Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ТИТАНИ

  Васил Левски

Както планините имат своите високи върхове, така и народите имат своите личности-стожери на националното самочувство, гордост и вдъхновение.

 

За България Васил Левски е може би най-високият връх. Няма да питаме защо е така. Това е и тайнството на тези личности. Те са ед­новременно обикновени, и достъпни и досущ като всички останали, а всъщност крият някаква неразгадаема разл ичност, която е само тях­на, уж невидима и неуловима, а открояваща ги като необяснимо са­мобитни, разгадаващи тайните на битието и преораващи го, благо­дарение на дарбата си да виждат по-надалече с десетилетия.

Левски със своята обикновеност и простота не респектираше съв- ремениците си, но разора душите им и без те дори да разберат, пося и у тези, които поради суетност и самовлюбеност, се виждаха по-дос­тойни от него, семената на мечтата за един по-друг живот. Едва ко­гато увисна на бесилото, всички те разбраха, какво губи България. И се превърна в звездата, която огря разсъмващото небе на свободата ни и засия завинаги в душите на всички българи, за да ги укорява и напътства, когато кривнат и забравят задължението си пред Родина­та.

Мисли на Апостола


Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.

/Левски до Окръжния цен­тър в с.Голям извор, Тете­венско, 12.12.1872 г./

...То не ни е сега работа да го­ворим, а искам да докажа на гор­ните ни родолюбци, че българи­те, ако бяха се повлекли след че­тите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българска­та свобода. Пък тогава нека от- свирюва /тегли/ България чак до един век още. Тогава така доказ­вам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то / 1869 г./, единият препоръчан от одеските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме ня­колко шарлатанлъци и хайде - отдето е дошъл. Когато ста­не нужда, ще го кажем с всички­те му работи. Цели сме изгоре­ли от парене и пак не знаем да ду­хаме... "

Левски до Филип Тотю, 18. IV. 1871 г.

Ако сръбското правител­ство не е вече таквоз, какво­то е било досега срещу нази, тогава ще му опростим всич­ките погрешки и сме вече братя... Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали... "

Левски до Данаил Хр. Попов, 11. IV. 1871

...И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъ­дем напълно свободни в зе­мята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия и Македония... Срам­но е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са тур- ците...Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръце­те ми с всичкия си материал... Всекидневните ни убийства, по- турчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяване- то на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оп­лаквани с кървави сълзи пред ев­ропейските консули. На нашия прегракнал глас - никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, ста­ват учители против нас. Тогава где остана тяхното образование и човещина?...

Дописка на В. Левски до

в."Свобода",      писана през втората половина на 1870 г.,        

публикувана на 13.II. 1871 г.





Общи условия