Както планините имат своите високи върхове, така и народите имат своите личности-стожери на националното самочувство, гордост и вдъхновение.
За България Васил Левски е може би най-високият връх. Няма да питаме защо е така. Това е и тайнството на тези личности. Те са едновременно обикновени, и достъпни и досущ като всички останали, а всъщност крият някаква неразгадаема разл ичност, която е само тяхна, уж невидима и неуловима, а открояваща ги като необяснимо самобитни, разгадаващи тайните на битието и преораващи го, благодарение на дарбата си да виждат по-надалече с десетилетия.
Левски със своята обикновеност и простота не респектираше съв- ремениците си, но разора душите им и без те дори да разберат, пося и у тези, които поради суетност и самовлюбеност, се виждаха по-достойни от него, семената на мечтата за един по-друг живот. Едва когато увисна на бесилото, всички те разбраха, какво губи България. И се превърна в звездата, която огря разсъмващото небе на свободата ни и засия завинаги в душите на всички българи, за да ги укорява и напътства, когато кривнат и забравят задължението си пред Родината.
Мисли на Апостола
Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.
/Левски до Окръжния център в с.Голям извор, Тетевенско, 12.12.1872 г./
...То не ни е сега работа да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода. Пък тогава нека от- свирюва /тегли/ България чак до един век още. Тогава така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то / 1869 г./, единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде - отдето е дошъл. Когато стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме... "
Левски до Филип Тотю, 18. IV. 1871 г.
Ако сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досега срещу нази, тогава ще му опростим всичките погрешки и сме вече братя... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали... "
Левски до Данаил Хр. Попов, 11. IV. 1871
...И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия и Македония... Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са тур- ците...Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал... Всекидневните ни убийства, по- турчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяване- то на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остана тяхното образование и човещина?...
Дописка на В. Левски до
в."Свобода", писана през втората половина на 1870 г.,
публикувана на 13.II. 1871 г.