Програмата за инвестиции на Си Цзинпин в глобалната инф­раструктура заплашва Запада не само с икономическото господ­ство на Китай. Си играе сериоз­на политическа игра. По-рано тази година първият директен то­варен влак от Китай за Обедине­ното кралство пристигна на тер­минала в Баркинг, Източен Лон­дон, доставяйки там контейнери, натоварени с различни потреби­телски стоки. Влакът, който се казва "Източен вятър" измина разстояние от 12 000 км, преси­чайки границите на 8 държави за 16 дни, което е два пъти по-мал­ко от времето, което е необходи­мо за доставянето на същите те­зи стоки по море. Няколко месе­ца по-късно влакът се върна об­ратно в Китай, доставяйки шот­ландско уиски, лекарства и дет­ски стоки за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие. През ми­налата година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака - това е два пъти повече, от­колкото през 2015 г. Влакът "Из­точен вятър" е получил името си благодарение на прочутото из­казване на Мао Цзедун. "Или вя­търът от Изток ще победи вятъ­ра от Запад, или вятърът от За­пад ще победи вятъра от Изток" е казал Мао през 1957 г. След 60 години днешните китайски лиде­ри правят всичко възможно, за да може източният вятър да победи западния. Влаковете, движещи се през цялата територия на Евра­зия, са част от техните опити да създадат Нов път на коприната, който трябва да стане съвремен­на инкарнация на древните кер- ванни пътища, пресичащи далеч­ната пустиня и степите на Сред­на Азия. Китайските лидери са водени от стремежа за икономи­ческа мощ и национална слава. Изграждайки и финансирайки ав­томобилни магистрали, желез­ници и пристанища, китайските лидери в буквалния смисъл на ду­мата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин. По географски и икономически ма­щаб Новият път на коприната значително изпреварва своя дре­вен адаш, който е представлявал сухопътен маршрут, използван изключително за търговски це­ли. На сушата Новият път на коп­рината предвижда строителст­вото на нова транспортна инф­раструктура и индустриални ко­ридори, простиращи се през ця­ла Средна Азия и Близкия изток и в Европа. По море той предвиж­да строителството на нови прис­танища и създаването на търгов­ски маршрути, тръгващи от Юж- нокитайско море на юг през Ти­хия океан и през Индийския оке­ан и Суецкия канал в Средизем­но море. Пекин твърди, че към неговата инициатива са готови да се присъединят около 65 дър­жави, но за момента все още ня­ма окончателен списък. Тази инициатива активно се пропаган­дира от китайския президент Си Цзинпин, който вече пет години укрепва влиянието на Китай на международната сцена. Новият път на коприната се превърна в централен елемент на неговата "китайска мечта", която той обя­ви по време на своята първа пуб­лична проява като лидер на Ко­мунистическата партия,когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън. След като разгледа изложбата, която трябва да показва как 6 де­сетилетия комунистическо уп­равление са превърнали Китай в процъфтяваща държава след "столетия на национално униже­ние", Си се закле да осъществи "великото възстановяване на ки­тайския народ". Това е комунис­тическата версия на "отново да направим Китай велик". През октомври партийните лидери отново на своя XIX конгрес решиха Си, да управлява Китай още 5 години. По негово време Китай се превърна в още по-мра­чен и репресивен, но Си може на­пълно обосновано да заяви, че неговата страна е станала по- силна, отколкото преди, и че нея я уважават още повече на между­народната сцена. Наблюдавайки отслабването на позициите на

САЩ при Доналд Тръмп, Си из­ползва икономическата мощ на Китай, за да възстанови негови­те исторически позиции в качес­твото му на водеща държава в ре­гиона. Новият път на коприната е централно звено в национа­листическата концепция на Си и Пекин използва своята икономи­ческа мощ за стратегически це­ли. Финансирайки и изграждай­ки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се опитва да из­плете мрежа от икономическа зависимост и да придърпа други­те страни още по-близо до себе си. Интересите на Китай, без съмнение, се взимат под внима­ние на първо място, но само мал­ко слабо развити страни могат да игнорират неговите обещания да построи така необходимата им инфраструктура. Единственото изключение е Северна Корея, където икономическото влияние на Китай, най-големият търгов­ски партньор на тази затворена държава, в момента не може да си съперничи с ядрената запла­ха и авторитарните амбиции на Ким Чен Ун. Ключовите участъ­ци на Новия път на коприната, като сухопътните товарни марш­рути, водещи от Китай за Евро­па, вече са построени. По данни на китайското ръководство, обе­мът на преките чуждестранни инвестиции през 2015-2016 г. е достигнал 3 0 милиарда долара, а китайските компании са подпи­сали договори за строителство на обща стойност 189 милиарда долара с над 60 държави. Въпре­ки това съществуват доста съм­нения относно сигурността и търговската рентабилност на пъ­тя. Според някои информации пакистанските власти са изпра­тили 14 500 служители от сигур­ността за охраната на 7000 ки­тайски граждани, работещи вър­ху създаването на икономичес­кия коридор. Заплашващата ги опасност стана очевидна през май, когато двама преподавате­ли по китайски език бяха похите- ни и убити от въоръжени лица в град Квета - отдалечен, но в съ­щото време много важен участък от коридора. Товарните компо­зиции, пътуващи между Китай и Европа, могат да се окажат не­рентабилни, въпреки значител­ното спестяване на време за път. Страните, които в миналото са враждували с Китай, като Индия и Виетнам, например, се страху­ват от стратегическите последи­ци от разширяването на китайс­ката инфраструктура. Индийски­те власти осъдиха строителство­то на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги плат­форма за военен експанзионизъм - "перлена връв" около шията на Индия. Военният сблъсък с Ки­тай, който се разрази това лято край спорната граница в Химала- ите, още повече усили подозре­нията на Индия. Заплахата от конфликт между азиатските ги­ганти помрачи деветата ежегод­на среща на върха на държавите от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - която стартира на 3 септември в китайския пристанищен град Ся- мън. Срещата на Си с индийския премиер Нарендра Моди веро­ятно ще помогне за отслабване­то на напрежението, но страте­гическото съперничество между тези страни ще се запази. В дру­ги части на Азия инфраструктур- ната дипломация на Китай вече носи дивиденти на Филипините, където техният президент Род- риго Дутерте в края на миналата година се върна у дома от Пекин с пакет от инвестиционни и тър­говски договори на стойност 24 милиарда долара, по-рано той скъса със САЩ - и Малайзия, чийто премиер Наджиб Разак се нарече "истински приятел" на Китай, подписвайки договори на стойност 34 милиарда долара. Малки държави, като Камбоджа
и Таджикистан, също зависят много от Китай, който им доста­вя най-важните стоки и услуги. Геополитическата тежест на Ки­тай расте. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) гос­подстваща държава в Азиатско- Тихоокеанския регион бяха САЩ, но дипломатическите грешки на Тръмп играят в полза на Китай. Неговото решение да извади САЩ от Транстихоокеан- ското партньорство - търговски съюз на 12 държави, в който Ки­тай не влиза - намали влиянието на Вашингтон в региона. Идеята за Транстихоокеанско партньор­ство беше разработена от адми­нистрацията на президента Ба- рак Обама, за да закрепи иконо­мическото и дипломатическо присъствие на САЩ в Азия в ущърб на Китай. Сега Пекин прокарва алтернативен проект, в който участва Китай, но не и САЩ. Днес, когато САЩ при президента Тръмп се обръща към вътрешните проблеми, уве­личилият своята мощ Китай се опитва да ги замени. По-рано та­зи година на един от форумите в Пекин, посветен на Новия път на коприната, Си призова делегати­те да се откажат от протекцио­низма и да приемат такъв вари­ант за глобална търговия, който китайската пропаганда нарича "Глобализация 2.0". По-голяма­та част в него са само гръмки ду­ми, но Си играе сериозна дипло­матическа игра. На този форум присъстваха държавните глави на 30 страни - това не е толкова много, както биха желали в Пе­кин, но е напълно достатъчно, за да може Си да се провъзгласи за международен политик. Китайс­кото ръководство знае, че пред­стои да бъде извършена сериоз­на дипломатическа работа, за­щото малко страни са готови да повярват в неговата дипломати­ческа мантра за "взаимната изго­да". По-лесно казано, на Пекин не му вярват. Но неговата прес­метлива икономическа диплома­ция е много по-смела, далновид­на и практична в сравнение с вся­какви нейни алтернативи. При