Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЗАД ФАСАДАТА

  2017 година: Балканите и Балканската политика на България

Иван ЗАГОРОВ


Цялата 2017 година премина в условия на криза в идеологичес­кия фундамент на господстващи­те геополитически конструкции в съвременния свят. Сигналите, които идваха от световните цен­трове Вашингтон, Пекин, Мос­ква и Брюксел към Балканите но­сеха противоречиви, а понякога и противоположни послания. Още на 8 януари в интервю за заг- ребския вестник Nedeljni jutarni английският анализатор, поли­тически наблюдател и дипломат Тимъти Лес, лансира идеята, че "стабилността на Балканите е възможна, ако бъдат създадени "велика" Сърбия, Хърватия и Албания." Само месец по-късно известният американски конг­ресмен Дана Рорабейкър, обяви още по-радикална идея. Според него Р Македония е нестабилна държава и тя трябва да бъде по­делена между Косово, Албания и някоя друга балканска стра­на...През април стана известен и докладът на ЦРУ, в който се твърди, че в следващите 12 месе­ци НАТО ще се разпадне и на Балканите ще започне война на "всеки срещу всеки", която ще доведе до създаването на Вели­ка Албания. А през май руският "Известия" обяви: "През юни... в Косово ще пристигнат радика­лизирани групи, които ще прис­тъпят към реализацията на кон­цепцията "Велика Албания".

На този фон Китай действа не с апокалиптични стратегии, а с мащабни планове за глобално проникване. В този смисъл може да се разглеждат и предложени­ята на срещата в Пекин през май, на която присъстваха представи­тели на 70 страни между които и 30 държавни глави. На този фо­рум беше разисквана стратегия­та "Един пояс, един път", което е вариант на проекта "Новият път на коприната". Тук стана яс­но, че китайска компания ще ин­вестира около 500 милиона дола­ри в пристанище Пиреос, а Сър­бия ще получи около 6 милиар­да долари инвестиции за инфрас- труктурни проекти.

От своя страна Балканите също излъчват противоречиви сигнали.

В Турция наследството на Ататюрк все повече се измества от тенденциите за ислямизация. В учебните програми беше пре­махнат материалът за Кемал Ататюрк, за сметка на религиоз­ните мюсюлмански познания. Ако през 2002 г. в тези училища са се обучавали 65 000 учинеци, през 2017 г. техният брой надх­върли 1,5 милиона.

Неотдавнашното посещение на Ердоган в Белград и Атина разкри нови конфликтни точки, които допълнително усложняват политическата атмосфера на Балканите.

Важен момент в съвременния сблъсък на геополитически ин­тереси на Полуострова беше приемането на Черна Гора в НА­ТО, узаконено на 6 юни 2017 г.

Сърбия, която на 11 август 2017 г. участва в съвместни уче­ния между сръбски военни час­ти и военни поделения на Запад­ния военен окръг на Въоръжени­те сили на Русия, през октомври получи подарък шест самолети Миг-29, а вече разглежда въз­можността за доставянето на руските ракетни системи Буг-М1 и Буг-М2. При посещението на Александър Вучич в Москва на 18 и 19 декември 2017 г. се разбра, че Сърбия ще бъде включена в проекта "Турски поток". Това ав­томатично превръща Белград във фактор при транзита на рус­ки газ за Европа.

В интервю пък за германския вестник "Ханделсблат" косовс- кият президент Хашим Тачи от­прави сериозен упрек към ЕС. Той заяви, че Брюксел е херме­тически затворен за държавите от Западните Балкани, което ги кара те да търсят други пътища за собствената си сигурност.

Спорът между Словения и Хърватия за суверенитета на ед­на територия от 13 кв. км в Пи- ранския залив на Адриатическо море продължава. Хърватия не приема решението на Арбитраж­ния съд в Хага, който постанови Словения да ползва три четвър­ти от Пиранския залив без право на излаз в международни води.

Къде е България в този конг­ломерат от тенденции, спорове и интереси?

Настоящето ни европредсе- дателство беше наречено от Алексис Ципрас и Александър Вучич - Балканско.Бихме при­ветствали тази гледна точка, ако тя не разкриваше интимнотно желание на лидерите на Гърция и Сърбия, отново да осуетят въз­можността за сближаването между България и Р Македония. Техните съгласувани действия в тази насока не остават незабеля­зани. Те се проявиха в няколко­то светкавично организирани двустранни и четиристранни срещи за обсъждане на общи проекти и стратегии.

Защо само месец след под­писването на договора за добро- съседство между България и Р Македония, който визира спеш­но преодоляване на инфраструк- турната изостаналост, т.е. лип­сата на железопътна връзка меж­ду София, Скопие и Тирана, пре­миерът на Гърция Алексис Цип­рас покани българския си коле­га Бойко Борисов в Кавала?И какво стана там? Беше подписан Меморандум за изграждане на скоростна жп линия от Русе през Варна и Бургас до Александру- полис, Кавала и Солун. Това бе­ше първото отклоняване на Бъл­гария от приоритетния за нея ко­ридор №8, т.е. изграждането на модерни пътища и жп линии между България и Р Македония.

Последвачетиристраннасре­ща във Варна в началото на ок­томври, на която освен премие­рите на България и Гърция, при­съства и тогавашният премиер на Румъния Михай Тудосе и прези­дентът на Сърбия Александър Вучич. Ще отговори ли някой за­що на тези срещи не бяха пока­нени министър-председателите на Р Македония и Албания - Зо­ран Заев и Еди Рама, през чиято територия преминава трасето на коридор №8 ? Може би тяхното непоканване имаше за цел разго­ворите да заобикалят точно то­зи проект и затова те се завихри- ха около инфраструктурната свързаност от Дунав, през Варна и Бургас, до Солун и Белград .И от птичи поглед се разбира, че това е някакъв обходен маршрут, който отново оставя центъра на Балканите да тъне в своята сред­новековна черна дупка.За съжа­ление това се повтори и на чети­ристранната среща в Белград на 9 декември 2017 г.

Да бъдем наясно!Никой не е против на Балканите да се осъ­ществяват повече инфраструк- турни проекти. Никой не отрича необходимостта държавите от региона да поемат по пътя на ус­корената си модернизация? Но тук има и нещо смущаващо.Зад искрената добронамереност на България, чрез своето европред- сед ателство да се превърне в ра- кета-носител на Западните Бал­кани по пътя на евроинтеграци­ята им, прозират усилията на Гърция и Сърбия да дърпат реги­она отново в тресавището на ста­рите зависимости.

АКО ЦИПРАС И ВУЧИЧ ТОЛКОВА ДЪРЖАТ БЪЛГАР­СКОТО ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛ- СТВО ДА БЪДЕ БАЛКАНСКО, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ЛИ ТЕ ДА СЕ ЗАСТЪПЯТ НАЙ-НАП­РЕД ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ИН­ФРАСТРУКТУРАТА ТАМ, КЪДЕТО Е НАЙ-ИЗОСТАНА- ЛА!?

ЕТО ТОВА БИ БИЛ ЕВРО­ПЕЙСКИЯТ ПОДХОД НА НАШИТЕ СЪСЕДИ.

Този въпрос и на трите срещи не само че не беше повдигнат, но той умишлено се заобикаляше. Само веднъж, премиерът Бойко Борисов спомена коридор №8, но в компанията на всички зао­бикалящи го проекти. Вместо то­ва, и Ципрас, и Борисов, и Тудо­се се надпреварваха да окуража­ват Сърбия, че техните държави стоят безрезервно зад нейното еврочленство. Ако за премиери­те на Гърция и Румъния това е рецидив на солидарността им с Ньойски привкус, за Бойко Бори­сов това е неоправдано. Защото неговият приоритет, както и на държавата ни е да се реализира проектът "Коридор №8"и да спре дискриминацията на бълга­рите в Македония и в Западните покрайнини. Това е смисълът, който трябва да се влага в етике­та, че българското европредсе- дателство е Балканско.

Обединението на Балканите не става чрез външно усвоена ев- рофразеология, нито с хитрува- ния, които ни отвеждат към неп­роходимите дебри на миналото. Ако България чрез европредсе- дателството си наистина иска да дръпне региона напред, тя тряб­ва да направи всичко възможно, да заличи средновековната ин- фраструктурна изостаналост на центъра спрямо периферията му.

Две са събитията, които кри­ят зародиша на бъдещия рене- санс на българския политически и духовен живот: Договорът между България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Ско­пие, с който се поставя начало­то на разрушаване на изкустве­ните прегради между нашите две държави и Писмото на Македон­ската православна църква - Ох­ридска архиепископия от 09.11. 2017 г. до Светия синод на БПЦ, в чието лице тя иска да припоз­нае своята Църква-Майка.

Трудният път предстои. На­шето европредседателство би било успешно, ако България съ­умее да разкрие смисъла и значе­нието на тези две събития в про­цеса на европеизирането на Бал­каните.






Общи условия