Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ГЕОПОЛИТИКА

  Руският политически театър на Балканите

Балканският полуостров се намира в покрайнините на импе­рията. В региона, с неговата сме­сица от националности, религии и политически движения, имаше равни, еднакви условия за конку­риращите се световни държави в продължение на цялата му ис­тория. Русия си е съперничила с Австро-Унгарската и Османска­та империи за влияние на тази територия през XIX век. По вре­ме на Студената война Югосла­вия стана арена на борбата меж­ду СССР и Запада, независимо от нейния официален извънбло- ков статут след Втората светов­на война. През 1991 г. страната се разпадна. А рухването на Съ­ветския съюз остави Москва без възможността да се намира в близки контакти със създаващи­те се новообразувани държави в периода на установяването им като независими. Тази задача легна на плещите на Европейс­кия съюз. От тогава Западът гос­подства в балканските държави в икономическата сфера и в об­ластта на сигурността, разказват в свой доклад експерти от част­ната американска разузнавател- но-аналитична компания "Стратфор". Само че, както на­помнят анализаторите, Русия така или иначе поддържа свои­те позиции на Балканите. И днес, със задълбочаване на раз­ногласията вътре в Европейския съюз и неувереността в Органи­зацията на Северноатлантичес­кия договор (НАТО), Москва от­ново съсредоточи вниманието си върху Балканите.

Стабилността на Балканите беше гореща тема на срещите на президента на Русия Владимир Путин със Съвета по сигурност­та в Кремъл през тази година. Той дори отбеляза, че тази ста­билност е основен приоритет за Русия. В същото време възниква въпросът, ще се превърне ли то­зи регион в следващия театър на продължаващата битка на Мос­ква срещу западната мощ и един­ство. В края на краищата разпал­ването на напрежение в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцегови­на и Македония за руските влас­ти е удобно средство за засилва­не на тяхното влияние и по-ната­тъшното разсейване на Запада, смятат от " Стр атфор ".

Дрънкане на оръжие в Сърбия

След края на Студената вой­на Сърбия, за разлика от много свои съседни страни, остана в центъра на динамичните отно­шения Русия-Запад. Страната използва своите културни и рели­гиозни връзки с Русия, за да под­държа силни контакти с Москва, но също така има намерение да се сдобие с членство в Евросъю- за. Само че през последните две години влиянието на Русия в Сърбия забележимо нарасна. Според информации на Бел­градския център за евроатланти- чески изследвания броят на рус­ките медии и неправителствени организации в страната след

2015        г. е нараснал с повече от де­сет и е достигнал до 100. Двете основни новинарски мрежи на Кремъл - "Спутник" и "РТ" (по- рано Russia Today) започнаха да предлагат телевизионни програ­ми, онлайн новини и радиопре­давания на сръбски език. Освен това руският държавен вестник "Российская газета" печата в Москва широко разпространява­ния седмичник "Недельник" и го изпраща в Сърбия. В публикаци­ите често се използва антизапад- на реторика, например говори се за бомбардировките на НАТО през 1999 г. и поддръжката, оказ­вана от Москва на Белград в то­зи конфликт. И изглежда, че та­зи стратегия работи. Допитване до общественото мнение, прове­дено през февруари от сръбския седмичник "Vreme", показа, че около 68% от сърбите предпочи­тат отношенията с Русия пред от­ношенията с Европейския съюз, подчертават анализаторите от "Стратфор". В същото време през последните месеци Русия и Сърбия демонстрираха своите военни връзки. През октомври

2016        г. за Сирия замина руски са­молет, натоварен с 40 т. продо­волствие, дрехи и лекарства от Сърбия. Следващият месец рус­ки и беларуски военни проведо­ха учения в Сърбия, които съв­паднаха по време с ученията на НАТО, извършвани на територи­ята на Черна гора. Освен това правителството в Белград ще по­лучи за период от няколко сед­мици шест изтребителя МиГ-29, десетки танкове и бойни маши­ни като подарък от Москва, коя­то също така предложи да про­даде на сърбите зенитни ракетни системи "Бук". Както твърдят от "Стратфор", голяма част от всичките тези събития са били политически театър, целящ привличането на избирателите националисти преди президент­ските избори в Сърбия, които се проведоха в неделя - 9 април 2017 г. и бяха спечелени от действа­щия премиер Александър Вучич. Но зад политиканстването на Белград се прикрива напрежени­ето между страната и нейните съ­седи, особено Косово, чиято не­зависимост Сърбия не признава. През януари на практика се стиг­на до конфликт, когато прави­телството на Косово развърна специални полицейски сили, за да бъде спрян влак, идващ от Бел­град към северната територия, където живеят основно косовски сърби, а на влака на 21 езика бе­ше написана фразата "Косово е Сърбия". В отговор на този ин­цидент президентът на Косово Хашим Тачи обвини Сърбия в опит за прилагане на "кримския модел"за превземане на северна­та част от неговата държава. До­като се случваше това сръбски­ят министър на външните рабо­ти Ивица Дачич се обади по те­лефона на руския си колега, за да помоли за поддръжка, изразя­вайки опасението, че наближава нова война.

Как се създава криза?

Сега, когато Косово отново разиграва идеята за превръщане на своите въоръжени сили за си­гурност в редовна армия, отно­шенията между двете страни ста­ват още по-обтегнати. Съедине­ните щати и други членове на НАТО заплашват да прекратят поддръжката и защитата на Ко­сово, ако плановете бъдат реали­зирани. Въпреки това Тачи вне­се законопроекта за утвърждава­не на редовна армия в парламен­та, използвайки като основание за действията си неотдавна сключените военни споразуме­ние между Сърбия и Русия и вли­янието на Белград в северно Ко­сово. Правителството в Прищи- на е обезпокоено от това, че За­падът може да няма време или ня­ма да отдели достатъчно внима­ние, за да се посвети на запазва­нето в сигурност на появилата се преди девет години суверенна държава. И ако напрегнатите от­ношения между Косово и Сърби останат, Русия може да ги изпол­зва, за да бъде създадена пълно­мащабна криза. На практика се­га Москва се сблъсква с обвине­нията, че се е опитала да напра­ви същото в Черна гора. Прави­телството на страната обвини руските спецслужби в заговор с цел извършване на покушение срещу Мило Джуканович, който по това време беше премиер, в навечерието на парламентарни­те избори през октомври, за да попречи на присъединяването на страната към НАТО. По ду­мите на бившия главен прокурор на Черна гора този план бил ор­ганизиран от бившия военен ата­ше. На всичкото отгоре Джука­нович каза, че Москва е налива­ла пари в предизборните кампа­нии преди парламентарните из­бори. Сърбия задържа и депор­тира група руснаци,обвинени в планирането на преврата, в рам­ките на няколко седмици след из­борите, а други 21 заподозрени бяха арестувани в Черна гора. От своя страна Москва отрича сво­ята съпричастност със заговора и обвинява правителството на страната във фалшифициране на събитията, за да постави Моск­ва в негативна светлина. Въпре­ки това предстоящите през 2018 г. президентски избори в Русия могат да й дадат още една въз­можност да посее семената на раздора в крехкото правителст­во на Черна гора.

Референдум за влиянието на Русия

От "Стратфор" са убедени, че гласуването в Босна и Херцего­вина би могло да даде на Моск­ва шанс да увеличи своето влия­ние. Президентът Милорад До- дик призова към референдум следващата година за независи­мостта на Република Сръбска, в която живеят основно правос­лавни сърби (предложението на­помня на "референдума" в Крим). Додик, който за първи път предложи референдума по време на предизборната си кам­пания през 2014 г., не крие връз­ките си с Кремъл. Две седмици преди президентските избори той посети Москва, за да се срещ­не с Путин, а в деня на изборите се свърза с руския ултранациона- лист и пропагандатор Констан­тин Малофеев - агент на съветни­ка на президента на Русия Вла­дислав Сурков, твърдят анализа­торите от "Стратфор". Беше съ­общено, че те двамата организи­рали и финансирали "референду­ма" в Крим. Освен това той прис­тигна в изборния ден с група рус­ки казаци, която впоследствие беше забелязана по улиците край избирателните участъци. Додик успя да победи с незначителна преднина при гласуването, кое­то ограничи влиянието на Русия в Босна и Херцеговина. Въпреки това все повече руски медии про­никват в страната през сръбска­та граница през последните две години, за да разпространяват позициите на Москва. Независи­мо, че избирателите в Републи­ка Сръбска са разделени по въп­роса за отделяне, кампанията на Кремъл в медиите ще се засилва все повече с наближаването на референдума.

Разпространяване

на дезинформация

Като цяло Македония вече е мишена на руска дезинформаци- онна кампания. Външното ми­нистерство на Русия обвини Ев­ропейския съюз и Съединените щати в поддръжка на сепаратис­тките движения сред албанското малцинство в тази крехка стра­на, което съставлява около 25% от населението. През последни­те няколко седмици членове на албанската общност в Македо­ния излязоха на улиците в знак на протест против правителството. Според Москва Западът под­държа тези акции в интерес на създаването на т. нар. Велика Албания. Според източник на "Стратфор" посолствата на Гер­мания и Австрия в страната се опитват да се противопоставят на пропагандата на Русия, както и на финансираното от САЩ "Ра­дио Свобода". Независимо от това неотдавнашно проучване на общественото мнение показа, че мнозинството македонци в бъдеще по-скоро биха се обърна­ли за помощ към Русия, отколко­то към Запада, защото те се съм­няват в привързаността на запад­ните правителства. Съобщава се, че Вашингтон планира съкра­щаване на финансирането за"Ра­дио Свобода", създавайки ваку­ум в македонските медии, който ще бъде запълнен от Русия, под­чертават от "Стратфор". Макар нестабилността в Македония да бледнее на фона на ситуацията в Косово или Република Сръбска, ситуацията там представлява още един пример за дейността на Русия на Балканите. Разбира се, не всички държави в региона приемат успехите на Москва: Хърватия, която е член на ЕС и НАТО, активно работи, за да не могат руските и проруските ме­д ии да разпространяват дейност­та си вътре в страната, твърди из­точник от "Стратфор". Друг член на НАТО - Албания, също се опитва да се противопоставя на руското влияние, доколкото медиите на Кремъл разшириха обсега си, включвайки и емисии на албански език. Тези кампании задължително ще продължат. За Москва намесата на Балканите е евтино и високо доходно дело. Правителството на Русия няма илюзии, че ще успее да спечели на своя страна и балканските държави. Заедно с това Русия гледа на региона като на гнездо стършели. Стимулирайки конф­ликти, Москва може да създаде серия от доста дълбоки кризи, за да сдържа Европейския съюз и НАТО, получавайки по този на­чин още един коз, който да из­ползва в преговорите със Запада, подчертават анализаторите от "Стратфор".



Общи условия