Георги МИТРИНОВ, (сп."Българска реч", кн. 2, 2016)

Georgi MITRINOV

Обикновените българи от Македония проявяват забележи­телно постоянство и готовност за саможертва в отстояването на българската си принадлежност през Възраждането, по време на борбите за национално освобож­дение и особено по-късно, кога­то в областта е установена гръц­ка и сръбска власт. До голяма степен гръцките и сръбските репресивни власти успяват с на­лагане на крути мерки да дебъл- гаризират местното изконно българско население. Хиляди македонски българи загиват в тая неравна борба, носейки българ­ското в сърцето си. Техните по­томци, закърмени с идеите им, продължават по пътя на дедите. Тая родова приемственост в от­стояване на българщината е сла­бо проучена в историографията ни, а тя е факт. Показателен в това отношение е разказът за една българска фамилия от с. Претор, Преспанско - Суджови, чиито членове от различни поколения са нагледен пример за такава без­резервна отдаденост на българ­ската идея.

Панде Евтимов Суджов е ро­ден в 1882 г. В Битолската българ­ска класическа гимназия негов учител е Дамян Груев. Той взема участие в Илинденско-преобра- женското въстание и в последва­лите борби. В навечерието на

Балканската война е осъден от османските власти на 10 г. затвор в Битоля. Освободен е при прев­земането на града от сръбските войски. По време на Междусъ­юзническата и на Първата све­товна война служи като подофи­цер в българската армия. След войните остава в родния край. Кмет е на с. Претор. Заради про- българските му настроения е направен опит от сръбските влас­ти да бъде убит. Оцелява при ус­троената му засада, като убива част от нападателите си. Все пак е ранен и постъпва на лечение в Битолската болница, където умира на 22 март 1927 г. Според някои източници е убит с инжек­
тирана свръхдоза морфин от сръбски лекар в болницата (Ми­хайлов 1973: 139).

В село. Претор, Преспанско е роден на 15 март 1932 г. Панде Сотиров Евтимов, внук по май­чина линия на българския рево­люционер Панде Евтимов Су- джов. Като невръстно дете е сви­детел на преломните за Македо­ния времена от 40-те години на XX в. Заради българското му са­мосъзнание, а и заради непоно­симостта му към неправдите в обществено-политическия жи­вот на страната, в която живее, нееднократно е арестуван, съден е и дори излежава ефективна не- колкогодишна присъда в печал­но известния скопски затвор Ид- ризово. Въпреки това продължа­ва да отстоява позициите си, ка­то много други македонски бъл­гари, непрекършени духом от югославската репресивна маши­на.

По стечение на обстоятелст­вата, съдбите на двамата Пан- девци, дядо и внук, са свързани със спасяването на важни за бъл­гарското културно-историческо наследство в Македония писме­ни паметници. За тая тяхна дей­ност почти нищо не се знае, за­това е редно да се разкаже, защо­то тя е показателна за мислене­то и постъпките на обикновени­те българи в Македония, в усло­вия на открита антибългарска репресивна политика на устано­вената там чужда власт. Споме­ните са разказани от внука Пан­де Евтимов.

1. Спасяване на плочата с надписа на цар Самуил от 993 г.

По време на Първата светов­на война Панде Евтимов Суджов от с. Претор, Преспанско, е мо­билизиран в българската армия, в дивизията на генерал Вазов, ко­ято заема Дойранската позиция. По стечение на обстоятелства­та, той е включен в спасителна­та експедиция, проведена от Ст. Л. Костов, етнограф към Първа отделна българска армия, за спасяване плочата със Самуило- вия надпис, съхранявана в с. Гер­ман, Преспанско. В рапорта си от 20 октомври 1916 г. етног­рафът пише: "По заповед на Началник-щаба на 1- ва отделна армия на 6 м.м. заминах през селата Нижо поле, Брайчино, Любойно, Долно Дупени за с. Герман в заетата от нашите войски гръцка те­ритория край Преспанс- кото езеро. Целта ми бе­ше да прибера от това се­ло известния Самуилов надпис и го пренеса в Со­фия" (Научна експеди­ция 1916:290).

Панде Евтимов пояс­нява за пътя на сформи­раната група, в която е бил и дядо му, че се отправила към с. Конче, където бил щабът на българското военно команд­ване на Дойранския фронт. Оттам продължила през гр. Би­толя и селата Нижо поле, Дихо- во, пресичайки планината, и през селата Брайчино, Любено, Дол­но Дупени се озовала в с. Гер­ман, Преспанско, като цялото това голямо разстояние било из­минато само за два дни.

По-нататък в рапорта си Ст. Л. Костов дава подробности за дотогавашни проучвания на цен­ния епиграфски паметник, както и данни за самата плоча. Прила­га препис на надписа, а също описва предишни опити плоча­та да бъде откупена от чужди учени или пък да бъде унищоже­на от гърците: "Плочата е право­ъгълна - дълга 1,25 м, широка 0,52 м и дебела 10 см, тежка около 150- 200 кг. По средата са издълбани три легла за метални кръстове, последните липсват. Плочата от двата края е отчупена, а надпи­сът е в левия долен ъгъл. Всичко са 11 реда, от които само първи­те два цели.

Надписът датира от 6501, ин- диктион 6 от сътворението на света, или 993 година след Xрис- та, следователно той е най-ста­рият български каменен надпис, па и въобще славянски. Когато е станал известен в науката, гър­ците са го търсили, но селяните и свещениците в селото, добри българи, са го укрили. Те дори не са решили да го продадат на Ус- пенски, който им давал 500 напо- леона. Когато след Първата Бал­канска война село Герман попада в гръцка територия, гър­ците пак го търсили, за да го уни­щожат, без съмнение, но не мог­ли да го намерят" (Научна експе­диция 1916: 291).

Етнографът споменава любо­питна подробност: "Една седми­ца преди моето пристигане вой­водата Кръстьо с няколко четни­ци се опитал да я дигне от черк­вата, дето я пазили. Селяните обаче узнали това и мало и голя­
мо се вдигнало да я запази". Рев­ностното пазене на плочата, от страна на местните жители се обяснява така: "Селяните не зна­ят потеклото на плочата и я смя­тат надгробна на св. Герман, имат я за светиня, без която селото би пострадало от нещо". По-ната­тък описва срещата си със свеще­ниците и епитропите от селото: "Когато пристигнах, събрах све­щениците и епитропите и им обясних важността на надписа за нашата история, а след това ги помолих да ми я предадат. От страх пред селяните и гърците те отказаха да ми я дадат добровол­но. Дадоха ми ключовете, та аз сам да я взема от черквата, уж без тяхнознание" (Научнаекспеди­ция 1916: 291-292).

Според разказа на Панде Ев­тимов, групата стигнала в с. Гер­ман вечерта. Панде Суджов, ка­то местен човек, се свързал с кмета на селото. Били извикани свещеникът Кайчев и епитропът на църквата, като им се обясни­ло каква е целта на посещението. Двамата отказали да дадат пло­чата, но били убедени от ръково­дителя на спасителната експеди­ция, че ако тя остане, гърците ра­но или късно ще я открият и ще я унищожат.

Съвсем сбито е описано в ра­порта на етнографа Ст. Л. Кос­тов пренасянето на ценния епиг- рафски паметник: "През нощта аз, кандидат-офицерът Йордан Трайков, конният ми ординарец и двама четника влязохме в чер­квата, изнесохме плочата из ол­тара и я натоварихме на колата на един турчин от съседното село Ръмби, който я пренесе в село Наколец, а оттам с друга кола - в Битоля. От Битоля пренесох плочата в София и я предадох на Народния археологически му­зей" (Научна експедиция 1916: 292). Но цялата тая одисея по пренасянето на плочата, изпъл­нена с перипетии, заслужава да бъде предадена по спомените на участника в нея - войникът Пан- де Суджов. Групата взема пло­чата през нощта и я натоварва на волска кола, осигурена от Панде Суджов. Водачът на волската ко­ла, турчин от околните турски се­ла, бил негов приятел. Постилат слама на каруцата, отгоре поста­вят плочата, като я затрупват със слама, а върху нея слагат тялото на убит български войник. Всъщност тая конспирация се налагала поради близостта на фронтовата линия и възможност­та да бъдат открити от чужда войска. Така пропътуват през с. Долно Дупени до с. Наколец. От там с друга волска кола пренасят плочата до с. Претор. Тук прено- щуват в местната църква "Св. Архангел Михаил", редом с тру­па на загиналия български вой­ник. На другия ден продължават пътя си с друга волска кола до с. Кажани, а от там с влак до с. Грацко. После през Щип и Кюс­тендил, където бил щабът на българската армия, ценната пло­ча е пренесена в София.

Но всички тия усилия от бъл­гарска страна за спасяването на ценния епиграфски паметник се интерпретират твърде преврат­но от съвременната историческа наука в Рпублика Македония.

Преспанската плоча,

редок ранокириличен запис од Цар Самоил

Инаку, единствен оригинален запис од Цар Самоил и неговата фамилија е Преспанската Плоча од с. Герман (Егејска Македони- ја), која представува надгробен споменик на неговите родители, таткото Никола, мајката Римп- синија и братот Давид. Плочата е земена од бугарите и се чува во

Националниот музеј во Софија. Сочуван е само краток текст во долниот десен агол на плочата, додека целиот останат тескт е из- длабен и плочата e израмнета ("Надгробната плоча најдена во село Герман кај Преспа, Ильада години од востанието на Коми- топулите, Преспа 1969 г., стр 85, коментар на Павловик). Плоча­та ја содржела и оригиналната титула и името на Самоиловата држава, што не одговара на бу- гарската историографија, па за- тоа најголемиот дел од текстот на плочата е преклесан и израм- нет (МИ ПП 2006).

От въпросния текст става яс­но, че българските спасители на плочата са унищожили частично надписа й, без да се посочват ни­какви неоспорими доказателст­ва за това. Не се оборват данни­те от рапорта на Ст. Л. Костов - водач на спасителната експеди­ция - за състоянието на епиграф- ския паметник при откриването му. Редно е да се запитаме как то­гава македонските историци са разбрали за пъкленото българс­ко дело? А и защо все още не са възстановили оригиналния текст, щом знаят какво е изтри­то?

2. Откриване плочата с надписа на цар Иван Владис­лав.

През 1956 г. Панде Евтимов е учител в с. Лера, Битолско. През есента на същата година в гр. Би­толя случайно се среща със Спи- ро Талев от с. Стрежево, където преди е учителствал. Отзовава се на поканата да му гостува вкъ­щи. В разговора на трапезата у любезния домакин Спиро, който тогава работел в градско строи­телно предприятие, последният споделил, че работниците при строителни работи намерили мраморна плоча с надпис. Пан­де, заинтригуван, се уговорил със

Спиро на другия ден, който бил почивен, да идат и да видят на­ходката. Сутринта, въоръжен с фотоапарат, се отправя със своя приятел към строителния обект. Там обръщат захлупената на зе­мята плоча. Панде съзира в над­писа, без да е специалист епиг- раф, на две места думата БЛЪ- ГАРИ, като разпознава буквен знак Ъ. Измива плочата и после фотографира неколкократно надписа. Двамата я преместват по-настрани, за да не бъде счупе­на при строителните работи.

Панде разбира, че находката е много ценна. Решава да промие филма и да извади фотографии. След това тръгва с промитата лента за Белград, като внимател­но я скрива. В Белград търси на­чин да се свърже с някого от бъл­гарското посолство и да преда­де ценния документ. По това време около тамошното българ­ското посолство освен обичай­ната охрана, дебнат и други хо­ра на официалната сръбска власт. След като Панде най-пос­ле успява да се доближи до пред­ставители от българското по­солство, те пък го приемат резер­вирано и го отпращат. Издебва друг подходящ момент, но пак го приемат с недоверие, докато накрая вземат подаръка. Можем само да предполагаме какво е рискувал младежът Панде Евти­мов в ония времена, ако бъде хва­нат. Но е ясно какво го е накара­ло да поеме тоя голям риск. Не­съмнено се е впуснал в такава авантюра, воден от отдаденост- та си към българската идея. По­яснява, че в случая става въпрос "за твоята история, за твоите ко­рени, което е важно". Освен то­ва споменава, че тоя откривател­ски дух си е семейна черта, нас­ледена от ученолюбивата му майка. Накрая заключава, че плочата е съхранена и заема сво­ето място в българската история. Споменавам му за написаното от Й. Заимов в книгата му, посвете­на на ценния епиграфски памет­ник, свързан с българската исто­рия, че текстът на надписа за пръв път е публикуван в органа на българските писатели сп. "Пла­мък", (бр. 10 от 1959 г., с. 84-86) от Ал. Бурмов, по не много ясна снимка. А в бележка под линия е пояснено, че тя е направена и предоставена от Георги Калоя­нов, който имал изключителна заслуга да стане тоя важен па­метник достъпен за науката (За­имов, 1970: 11). По тоя повод съ­беседникът ми отговаря, че едва ли можем да си представим как­ва е била по онова време полити­ческата ситуация, та да може ня­кой свободно да фотографира такъв новооткрит писмен памет­ник, а и да пренесе фотографии­те в България. Редно е да се за­питаме кой е тоя герой Георги Калоянов? Да не би и той да е ка­то героите от публикуваните спомени на известния български изследвач Асен Чилингиров, един от първите, още по кому­нистическо време успял да осъ­ществи проучвания в Егейска Македония и в манастирите на Атон, че дори и във Вардарска Македония и Албания, но като учен от тогавашната Германска демократична република? В тия свои спомени той неколкократ­но пише за български служители на ДС, които уж помагайки му да се пренесат ценните филмови ленти с фотографии на икони и друга църковна утвар в Бълга­рия, впоследствие, след мисте­риозното "изчезване" на някои документи от архивите на ДС (!), публикуват книги със свои "изс­ледвания". Чилингиров споме­нава имената на Михаил Енев и

Христо Маринчев, многократно публикували негови фотоси от Атон като свои, "в продължение на четвърт век"! (Чилингиров 2013: 248).

Панде Евтимов споделя една любопитна случка, свързана с новооткрития епиграфски па­метник. Плочата е пренесена в Битолския исторически музей. По онова време директорите на местните музеи във Вардарска Македония били сърби. И дирек­торът на Битолския музей, сър­бинът Маткич, като разбрал ка­къв е надписът на плочата, запо­вядал тя да бъде унищожена. Но местните служители го придума­ли да не се прави това, защото ще стане голям скандал, след като вече е съобщено за откриването й и са разкрити подробности за нейния надпис. После плочата била скрита, та чак в по-ново вре­ме е включена в изложбената ек­спозиция на музея. Обяснява и как се е снабдил с книгата на Й. Заимов "Битолският надпис на Иван Владислав, самодържец български" в София. При едно от редките си тогавашни посеще­ния в София я търси по книжар­ниците. Открива я на едно място, но тъй като била последен екзем­пляр, книжарят не искал да я про­даде, под предлог че е запазена. Панде оставя 20 лева, които то­гава били "много пара", взема я и си тръгва, въпреки "несъгласи­ето" на продавача.

Посочените по-горе факти, свързани с откриването на пло­чата с надписа на българския цар Иван Владислав, са важни, във връзка с тиражираните мнения на съвременни македонски учени, че надписът може да е фалшифи- кат, създаден от българите по време на периодите, в които ра­йонът на гр. Битоля е бил под българско управление (1915-1917

и 1941-1944 г.). Автор на име Стойко Стойков - доц. д-р в Щипския университет, заинтри­гуван от твърде широката упот­реба на етнонима българи в над­писа, и на други, не строго езико­ви особености, приема дори, че въпросният фалшификат може да е бил създаден през периода 1915-1917 г. (Стойков УДК: 95). Свързва фалшифицирането с данните за командированите български учени по това време в Македония: "Врската национа- лизам - стремеж за докажуванье бугарскиот карактер на Македо- нија преку Самоиловото Царст­во - создаванье/пласиранье на историски фалсификат и во два­та случаја е очигледна. Освен мотив и соодветна практика, постоела и реална можност за создаванье на фалсификати за време на двете бугарски окупа­ции на Битола - 1915-1917 и 1941­1944 г. Особено погодни биле ус­ловите во првиот период кога Би­тола е на самиот фронт и е теш- ко оштетена од артилеријата. Во истиот период во бугарската вој- ска е создадена специјална разуз- навачка структура која се зани­мава со собиранье артефакти, кои ке ги докажуваат бугарските

права врз Македо- нија и во која се вклучени г о л е м број мо­билизира- ни исто- ричари на чело со идниот премиер Богдан Ф и л о в . Имајки ги предвид - големина­та на потенцијалната добивка и силниот државен интерес секако ресурси за создаванье на таков фалсификат не недостасуваат" (Стойков УДК: 97-98).

Така благодарение на проуч­ванията на доц. д-р Стойко Стойков от Щипския универси­тет българските учени Любомир Милетич, Беньо Цонев, Йордан Иванов, Стефан Младенов, Сто­ян Романски, Богдан Филов, Ва­сил Златарски и др. се оказват фалшификатори. Сега остава Стойко Стойков да открие и тай­ната работилница на фалшифи­каторите, където е бил изфабри­куван надписът. Пък ако може и калъпът да се намери, това ще е голямо постижение на македон­ската наука!

Авторът цитира имена на из- следвачи, които приемат надпи­са за автентичен: Владимир Мо- шин, Вера Стойчева-Антик, Ми­лан Бошкоски, Джонатан Ше- пърд (незнайно защо са пропус­нати българските учени). Дори Xорас Лънт и Робърт Матисен, които оспорват датировката от XI в. и предполагат по-късна да- тировка, от XIII в., не се съмня­ват в автентичността му. Но

Стойков, позовавайки се на друг "голям" македонски специалист - Стефан Влахов-Мицов, смята, че в случая може да става въпрос за фалшификат (Стойков УДК: 94). Това деликатно е подчерта­но и в заключението: "Битолски- от натпис претставува важен ис­ториски и писмен споменик. Не- зависно дали е од XI, XIII или од XX век тој заслужува натамош- но детално истражуванье за да го добие своето вистинско место во историјата" (Стойков УДК: 105). Тук може да се добави, че за да "добие" писменият паметник ис­тинското си място в историята, трябва да се пише истината за него, а не да се скалъпват лъжи. Защото ако имаше неоспорими факти, Стойко Стойков непре­менно щеше да ги спомене, а ня­маше да пише общи приказки за фалшификати, без да е правил проучване върху епиграфския паметник "де визу"!

3. Спасената фасадна пло­ча с български кирилски над­пис от църквата "Св. Дими­тър" в Скопие.

Преди време македонският българин, родом от Тетово, Жив­ко Серафимовски - Аджия, ле­жал в югославските затвори за­ради своите идеи, при един от малкото ни осъществени кратки разговори сподели с едно особе­но чувство на гордост за това как група съмишленици спасили плоча с надпис от старата бъл­гарска църква "Св. Димитър" в Скопие. Очите му грееха с оня пламък на човек, отстояващ сво­ите позиции, който е изпълнил дълга си към България. Особено горд беше от това, че съмишле­ниците направили нужното пло­чата да бъде пренесена в Бълга­рия, където ще бъде запазена, а не унищожена. Но така и не мо­жахме по-късно да поразнищим
тая героична история, тъй като скоро след това той се разболя и си отиде скоропостижно от нас. Случаят ми даде възможност да общувам с близкия негов сърат­ник Панде Евтимов, от когото на­учих повече подробности.

Преди близо 12-13 години, в началото на ХХ! в., при извърш­ване ремонт на църквата "Св. Ди­митър", разположена на левия бряг на р. Вардар, в близост до Карпошовия мост, била открита свалена преди време и потулена плоча с възпоменателен фаса­ден надпис. Трябва да се споме­не, че според Панде Евтимов и неговите съмишленици това е скопската църква, в която мест­ните хора с българско самосъз­нание отбелязвали годишнини и почитали с панихиди паметта "на известни дейци като Тодор Александров, Ванчо Михайлов, Мара Бунева, Владо Черноземс- ки и други великани, които са за­черкнати в тамошната история, сякаш не са съществували". От­критата паметна плоча била с да- тировка от 1864 г. и на нея пише­ло, че българите от Скопие въ­зобновили църквата "Св. Дими­тър". От възпроизведения по па­мет текст е видно, че става въп­рос за български възрожденски епиграфски паметник с възпоме­нателен текст. Той е от изключи­телна важност, защото в него се посочва като какво се самоопре­деля населението на Скопие през 60-те години на ХГХ в. Неслу- чайно плочата с надписа е била скрита някога. Откриването й в наше време разбунило духовете на скопяни с българско самосъз­нание. Както отбелязва Панде Евтимов, той и неговите съмиш­леници Йован Стояновски, Бла­гой Велинов, Живко Серафимов- ски и др. се разтревожили за съд­бата на откритата плоча. Тия българи по дух и убеждение, пре­живели какви ли не трудности в отстояване на българската идея, се заели да я спасят, като я пре­несли и скрили. По-късно плоча­та се озовала в София. По разби­раеми причини тук не се разкри­ват подробности по самото й спасяване, но героизмът на мес­тните българи е факт. Надявам се техният подвиг да стане известен на широк кръг българи, обезве­рени в днешните времена, та да видят как отстоява българщина­та нашият сънародник зад грани­ца, в условия на антибългарски настроения!

Относно особеностите на тоя важен български възрожденски епиграфски паметник от Скопие, трябва да се отбележи, че текс­тът му е новобългарски, като са включени и църковнославяниз- ми (сия 'тая'). Разположен е на пет реда с добре оформени меж- дуредови пространства:

Първи ред: На прависе сия гробни

Втори ред: ца Съ Пожерт- вованиеотъ

Трети ред: Православните Българи

Четвърти ред: Въ 1864 л.

мартъ 1-ий Скопие Пети ред: г.к. ЙХТН За съжаление, засега инициа­лите на най-долния ред все още не са разчетени. Най-вероятно това са инициали на ктитори на църквата.

Графични особености Шрифтът е уставен. Не са из­ползвани специфични църков- нославянски буквени знаци. Бук­вите са вкопани. Всяка дума за­почва с начална главна буква. В началото се открива разсечена и графична дума: "На. Прависе." Графемата Е е оформена с отвес­на греда и прикрепени към нея три хоризон­тални греди, средната от които е по- къса. Краи­щата на хо­ризонтални­те греди на графемите Б, Г, Е, Т, Ъ завършват със серифи. Графемата А в думата БЪЛГАРИ е оформена като Л, без хоризонтал­

на свързваща греда.

4. Спасяване на част от училищната архива в с. Лера, Битолско.

През 1956 г. Панде Евтимов е назначен за учител в с. Лера, Би- толско. По думите му, селяните били патриотично настроени. Още пазели спомена за ВМРО и за борбите срещу поробителите. Един местен възрастен човек, след като предпазливо го прове­рил в няколко разговора как раз­съждава за революционната ор­ганизация и за българската идея, накрая му споделил, че пази част
от архивата на местното българ­ско училище, която сръбската власт на времето изгорила. Виж­дайки, че се горят книжата, селя­нинът се примолил на сръбски­те стражари да му дадат тая "не­нужна хартия", за да я използва за палене на печката вкъщи. После скрива оцелелите доку­менти. Панде Евтимов споделя, че по-късно те били предадени на Коста Църнушанов в гр. Со­фия. Така обикновените хора във Вардарска Македония са опазва­ли свидетелствата за българщи­ната, рискувайки дори живота си.

5. За паметната плоча на войводата Мише Развигоров в родния му град Щип.

Щипският войвода Михаил (Мише) Развигоров е роден през 1873 г. Той играе важна роля в дейността на ВМОРО по органи­зиране на Илинденско-Преобра- женското въстание (1903 г.) и по- късно, като водач на чета. През 1906 г. е избран за член на Скоп- ския окръжен комитет на ВМРО. Загива в сражение с многоброен турски аскер на 21 март 1907 г. край гр. Щип, след предателство. Сражава се докрай и след като къщата, от която води сражени­ето, бива запалена и няма въз­можност за бягство, се самоуби­ва, заедно със свои четници и единомишленици.

Панде Евтимов си спомня, че в махала Исарот на гр. Щип има­ло чешма с поставена възпоме­нателна паметна плоча. На пло­чата било изписано името на Ми­ше Развигоров, както и датите на раждането и на смъртта му. От­долу имало кратък текст "Поне един враг убий и тогава мри". Ко­гато я открива, плочата била счу­пена на три части. Панде я взема и я скрива в една съседна стара къща, чиято възрастна стопанка обещала да я пази. Но с разоча­рование споделя, че когато след време бил освободен от затвора и потърсил плочата, нито къща­та била оцеляла, нито бабата би­ла жива.

Описаните няколко епизода от живота и дейността на двама представители на един обикно­вен български род -- Суджови от с. Претор, Преспанско са ценен документ за българското минало на мнозинството от населението в Р Македония, едно умишлено забравено минало. Наш дълг е да съхраним спомена за жилавия дух на македонските българи.

БИБЛИОГРАФИЯ

1.  Заимов 1970: Заимов, Й. Би- толски надпис на Иван Владис­лав самодържец български. Ста­робългарски паметник от 1015­1016 година. Издат. на БАН, Со­фия., 1970?

2.   Михайлов 1973: Михай­лов, И. Спомени. Т. IV. Освобо­дителна борба 1924-1934 г. (про­дължение). Indianapolis, Indiana, 1973, с. 139.

3.  МИ ПП 2006: Македонска историја. Преспанската плоча, редок ранокириличен запис од Цар Самоил. 16.01.2006 - http:// makedonskaistorij'a.blog.com.mk/ node/1425. - посетен 24.02.2016.

4.  Научна експедиция 1916: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. Пе­тър Хр. Петров. Унив. издател­ство "Св. Климент Охридски" София.

5. Стойков УДК: Стојков, Ст. Битолската плоча - дилеми и ин­терпретации. - УДК 904:003.071(497.774)(049.32). - http://eprints.ugd.edu.mk/15111/1/ BITOLSKA.pdf. - посетен 15.01.2016.

Чилингиров 2013: Чилинги­ров, Асен. Гръцки дневник: сеп­тември 1989. Херон Прес София 2013. Софи