В песен за Цариброд поетът Гр. Соколов е категоричен:

"Аз не зная дали са бродили неспокойни царе в този край или са те на присмех кръстили с царско име при някой гуляй. Няма в теб нито следа, нито по­мен,

нито ред в някой древен анал. Ни отдавнашен някакъв спомен кой, кога ти името дал."

На поета, когото уважавам, противопоставям прозаика Ст. Андреев: "На 18 км югозападно от Цариброз се намира един от най-бележитите български ма­настири - Погановският. До Же- люша на път за манастира вър­вяхме по хубаво шосе. Това е ста­рият римски път от Виена за Ца­риград през София-Пловдив. По този път вървят легионите на Римската империя, гърмят ко­лесниците на римските импера­тори. Като вихрушка се носят пълчищата на Атила. Минава време. Кипи нов живот в Европа. По пътя се нижат търговски кер­вани, блестящи посолства. Зада­ват се кръстоносците. Тук някъ­де по тоя път българските прате­ници срещат Фридрих Барбаро- са и му предлагат помощ да взе­ме Цариград. По тоя път се дви­жи всичко, което минава от Из­ток на Запад и обратно..." ("Ве­нец", 3. 12.1941 г.)

На името Цариброд, в свои­те спомени и бележки се спира и нашият съгражданин Георги Алексов: "Съществува преда­ние, че на това място е имло брод през река Нишава, по който е ми­навала царска войска... Легенда­та не може да има предвид Кру- мовата, защото българските вла­детели тогава не са се наричали царе, а ханове... Ако се приеме, че легендата се отнася до преми­наването на царска войска, то тоя цар не може да бъде друг, освен цар Симеон, защото само за не­го може да се допусне, че е ми­нал от тук... когато е участвал в обсадата на Цариград и както изобщо е имал обичай да участ­ва във всички военни походи."

Безспорно е, че Нишавската долина, част от пътя Виена-Со- фия-Цариград, с вързва истори­ческата си съдба с едно от най- важните направления към и на Балканския полуостров. В края на август 1883 г. с проста талига през Сливница и Драгоман гос­тува на Цариброд чешкият исто­рик Константин Иречек. За това пътуване в "Пътувания из Бълга­рия" пише: "Жителите изговарят името му Царев брод... Някога се е плащало тук наверно царска броднина... Наблизо до града върви римски калдаръмен друм... Казват, че се намират сле­ди от стари селища или крепос­ти. В близкото село Суково е на­мерено цяло имане, без съмне­ние закопано през готското нах­луване в 376 г. В Цариброд ни по­казаха от него една златна моне­та от император Валентиан..."

Прелиствайки пътеписи, ме­моари, документи попадах и на шастливи бродове за миналото на Цариброд. Най-старият по дата факт, с който се запознах е от 1433 г. Автор е рицарят Берт- рандон де ла Брокиер. Има и заг­лавие "От Одрин до Морава": "...като излезнах от София, пъту­вах по поле, което е около 50 ми­ли и е гъсто населено с българи. После налвезох в един хубав пла­нински район, приятен за пътува­не с кон и слезнах в една равни­на, където се намира градът, на- речер Пирот на река Нишава..."

По същия път, само че много по-късно, след 1830 г. минава един от най-великите френски поети Алфонс дьо Ламартин. От четиридневното му пътуване между София и Ниш цитирам: "...ту през леснодостъпни плани­ни, ту през долини и равнини, уди­вително плодородни, но обез­людени (последица от робство­то б.м.). Българите, обаче, кои­то великият син на Франция сре­ща по пътя си "са добродушни, приятни, трудолюбиви". За пое­та Ниш "е последният турски град, разположен почти до гра­ницата със Сърбия."

Кога Цариброд се появява точно в хрониките на исторята, не мога да кажа, но в документ от XVI в. се споменава за два Ца- риброда: голям с 57 къщи и ма­лък с 53 къщи. Големият е имал задължението да храни пощенс­
ките коне на турската империя по пътя им между София-Белг- рад и обратно. Знаело се от коя къща по колко сено и зоб да се взема. Любопитно е, че и Любен Каравелов в своите "Записки за българите в Бългрия (1867 г.) пи­ше за тия два Цариброда "На границата между софийската и пиротската каази съществува та­кова едно село (името му непом- ня) през което тече мъничка ре- чица и което се дели на две поло­вини..."

Вълнуващи са впечатленията на Любен Каравелов от бита и нравите на населението в този край: "Съществува старовре- менното славянско гостоприем­ство. Стопанинът на онази къща, даже и най-скромната, в която вие сте дошле да пренощувате, не само че не взимаше от нас па­ри за пренощуване, но още в не­деля и по празниците гощаваше и пешеходците и конниците с обед и вечеря. На пътника се поз­воляваше само да плати за вино­то, ако сам той пожелае да пий­не повечко... Женското населе­ние, което се среща между Со­фия и Ниш е грациозно и мило, с най-голяма правилност във фор­мите, верно на своите стари нра­ви и всички семейни добродете­ли... "

Едни от най-старите докумен­ти, на които попаднах, и в който конкретно се споменава името на Цариброд са "Дневникът на едно пътуване до Константино­пол и Мала Азия" (1553-1555 г.) от Ханс Дершвам, пътеписът на Ожие Бусбек (1522-1592 г.) дип­ломат, писател и учен, пратеник на Фердинанд Хабсбург със спе­циална мисия в Цариград и "Пъ­туване от Брюксел до Констан­тинопол в Тракия" (1571 отиване и 1574 връщане). Авторът на то­ва пътуване Карел Рейм е от сви­та, която носи специално посла­ние на австрийския импеатор Максимилиян II до Султан Се- лим II. "На 13 юли - пише Ханс Дершвам - пътувахме от София до едно българско село, нарече­но Цариброд... Този ден нашият хазяин - българин ни разказа мно­го за тяхното невероятно тегло. Той има четири сина, но едини­ят му бил взет за султана от гос­подаря им Али паша. От тяхно­то село Цариброд и от едно съ­седно Али паша взема мъже, ко­ито му рботят100 дни. Вън от то­ва, когато галерите погелят от Константинопол Цариброд и околността трябва да дадат един гребец. Който не ще да върви, плаща 2000 аспри на местния ча- уш. А на този, който отива, село­то събира и му дава 2000 аспри ка­то обезщетение. От султана не получава никаква заплата. Както ми каза моят хазяин цялата нощ едва би му стигнала, за да опише всичките си тегла..."

Делегатите на Максимилиян II пътуват в 14 каляски. В 7 носят подаръци на султана, в останали­те 7 е настанена цялата свита. "На 15 май - пише хроникьорът на мисията - сме в Цариброд... В града видяхме 5 чешми, от една от които течеше топла вода. Во­дата от петте чешми образува край града едно хубаво езеро... "Цяло събитие за местното насе­ление е било преминаването на подобни дипломатически или търговски мисии, возени в раз­кошни каляски, теглени от кра­сиви и охранени коне, придружа­вани от оръженосци в най-пъст­ри униформи, пътищата са неси­гурни и огласявани шумно с му­зиката и песните на трубадурите, пътят е дълъг и уморителен."

В 1841 г. на Балканите идва Жером Адолф Бланки, бележит френски учен, член на Френска­та академия, за да анкетира тур­ските жестокости при потушава­не на въстанието на българите от Пирот-Ниш-Алексинец.. По на­реждане на софийския паша фай­тонът му до бейския чифлик е трябвало да бъде теглен не от ко­не, а от впрегнати българи. Фран­цузинът демонстративно слиза от файтона, с думи отправени към българите: "Ще дойде ден, когато не ще ви впрягат повече като товарни добичета". Бланки посвещава живописно описание на "платото на Цариброд с него­вите опасни и страхотни разкло­нения към водораздела Нишава - Искър".

Пътуването по завоюваните от турците земи на Балканите е ставало предимно с коне. Пъту­вало се е лениво и дремливо, как­то ленива и дремлива е била са­мата турска империя в заника на своята сила и власт.

През септември 1863 г. е учре­дено акционерно дружество за пътнически и пощенски превози, чиято фирма "Дружеството на колата Ниш-София" се е среща­ла във всички населени места по този международен път включи­телно и в Цариброд. В отчет от 21 април 1865 г. се отбелязва, че дружеството е разполагало със 129 коня и 40 пощенски коли. Всички коне имали червен ко­съм, кочияшите носели специал­на униформа, по станциите били организирани бюфети. Кафето, чаят, супите стрували грошове и на имотните търговци пътува­нето излизало ефтино.

***

Предлаганата хроника е със скромната цел да активизира и други любители на подобна ис­торическа документация. Сигу­рен съм, че има много факти, ка­то изложените по-горе.