д-р по история Генади ГЕНАДИЕВ

На 24.11.2017 година беше поставена Възпоменателна пло­ча "на дарителите и строители­те на Македонския дом" - Вар­на. Инициативата е на Македон­ското културно - просветно дру­жество "Гоце Делчев" гр. Варна.

На 6 януари 1938 г. е открит и осветен Македонският дом в гр. Варна, единствената сграда, пос­троена изцяло със средства и доброволен труд на българи-бе- жанци от Македония.

До Първата световна война бежанците от Македония и Тра­кия в България са над 200 хиляди. От 1919 до 1926 г. числото им на­раства с още 115 хил. души. Ед­на значителна част от тях живе­ят във Варна. Бежанците се орга­низират в братства и дружества - културно-просветни, женски, младежки и др.

Първото дружество на бълга­рите от Македония и Тракия във Варна е създадено през 1885 г. През 1892 г. дружеството приема името "Свети свети Кирил и Ме­тодий", а през 1896 г. тракийци основават дружество "Стран­джа". През следващите години бежанците започват да се орга­низират в братства: Костурско, Охридско, Одринско, Солунско и Дебърско.

През 1923 г. по предложение на председателя на македонско­то благотворително братство "Вардар" - учителят Иван Сапу- наров се създава инициативен ко­митет за построяване на маке­донски дом. Братството подава молба до общинския съвет за от­пускане на терен за построяване­то на Дома. На 5 март 1925 г. из­лиза решение 113 на Варненския общински съвет за отпускане на 1250 м² в централната част на града за изграждане на "приютен дом за бежанците", за културно просветна дейност и обособява­не на помещения за дюкяни, ко­ито да носят приходи. Същата година братството се преимену­ва на "Тодор Александров". Из­бран е строителен комитет: Илия Шотов, Никола Лабаков, Георги Серафимов, Йордан Салтиров, Алеко Василев, Ки­рил Тенчов, Димитър Кенков, Коста Петров, Георги Бошна- ков, Диониси Станков, Аргир Рапов, Димитър Буйнов, Дими­тър Богданов, Серафим Иванов, Иван Анастасов, Славчо Цеков, Кръстю Тачев, Ташко Костов, Димитър Розов, Леонид Иконо­мов, Иван Годжев, Васил Кузов, Иван Гилев, Ламбо Капитанчев, Вено Арсов, Благой Фанев, Иван Темелков, Васил Алексиев, Ни­кола Алексиев и Темелко Кос­тов. Средствата за строежа се на­бират чрез дарения, лотария "Македонски дом", безлихвени заеми, а по-късно за достроява- не и наеми от изградените дюкя­ни. До март 1939 г. общата съб­рана сума възлиза на 2 611 917 лв. като даренията са 658 хил. лв. от 350 дарители, от лотарията - 254 хил. лв. , от наеми 816 хил. л в., без­лихвените заеми са 474 хил. лв. от 17дарители.

Трябва да отбележим имена­та на Васил Кузов, който дава за­ем 154 хил. лв., Благой Фанев 103 хил. лв., Серафим Иванов 65 хил. лв., а върнатите им средства са 10%. Суми изпращат и Кюстен­дилското братство, Ломското братство, Македонското женско

дружество във Варна, Загоритс- ко дружество и др. По бедните хора участват с доброволен труд като строители, а скромен бака­лин е подарил всички необходи­ми гвоздеи за Дома, на стойност над 20 хил. лв., а друг е дарил всички керемиди. Всеки е участ­вал според възможностите си, но с огромно желание и огън.

Големият театрален салон - втори след Общинския театър, ще задоволява всички културно- просветни нужди, не само на ма­кедонската емиграция, но изоб­що на Варна. Освен бюфет и стаи за канцеларии, "Домът" разпо­лага с библиотека и читалня, Ма­кедонски музей и пр.

И до днес, вече 80 години, Ма­кедонският дом е просветен и културен храм на съкровените за­вети на дедите ни. Така пазим спомена за тях, поддържаме жи­ва връзката с бащините огнища и рода, пазим бита, нравите, тра­дициите и обичаите на българи­те от Македония и даваме своя принос за развитието на Бълга­рия.