Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ГЕОПОЛИТИКА

  Десет основни риска за света през 2018 г.

Иън БРЕМЕР, сп."Тайм"


 

Пазарите растат, но разног­ласията сред гражданите както на развитите, така и на развива­щите се държави се усилват. Ли - бералната демокрация днес е по- малко легитимна, отколкото ко­гато и да било след Втората све­товна война (1939-1945), и светов­ният ред се разпада. През пос­ледните 20 години в междуна­родната политика е имало мно­го сътресения и кризи, но из­глежда, че през 2018 г. ще се съз­даде такава ситуация, която зап­лашва с неочаквана криза - в ге- ополитически план съпостави­ма с финансовата криза през 2008 г. Рискът от "геополитичес- ка депресия" създава фон за 10 основни риска през 2018 г., спо­ред данните на изследователс­кия център "Eurasia Group", за­нимаващ се с консултации в об­ластта на политическите риско­ве. Както се случва съществуват и няколко "отвличащи момента" или рискове, които, не са чак тол­кова значими, колкото изглеж­дат на пръв поглед.

1. Нарастващото влияние на Китай.

Докато във Вашингтон от­съства съгласувана и последова­телна политика, китайското пра­вителство преразгледа външни­те условия за съществуването на страната, установи в тях нови правила, разработи най-ефектив­ната в света глобална търговско- инвестиционна стратегия и из­ползва китайските технологич­ни компании за прокарване на държавните интереси. Пекин ин­вестира и разширява своето вли­яние, обещавайки ненамеса в по­литическия и икономически жи­вот на другите страни, които в момента са по-склонни да се присъединят към Китай, да се ориентират към него и да го под­крепят. Глобалната бизнес сре­да трябва да се адаптира към но­вите правила, стандарти и мето­ди. През 2018 г. американско-ки- тайският конфликт ще стане по- вероятен - особено в сферата на търговията.

2.  Възможността от въз­никването на катастрофални инциденти.

След атентатите от 11 сеп­тември 2001 г. сериозна геополи- тическа криза не е имало, но днес има много области, в които пог­решното действие или погреш­ната преценка могат да провоки­рат сериозен международен кон­фликт. Най-вероятният риск от инцидент е свързан с конкурен­цията и конфликтите в кибер- пространството, борбата около Северна Корея, грешките на бойното поле в Сирия, растящо­то напрежение в отношенията между САЩ и Русия и разпрост­ранението на бойците от "Ис­лямска държава" от Сирия и Ирак.

3.   Технологичната Студе­на война.

В света най-ожесточената борба се води за центровете за икономическо влияние в област­та на разработването на нови ин­формационни технологии. САЩ и Китай ще се конкурират за пър­вото място в областта на изкуст­вения интелект и суперкомпю- търната техника, а също така ще се борят за доминиращо положе­ние на пазара. Правителствата в Африка, Индия, Бразилия и до­ри в Европа ще трябва да решат на кого да се доверят и чия про­дукция и стандарти да приемат. Фрагментацията на общия пазар за технологии създава както па­зарни рискове, така и рискове свързани с нарушаването на ин­формационната сигурност, осо­бено на фона на това, как амери­канските компании се борят със световните вируси.

4. Мексиканският фактор

2018 г. ще стане определяща за Мексико, тъй като преговори­те за преразглеждането на Се­верноамериканското споразуме­ние за свободна търговия (НАФ­ТА) са достигнали критичния стадий, а избирателите избират нов президент. Провалът на пре­говорите за НАФТА няма да оз­начава отмяна на споразумение­то, но неизвестността около не­говото бъдеще ще окаже силно негативно влияние на мексикан­ската икономика, имайки пред­вид нейната сериозна зависи­мост от търговията със САЩ. Що се отнася до президентските избори, които ще се състоят на 1 юли, заради корупционните скандали, криминалната дей­ност на наркокартелите и бавния икономически растеж, общест­веното недоволство отуправле­нието се усилва. Необходимост­та от промени се явява аргумент в полза на Андрес Обрадор, кой­то олицетворява принципния от­каз от благоприятната за инвес­титорите досегашна икономи­ческа политика.

5.  Напрегнатите отноше­ния между САЩ и Иран.

Доналд Тръмп изпитва неп­риязън към Иран. Ядрената сделка през 2018 г., вероятно, ще остане в сила, но има голяма ве­роятност, че тя ще бъде развале­на. Тръмп ще подкрепя Саудит­ска Арабия и ще провежда поли­тика на сдържане на Иран в Си­рия, Ирак, Ливан и Йемен. САЩ ще налагат по-често санкции на Ислямската република заради изпитанията с балистични раке­ти, предполагаемата подкрепа за тероризма и нарушаването на човешките права. Иран ще се съпротивлява. Ако ядрената сделка се провали, Техеран ще форсира своята ядрена програма и над региона отново ще надвис­не заплахата от удари на САЩ и/ или Израел.

6.    Отслабване на институ­циите.

Правителствата, политичес­ките партии, съдебната система, медиите и финансовите институ­ции, които осигуряват и поддър­жат мира и процъфтяването, про­дължават да губят доверието на обществото, от което зависи тях­ната легитимност. През 2018 г. популизмът, проявил се в гласу­ването за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп, може да даде тласък и на опасен антиноменк- латурен популизъм и в развива­щите се страни.

7. Неопротекционизмът.

В резултат на активизиране­то на движението против истаб- лишмънта в страните с развита пазарна икономика политиците са принудени да променят под­хода към глобалната икономи­ческа конкуренция - те заемат неотстъпчива позиция, използ­вайки тактиката на изморяване на противника. В резултат расте изолацията и отчуждеността. Неопротекционизмът създава бариери не само в обработваща­та промишленост и земеделие­то, но и в цифровата икономика и иновативните отрасли. Новите бариери са по-малко забележи­ми: вместо търговски мита и кво­ти, днес най-предпочитани са та­кива инструменти, като "вът- решнодържавните" ограничи­телни мерки - програмите за фи­нансова помощ, дотациите, суб­сидиите и изискванията да се "купува продукция на местните производители".

8.   Разногласията във Ве­ликобритания.

Великобритания изпитва се­риозни трудности, свързани как­то с тежките преговори за изли­зане от ЕС, така и с риска от вът­решнополитическа криза. Що се отнася до Брекзит принципът, според който "докато не е съгла­сувано всичко, не е съгласувано нищо", ще стане причина за без­крайни битки заради дреболии между представителите на двете страни. Що се отнася до вътреш­ната политика, то управлението на процедурата за излизане от ЕС може да струва скъпо на пре­миера - да доведе до неговата ос­тавка. Ако това се случи, то на мястото на Мей, вероятно ще дойде политик-консерватор, за­емащ много по-твърда позиция, което ще усложни преговорите по член 50 от Лисабонския дого­вор. Или след нови избори тя ще бъде сменена от лидера на Лей­бъристката партия Джереми Корбин.

9.  Политиката на идентич­ността в Южна Азия.

Ислямизмът в някои части на Югоизточна Азия служи като из­точник на местните форми на по­пулизъм, което е най-видимо в Индонезия и Малайзия. Недо­волството на етническите китай­ци, които в някои страни владе­ят непропорционално голям дял от богатствата, се усили рязко, особено в Индонезия. Преслед­ването на мюсюлманското мал­цинство в Бирма предизвика ху­манитарна криза. В Индия в на­вечерието на изборите през 2019 г. премиерът Моди с цел укреп­ване на подкрепата може да из­ползва национализма, прикри­вайки радикализираните еле­менти на обществото, които се стремят да насочат своя удар срещу мюсюлманите и индуси- те от нисшите касти.

10. Безопасността на Аф­рика.

През 2018 г. негативните пос­ледици отдестабилизирането на периферията на Африка (Мали, Южен Судан, Сомалия) се разп­ространиха в основните страни (Нигерия, Кения, Етиопия, Кот д'Ивоар). Основните заплахи са свързани с войнствеността и те­роризма. Чуждестранните парт­ньори, които помагаха да се ста­билизират слабите държави в миналото, днес са объркани. Ке­ния, Нигерия, Уганда и Етиопия се сблъскват с необходимостта да отделят повече средства за сигурност във времена, когато техните правителства трябва да съкращават разходите, а теро­ристичните актове могат нега­тивно да се отразят на интереси­те на чуждите инвеститори.

Отвличащи моменти или не­съществуващи рискове.

Критикуваната администра­цията на Тръмп няма възмож­ности да придаде законова сила на дестабилизиращата или всяка друга политика. Еврозоната през 2018 г. ще се откаже от полити­ческите рискове. Конфликтът във Венецуела, както изглежда, е замразен, защото президентът Мадуро се оказа учудващо ста­билен.






Общи условия