът на улицата, да тръгнат подир нас десетина копои за следене всяка наша стъпка, додето намерят случай да ни отведат в участъка, дето ще измъкнат, макар и пос­ледния металик, останал в дже- ба ни за един обед мамалига.

В Сърбия ний не можем да ка­жем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа влас­тни и невластни пройдохи, пока­жем ли упорство, ще ни затлас- кат и запсуват, както е подадине само на един "прав сърбин", раз­бира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темисток- ла или Аристида, чисто и прос­то намираме затвора, отдето след месец, два без причина дър­жане православните мегали-иди- оти ни хващат за ръка и ни посоч­ват границата си с една решител­ност, която тъй малко биде про­явена при Домокос и Фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на све­та управление, добро като турс­кото.

Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгна­ло по мед и масло, ами нямало признателни хора.

Гръцките вестници пишат, че македонските "дебелоглави вар­вари" се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръц­ките вестници пи­шат, че ний сме би­ли чудовища, от ко­ито страдали румъ- ни, страдали сърби, страдали гърци...

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбски­ят и гръцкият посланици в Цариг­рад не из пущат повод за напом­няне на турското правителство да усили преследванията си про­тив недоволния македонски бъл­гарин.

Затова румънските, гръцките и сръбските консули в наша земя правят шпионски услуги на хьо- кюмата и му съдействат в него­вите безплодни усилия да се раз­прави с нас.

Румъните и сърбите още не са повели крак, но гърците идат...

Ето какво съобщава гръцкият лист "Константинополис":

"Някои студенти от Атинския университет, турски поданици, пожелаха чрез турското посолс­тво в Атина да постъпят в редо­вете на турската войска с цел да услужат на негово имперско ве­личество султана и на високата му държава. Императорското правителство се отнесе благос­клонно към това желание и вече се издаде имперското ираде, с което се разрешава приемането на казаните студенти за войници на турска служба." пфю!

Нека дойдат, ний ще ги пос­рещнем, както подобава...

С нашето презрение и с нашия куршум,, както посрещаме войс­ката на Абдул Хамида, както бихме посрещнали войските на краля Карола и на краля Алксан- дра, и на краля Георгя, ако бъдем честити да ги видим някога...

Прочее, ако днес отворихме дума за румънската, сръбската и гръцката политики спрямо Ма­кедония и македонците, напра­вихме го не от голяма еня, кой, как, де продава.

А защото в земята ни, край нас българите, живеят и по някоя стотица или хиляда разхвърлени тук-там куцовласи, събромани, гъркомани и гърци, които съоб­разяват отношенията си към на­шето революционно дело с ру­мънския, сръбския и гръцки вът- рища.

Та преди да говорим за пове­дението на тия братя, рекохме да видим нечистите извори ,от ко­ито те, сиромаси, пият нечиста вода...

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Редакцията на сп."България Македония" предлага на Министерството на външните работи и Ми­нистерството на културата в София да организират чрез Посолството ни и Българският културно- информационен център в Скопие дни на Яворов в различни градове в Македония. Това би направило подписания Договор за добросъседство действащ документ за съединяване на умишлено и с злоба раз­късаните връзки между хората от двете страни на границата.

Време е, когато се чества в Скопие Гоце Делчев да се разкрива вече и неговата духовна връзка с Яво­ров, да се разкрива тяхното революционно единомислие и единодействие и най-важното, да се изтъква факта, че Яворов е авторът на първата биография на великия революционер.

Сто и четирисетата годишнина на Яворов и 115 години от гибелта на Гоце е подходящ повод, на 4 май 2018 г. в Скопие да се постави началото на нова традиция, която би ни върнала усещането за исто­рическа справедливост и на практика би прокарала пътека през бурените на пропагандата към истина­та за тези двама великани на ВМОРО в борбата за свободата на Македония и Одринско.






Общи условия