Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПАМЕТ

  Приносите на рода Суджови за опазване на българското културно-историческо наследство във Вардарска Македония

Георги МИТРИНОВ, (сп."Българска реч", кн. 2, 2016)

Georgi MITRINOV


Abstract: The article presents data about the patriotic actions of Bulgarians belonging to the Sudzhovs family in the village of Pretor, Prespa region, actions connected with preservation of written monuments, important for the Bulgarian history. The fact is that thanks to Macedonian Bulgarians' patriotic work a lot of such written monuments, connected with the Bulgarian history, have been saved from destruction.


 


 


Обикновените българи от Македония проявяват забележи­телно постоянство и готовност за саможертва в отстояването на българската си принадлежност през Възраждането, по време на борбите за национално освобож­дение и особено по-късно, кога­то в областта е установена гръц­ка и сръбска власт. До голяма степен гръцките и сръбските репресивни власти успяват с на­лагане на крути мерки да дебъл- гаризират местното изконно българско население. Хиляди македонски българи загиват в тая неравна борба, носейки българ­ското в сърцето си. Техните по­томци, закърмени с идеите им, продължават по пътя на дедите. Тая родова приемственост в от­стояване на българщината е сла­бо проучена в историографията ни, а тя е факт. Показателен в това отношение е разказът за една българска фамилия от с. Претор, Преспанско - Суджови, чиито членове от различни поколения са нагледен пример за такава без­резервна отдаденост на българ­ската идея.

Панде Евтимов Суджов е ро­ден в 1882 г. В Битолската българ­ска класическа гимназия негов учител е Дамян Груев. Той взема участие в Илинденско-преобра- женското въстание и в последва­лите борби. В навечерието на

Балканската война е осъден от османските власти на 10 г. затвор в Битоля. Освободен е при прев­земането на града от сръбските войски. По време на Междусъ­юзническата и на Първата све­товна война служи като подофи­цер в българската армия. След войните остава в родния край. Кмет е на с. Претор. Заради про- българските му настроения е направен опит от сръбските влас­ти да бъде убит. Оцелява при ус­троената му засада, като убива част от нападателите си. Все пак е ранен и постъпва на лечение в Битолската болница, където умира на 22 март 1927 г. Според някои източници е убит с инжек­
тирана свръхдоза морфин от сръбски лекар в болницата (Ми­хайлов 1973: 139).

В село. Претор, Преспанско е роден на 15 март 1932 г. Панде Сотиров Евтимов, внук по май­чина линия на българския рево­люционер Панде Евтимов Су- джов. Като невръстно дете е сви­детел на преломните за Македо­ния времена от 40-те години на XX в. Заради българското му са­мосъзнание, а и заради непоно­симостта му към неправдите в обществено-политическия жи­вот на страната, в която живее, нееднократно е арестуван, съден е и дори излежава ефективна не- колкогодишна присъда в печал­но известния скопски затвор Ид- ризово. Въпреки това продължа­ва да отстоява позициите си, ка­то много други македонски бъл­гари, непрекършени духом от югославската репресивна маши­на.

По стечение на обстоятелст­вата, съдбите на двамата Пан- девци, дядо и внук, са свързани със спасяването на важни за бъл­гарското културно-историческо наследство в Македония писме­ни паметници. За тая тяхна дей­ност почти нищо не се знае, за­това е редно да се разкаже, защо­то тя е показателна за мислене­то и постъпките на обикновени­те българи в Македония, в усло­вия на открита антибългарска репресивна политика на устано­вената там чужда власт. Споме­ните са разказани от внука Пан­де Евтимов.

1. Спасяване на плочата с надписа на цар Самуил от 993 г.

По време на Първата светов­на война Панде Евтимов Суджов от с. Претор, Преспанско, е мо­билизиран в българската армия, в дивизията на генерал Вазов, ко­ято заема Дойранската позиция. По стечение на обстоятелства­та, той е включен в спасителна­та експедиция, проведена от Ст. Л. Костов, етнограф към Първа отделна българска армия, за спасяване плочата със Самуило- вия надпис, съхранявана в с. Гер­ман, Преспанско. В рапорта си от 20 октомври 1916 г. етног­рафът пише: "По заповед на Началник-щаба на 1- ва отделна армия на 6 м.м. заминах през селата Нижо поле, Брайчино, Любойно, Долно Дупени за с. Герман в заетата от нашите войски гръцка те­ритория край Преспанс- кото езеро. Целта ми бе­ше да прибера от това се­ло известния Самуилов надпис и го пренеса в Со­фия" (Научна експеди­ция 1916:290).

Панде Евтимов пояс­нява за пътя на сформи­раната група, в която е бил и дядо му, че се отправила към с. Конче, където бил щабът на българското военно команд­ване на Дойранския фронт. Оттам продължила през гр. Би­толя и селата Нижо поле, Дихо- во, пресичайки планината, и през селата Брайчино, Любено, Дол­но Дупени се озовала в с. Гер­ман, Преспанско, като цялото това голямо разстояние било из­минато само за два дни.

По-нататък в рапорта си Ст. Л. Костов дава подробности за дотогавашни проучвания на цен­ния епиграфски паметник, както и данни за самата плоча. Прила­га препис на надписа, а също описва предишни опити плоча­та да бъде откупена от чужди учени или пък да бъде унищоже­на от гърците: "Плочата е право­ъгълна - дълга 1,25 м, широка 0,52 м и дебела 10 см, тежка около 150- 200 кг. По средата са издълбани три легла за метални кръстове, последните липсват. Плочата от двата края е отчупена, а надпи­сът е в левия долен ъгъл. Всичко са 11 реда, от които само първи­те два цели.

Надписът датира от 6501, ин- диктион 6 от сътворението на света, или 993 година след Xрис- та, следователно той е най-ста­рият български каменен надпис, па и въобще славянски. Когато е станал известен в науката, гър­ците са го търсили, но селяните и свещениците в селото, добри българи, са го укрили. Те дори не са решили да го продадат на Ус- пенски, който им давал 500 напо- леона. Когато след Първата Бал­канска война село Герман попада в гръцка територия, гър­ците пак го търсили, за да го уни­щожат, без съмнение, но не мог­ли да го намерят" (Научна експе­диция 1916: 291).

Етнографът споменава любо­питна подробност: "Една седми­ца преди моето пристигане вой­водата Кръстьо с няколко четни­ци се опитал да я дигне от черк­вата, дето я пазили. Селяните обаче узнали това и мало и голя­
мо се вдигнало да я запази". Рев­ностното пазене на плочата, от страна на местните жители се обяснява така: "Селяните не зна­ят потеклото на плочата и я смя­тат надгробна на св. Герман, имат я за светиня, без която селото би пострадало от нещо". По-ната­тък описва срещата си със свеще­ниците и епитропите от селото: "Когато пристигнах, събрах све­щениците и епитропите и им обясних важността на надписа за нашата история, а след това ги помолих да ми я предадат. От страх пред селяните и гърците те отказаха да ми я дадат добровол­но. Дадоха ми ключовете, та аз сам да я взема от черквата, уж без тяхнознание" (Научнаекспеди­ция 1916: 291-292).

Според разказа на Панде Ев­тимов, групата стигнала в с. Гер­ман вечерта. Панде Суджов, ка­то местен човек, се свързал с кмета на селото. Били извикани свещеникът Кайчев и епитропът на църквата, като им се обясни­ло каква е целта на посещението. Двамата отказали да дадат пло­чата, но били убедени от ръково­дителя на спасителната експеди­ция, че ако тя остане, гърците ра­но или късно ще я открият и ще я унищожат.

Съвсем сбито е описано в ра­порта на етнографа Ст. Л. Кос­тов пренасянето на ценния епиг- рафски паметник: "През нощта аз, кандидат-офицерът Йордан Трайков, конният ми ординарец и двама четника влязохме в чер­квата, изнесохме плочата из ол­тара и я натоварихме на колата на един турчин от съседното село Ръмби, който я пренесе в село Наколец, а оттам с друга кола - в Битоля. От Битоля пренесох плочата в София и я предадох на Народния археологически му­зей" (Научна експедиция 1916: 292). Но цялата тая одисея по пренасянето на плочата, изпъл­нена с перипетии, заслужава да бъде предадена по спомените на участника в нея - войникът Пан- де Суджов. Групата взема пло­чата през нощта и я натоварва на волска кола, осигурена от Панде Суджов. Водачът на волската ко­ла, турчин от околните турски се­ла, бил негов приятел. Постилат слама на каруцата, отгоре поста­вят плочата, като я затрупват със слама, а върху нея слагат тялото на убит български войник. Всъщност тая конспирация се налагала поради близостта на фронтовата линия и възможност­та да бъдат открити от чужда войска. Така пропътуват през с. Долно Дупени до с. Наколец. От там с друга волска кола пренасят плочата до с. Претор. Тук прено- щуват в местната църква "Св. Архангел Михаил", редом с тру­па на загиналия български вой­ник. На другия ден продължават пътя си с друга волска кола до с. Кажани, а от там с влак до с. Грацко. После през Щип и Кюс­тендил, където бил щабът на българската армия, ценната пло­ча е пренесена в София.

Но всички тия усилия от бъл­гарска страна за спасяването на ценния епиграфски паметник се интерпретират твърде преврат­но от съвременната историческа наука в Рпублика Македония.

Преспанската плоча,

редок ранокириличен запис од Цар Самоил

Инаку, единствен оригинален запис од Цар Самоил и неговата фамилија е Преспанската Плоча од с. Герман (Егејска Македони- ја), која представува надгробен споменик на неговите родители, таткото Никола, мајката Римп- синија и братот Давид. Плочата е земена од бугарите и се чува во

Националниот музеј во Софија. Сочуван е само краток текст во долниот десен агол на плочата, додека целиот останат тескт е из- длабен и плочата e израмнета ("Надгробната плоча најдена во село Герман кај Преспа, Ильада години од востанието на Коми- топулите, Преспа 1969 г., стр 85, коментар на Павловик). Плоча­та ја содржела и оригиналната титула и името на Самоиловата држава, што не одговара на бу- гарската историографија, па за- тоа најголемиот дел од текстот на плочата е преклесан и израм- нет (МИ ПП 2006).

От въпросния текст става яс­но, че българските спасители на плочата са унищожили частично надписа й, без да се посочват ни­какви неоспорими доказателст­ва за това. Не се оборват данни­те от рапорта на Ст. Л. Костов - водач на спасителната експеди­ция - за състоянието на епиграф- ския паметник при откриването му. Редно е да се запитаме как то­гава македонските историци са разбрали за пъкленото българс­ко дело? А и защо все още не са възстановили оригиналния текст, щом знаят какво е изтри­то?

2. Откриване плочата с надписа на цар Иван Владис­лав.

През 1956 г. Панде Евтимов е учител в с. Лера, Битолско. През есента на същата година в гр. Би­толя случайно се среща със Спи- ро Талев от с. Стрежево, където преди е учителствал. Отзовава се на поканата да му гостува вкъ­щи. В разговора на трапезата у любезния домакин Спиро, който тогава работел в градско строи­телно предприятие, последният споделил, че работниците при строителни работи намерили мраморна плоча с надпис. Пан­де, заинтригуван, се уговорил със

Спиро на другия ден, който бил почивен, да идат и да видят на­ходката. Сутринта, въоръжен с фотоапарат, се отправя със своя приятел към строителния обект. Там обръщат захлупената на зе­мята плоча. Панде съзира в над­писа, без да е специалист епиг- раф, на две места думата БЛЪ- ГАРИ, като разпознава буквен знак Ъ. Измива плочата и после фотографира неколкократно надписа. Двамата я преместват по-настрани, за да не бъде счупе­на при строителните работи.

Панде разбира, че находката е много ценна. Решава да промие филма и да извади фотографии. След това тръгва с промитата лента за Белград, като внимател­но я скрива. В Белград търси на­чин да се свърже с някого от бъл­гарското посолство и да преда­де ценния документ. По това време около тамошното българ­ското посолство освен обичай­ната охрана, дебнат и други хо­ра на официалната сръбска власт. След като Панде най-пос­ле успява да се доближи до пред­ставители от българското по­солство, те пък го приемат резер­вирано и го отпращат. Издебва друг подходящ момент, но пак го приемат с недоверие, докато накрая вземат подаръка. Можем само да предполагаме какво е рискувал младежът Панде Евти­мов в ония времена, ако бъде хва­нат. Но е ясно какво го е накара­ло да поеме тоя голям риск. Не­съмнено се е впуснал в такава авантюра, воден от отдаденост- та си към българската идея. По­яснява, че в случая става въпрос "за твоята история, за твоите ко­рени, което е важно". Освен то­ва споменава, че тоя откривател­ски дух си е семейна черта, нас­ледена от ученолюбивата му майка. Накрая заключава, че плочата е съхранена и заема сво­ето място в българската история. Споменавам му за написаното от Й. Заимов в книгата му, посвете­на на ценния епиграфски памет­ник, свързан с българската исто­рия, че текстът на надписа за пръв път е публикуван в органа на българските писатели сп. "Пла­мък", (бр. 10 от 1959 г., с. 84-86) от Ал. Бурмов, по не много ясна снимка. А в бележка под линия е пояснено, че тя е направена и предоставена от Георги Калоя­нов, който имал изключителна заслуга да стане тоя важен па­метник достъпен за науката (За­имов, 1970: 11). По тоя повод съ­беседникът ми отговаря, че едва ли можем да си представим как­ва е била по онова време полити­ческата ситуация, та да може ня­кой свободно да фотографира такъв новооткрит писмен памет­ник, а и да пренесе фотографии­те в България. Редно е да се за­питаме кой е тоя герой Георги Калоянов? Да не би и той да е ка­то героите от публикуваните спомени на известния български изследвач Асен Чилингиров, един от първите, още по кому­нистическо време успял да осъ­ществи проучвания в Егейска Македония и в манастирите на Атон, че дори и във Вардарска Македония и Албания, но като учен от тогавашната Германска демократична република? В тия свои спомени той неколкократ­но пише за български служители на ДС, които уж помагайки му да се пренесат ценните филмови ленти с фотографии на икони и друга църковна утвар в Бълга­рия, впоследствие, след мисте­риозното "изчезване" на някои документи от архивите на ДС (!), публикуват книги със свои "изс­ледвания". Чилингиров споме­нава имената на Михаил Енев и

Христо Маринчев, многократно публикували негови фотоси от Атон като свои, "в продължение на четвърт век"! (Чилингиров 2013: 248).

Панде Евтимов споделя една любопитна случка, свързана с новооткрития епиграфски па­метник. Плочата е пренесена в Битолския исторически музей. По онова време директорите на местните музеи във Вардарска Македония били сърби. И дирек­торът на Битолския музей, сър­бинът Маткич, като разбрал ка­къв е надписът на плочата, запо­вядал тя да бъде унищожена. Но местните служители го придума­ли да не се прави това, защото ще стане голям скандал, след като вече е съобщено за откриването й и са разкрити подробности за нейния надпис. После плочата била скрита, та чак в по-ново вре­ме е включена в изложбената ек­спозиция на музея. Обяснява и как се е снабдил с книгата на Й. Заимов "Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български" в София. При едно от редките си тогавашни посеще­ния в София я търси по книжар­ниците. Открива я на едно място, но тъй като била последен екзем­пляр, книжарят не искал да я про­даде, под предлог че е запазена. Панде оставя 20 лева, които то­гава били "много пара", взема я и си тръгва, въпреки "несъгласи­ето" на продавача.

Посочените по-горе факти, свързани с откриването на пло­чата с надписа на българския цар Иван Владислав, са важни, във връзка с тиражираните мнения на съвременни македонски учени, че надписът може да е фалшифи- кат, създаден от българите по време на периодите, в които ра­йонът на гр. Битоля е бил под българско управление (1915-1917

и 1941-1944 г.). Автор на име Стойко Стойков - доц. д-р в Щипския университет, заинтри­гуван от твърде широката упот­реба на етнонима българи в над­писа, и на други, не строго езико­ви особености, приема дори, че въпросният фалшификат може да е бил създаден през периода 1915-1917 г. (Стойков УДК: 95). Свързва фалшифицирането с данните за командированите български учени по това време в Македония: "Врската национа- лизам - стремеж за докажуванье бугарскиот карактер на Македо- нија преку Самоиловото Царст­во - создаванье/пласиранье на историски фалсификат и во два­та случаја е очигледна. Освен мотив и соодветна практика, постоела и реална можност за создаванье на фалсификати за време на двете бугарски окупа­ции на Битола - 1915-1917 и 1941­1944 г. Особено погодни биле ус­ловите во првиот период кога Би­тола е на самиот фронт и е теш- ко оштетена од артилеријата. Во истиот период во бугарската вој- ска е создадена специјална разуз- навачка структура која се зани­мава со собиранье артефакти, кои ке ги докажуваат бугарските

права врз Македо- нија и во која се вклучени г о л е м број мо­билизира- ни исто- ричари на чело со идниот премиер Богдан Ф и л о в . Имајки ги предвид - големина­та на потенцијалната добивка и силниот државен интерес секако ресурси за создаванье на таков фалсификат не недостасуваат" (Стойков УДК: 97-98).

Така благодарение на проуч­ванията на доц. д-р Стойко Стойков от Щипския универси­тет българските учени Любомир Милетич, Беньо Цонев, Йордан Иванов, Стефан Младенов, Сто­ян Романски, Богдан Филов, Ва­сил Златарски и др. се оказват фалшификатори. Сега остава Стойко Стойков да открие и тай­ната работилница на фалшифи­каторите, където е бил изфабри­куван надписът. Пък ако може и калъпът да се намери, това ще е голямо постижение на македон­ската наука!

Авторът цитира имена на из- следвачи, които приемат надпи­са за автентичен: Владимир Мо- шин, Вера Стойчева-Антик, Ми­лан Бошкоски, Джонатан Ше- пърд (незнайно защо са пропус­нати българските учени). Дори Xорас Лънт и Робърт Матисен, които оспорват датировката от XI в. и предполагат по-късна да- тировка, от XIII в., не се съмня­ват в автентичността му. Но

Стойков, позовавайки се на друг "голям" македонски специалист - Стефан Влахов-Мицов, смята, че в случая може да става въпрос за фалшификат (Стойков УДК: 94). Това деликатно е подчерта­но и в заключението: "Битолски- от натпис претставува важен ис­ториски и писмен споменик. Не- зависно дали е од XI, XIII или од XX век тој заслужува натамош- но детално истражуванье за да го добие своето вистинско место во историјата" (Стойков УДК: 105). Тук може да се добави, че за да "добие" писменият паметник ис­тинското си място в историята, трябва да се пише истината за него, а не да се скалъпват лъжи. Защото ако имаше неоспорими факти, Стойко Стойков непре­менно щеше да ги спомене, а ня­маше да пише общи приказки за фалшификати, без да е правил проучване върху епиграфския паметник "де визу"!

3. Спасената фасадна пло­ча с български кирилски над­пис от църквата "Св. Дими­тър" в Скопие.

Преди време македонският българин, родом от Тетово, Жив­ко Серафимовски - Аджия, ле­жал в югославските затвори за­ради своите идеи, при един от малкото ни осъществени кратки разговори сподели с едно особе­но чувство на гордост за това как група съмишленици спасили плоча с надпис от старата бъл­гарска църква "Св. Димитър" в Скопие. Очите му грееха с оня пламък на човек, отстояващ сво­ите позиции, който е изпълнил дълга си към България. Особено горд беше от това, че съмишле­ниците направили нужното пло­чата да бъде пренесена в Бълга­рия, където ще бъде запазена, а не унищожена. Но така и не мо­жахме по-късно да поразнищим
тая героична история, тъй като скоро след това той се разболя и си отиде скоропостижно от нас. Случаят ми даде възможност да общувам с близкия негов сърат­ник Панде Евтимов, от когото на­учих повече подробности.

Преди близо 12-13 години, в началото на ХХ! в., при извърш­ване ремонт на църквата "Св. Ди­митър", разположена на левия бряг на р. Вардар, в близост до Карпошовия мост, била открита свалена преди време и потулена плоча с възпоменателен фаса­ден надпис. Трябва да се споме­не, че според Панде Евтимов и неговите съмишленици това е скопската църква, в която мест­ните хора с българско самосъз­нание отбелязвали годишнини и почитали с панихиди паметта "на известни дейци като Тодор Александров, Ванчо Михайлов, Мара Бунева, Владо Черноземс- ки и други великани, които са за­черкнати в тамошната история, сякаш не са съществували". От­критата паметна плоча била с да- тировка от 1864 г. и на нея пише­ло, че българите от Скопие въ­зобновили църквата "Св. Дими­тър". От възпроизведения по па­мет текст е видно, че става въп­рос за български възрожденски епиграфски паметник с възпоме­нателен текст. Той е от изключи­телна важност, защото в него се посочва като какво се самоопре­деля населението на Скопие през 60-те години на ХГХ в. Неслу- чайно плочата с надписа е била скрита някога. Откриването й в наше време разбунило духовете на скопяни с българско самосъз­нание. Както отбелязва Панде Евтимов, той и неговите съмиш­леници Йован Стояновски, Бла­гой Велинов, Живко Серафимов- ски и др. се разтревожили за съд­бата на откритата плоча. Тия българи по дух и убеждение, пре­живели какви ли не трудности в отстояване на българската идея, се заели да я спасят, като я пре­несли и скрили. По-късно плоча­та се озовала в София. По разби­раеми причини тук не се разкри­ват подробности по самото й спасяване, но героизмът на мес­тните българи е факт. Надявам се техният подвиг да стане известен на широк кръг българи, обезве­рени в днешните времена, та да видят как отстоява българщина­та нашият сънародник зад грани­ца, в условия на антибългарски настроения!

Относно особеностите на тоя важен български възрожденски епиграфски паметник от Скопие, трябва да се отбележи, че текс­тът му е новобългарски, като са включени и църковнославяниз- ми (сия 'тая'). Разположен е на пет реда с добре оформени меж- дуредови пространства:

Първи ред: На прависе сия гробни

Втори ред: ца Съ Пожерт- вованиеотъ

Трети ред: Православните Българи

Четвърти ред: Въ 1864 л.

мартъ 1-ий Скопие Пети ред: г.к. ЙХТН За съжаление, засега инициа­лите на най-долния ред все още не са разчетени. Най-вероятно това са инициали на ктитори на църквата.

Графични особености Шрифтът е уставен. Не са из­ползвани специфични църков- нославянски буквени знаци. Бук­вите са вкопани. Всяка дума за­почва с начална главна буква. В началото се открива разсечена и графична дума: "На. Прависе." Графемата Е е оформена с отвес­на греда и прикрепени към нея три хоризон­тални греди, средната от които е по- къса. Краи­щата на хо­ризонтални­те греди на графемите Б, Г, Е, Т, Ъ завършват със серифи. Графемата А в думата БЪЛГАРИ е оформена като Л, без хоризонтал­

на свързваща греда.

4. Спасяване на част от училищната архива в с. Лера, Битолско.

През 1956 г. Панде Евтимов е назначен за учител в с. Лера, Би- толско. По думите му, селяните били патриотично настроени. Още пазели спомена за ВМРО и за борбите срещу поробителите. Един местен възрастен човек, след като предпазливо го прове­рил в няколко разговора как раз­съждава за революционната ор­ганизация и за българската идея, накрая му споделил, че пази част
от архивата на местното българ­ско училище, която сръбската власт на времето изгорила. Виж­дайки, че се горят книжата, селя­нинът се примолил на сръбски­те стражари да му дадат тая "не­нужна хартия", за да я използва за палене на печката вкъщи. После скрива оцелелите доку­менти. Панде Евтимов споделя, че по-късно те били предадени на Коста Църнушанов в гр. Со­фия. Така обикновените хора във Вардарска Македония са опазва­ли свидетелствата за българщи­ната, рискувайки дори живота си.

5. За паметната плоча на войводата Мише Развигоров в родния му град Щип.

Щипският войвода Михаил (Мише) Развигоров е роден през 1873 г. Той играе важна роля в дейността на ВМОРО по органи­зиране на Илинденско-Преобра- женското въстание (1903 г.) и по- късно, като водач на чета. През 1906 г. е избран за член на Скоп- ския окръжен комитет на ВМРО. Загива в сражение с многоброен турски аскер на 21 март 1907 г. край гр. Щип, след предателство. Сражава се докрай и след като къщата, от която води сражени­ето, бива запалена и няма въз­можност за бягство, се самоуби­ва, заедно със свои четници и единомишленици.

Панде Евтимов си спомня, че в махала Исарот на гр. Щип има­ло чешма с поставена възпоме­нателна паметна плоча. На пло­чата било изписано името на Ми­ше Развигоров, както и датите на раждането и на смъртта му. От­долу имало кратък текст "Поне един враг убий и тогава мри". Ко­гато я открива, плочата била счу­пена на три части. Панде я взема и я скрива в една съседна стара къща, чиято възрастна стопанка обещала да я пази. Но с разоча­рование споделя, че когато след време бил освободен от затвора и потърсил плочата, нито къща­та била оцеляла, нито бабата би­ла жива.

Описаните няколко епизода от живота и дейността на двама представители на един обикно­вен български род -- Суджови от с. Претор, Преспанско са ценен документ за българското минало на мнозинството от населението в Р Македония, едно умишлено забравено минало. Наш дълг е да съхраним спомена за жилавия дух на македонските българи.

БИБЛИОГРАФИЯ

1.  Заимов 1970: Заимов, Й. Би- толски надпис на Иван Владис­лав самодържец български. Ста­робългарски паметник от 1015­1016 година. Издат. на БАН, Со­фия., 1970?

2.   Михайлов 1973: Михай­лов, И. Спомени. Т. IV. Освобо­дителна борба 1924-1934 г. (про­дължение). Indianapolis, Indiana, 1973, с. 139.

3.  МИ ПП 2006: Македонска историја. Преспанската плоча, редок ранокириличен запис од Цар Самоил. 16.01.2006 - http:// makedonskaistorij'a.blog.com.mk/ node/1425. - посетен 24.02.2016.

4.  Научна експедиция 1916: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. Пе­тър Хр. Петров. Унив. издател­ство "Св. Климент Охридски" София.

5. Стойков УДК: Стојков, Ст. Битолската плоча - дилеми и ин­терпретации. - УДК 904:003.071(497.774)(049.32). - http://eprints.ugd.edu.mk/15111/1/ BITOLSKA.pdf. - посетен 15.01.2016.

Чилингиров 2013: Чилинги­ров, Асен. Гръцки дневник: сеп­тември 1989. Херон Прес София 2013. Софи





Общи условия