Кадрите от безредиците в ма­кедонския парламент на 27 април т.г. обиколиха света и всички разбраха, че там има проблем, но какъв е точно този проблем, тълкуванията са много. А истината е съвсем проста. На фона на вековния сблъсък на ин­тересите между Русия и Запада на Балканите, който сега придо­бива особено нестандартни из­мерения, се появи надцакването с "патриотичната" карта между премиера на Албания Еди Рама и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и бивш министър-председател на Р Македония Никола Груевски. Албанската"платформа", която е стара колкото и независимата македонска държава, сега, под диригентската палка на Еди Ра­ма, се появи с новички дрехи. Чрез нея албанският премиер ис­ка да си подсигури победа в пред­стоящите през юни избори и евентуален втори мандат като шеф на правителството. В също­то време Никола Груевски, кой­то успя да спечели на парламен­тарните избори - 11 декември 2016 г. едва 51 депутатски места, при необходимите му поне 61, пое албанската "Платформа" ка­то спасителен пояс за собствено­то си политическо оцеляване и раздуха до истерия "патриотич­ните" чувства на своите гласопо­даватели срещу нея, за да пре­дизвика повторни избори. При хилавите лидерски качества на Зоран Заев, шеф на опозиционна­та партия СДСМ, спечелила 49 мандати, стратегията на Рама, налагана по един непремерено силов начин, постигна целта си. Така се стигна до сблъсъците, които предизвикаха всякакви

чудновати коментари.

***

Все по-задълбочаващите се организационни, структурни и финансови проблеми на ЕС и НАТО, засилват съмненията у елитите на държавите от Запад­ните Балкани в тяхната евроат- лантическа интеграция. Това е добре дошло за Русия, която са­мо за последните няколко годи­ни удвои присъствието си в ме­диите и неправителствения сек­тор на Сърбия; опита се да осуе­ти приема на Черна гора в НА­ТО, като в деня на парламентар­ните избори през октомври 2016 г. организара несполучлив опит за преврат в тази държава; вся- чески подпомага отделянето на Република Сърбска от Босна и Херцеговина. Думите на руския външен министър Сергей Лав­ров, изречени в Белград през май 2015 г., че приема на Македония, Босна и Херцетовина и Черна го­ра в НАТО е провокация спрямо Русия, днес се материализират чрез конкретни действия.

Платоничните обещания за членство в Европейския съюз и в НАТО, все повече избледняват на фона на мощното руско ин­формационно, военно и идеоло­гическо присъствие на Балкани­те. Това от своя страна е допинг за албанския експанзионизъм в региона. Неотдавна Хашим Та­чи се закани, че ако европейска­та перспектива на Косово про­дължава да има имагинерен ха­рактер, Прищина ще потърси възможност за обединение с Ал­бания. Тези негови думи веднага бяха допълнени от изявлението на председателя на общинския съвет в Буяновац Йонуз Муслиу за присъединяване на Прешевс- ката долина към Косово, а мал­ко след това и кметът на Дебър Ружди Лата , в телевизионно ин­тервю заяви, че Дебър е предгра­дие на Тирана.

Албанската демографска нас- тъпателност придобива все по­вече и политически измерения. Да си спомним статистиката, че през 1999 г., в Косово 50 на сто от населението беше под 3 0 годиш­на възраст. Това са факти и дейс­твителността доказа, че "патри­отичната" истерия, води само до един единствен резултат - ерозия на политическата далновидност и прагматизъм.

Нека политиците в Скопие, пък и мнозинството от комента­торите в София, да не се правят, че за първи път чуват за идеите на албанското обединение. Без да разглеждаме в подробности казуса, което не е излишно, ще напомним, че поради несъгласи­ето на албанците в Македония с новата конституция, приета през ноември 1991 г., те организираха свой отделен референдум за по­литическа и териториална авто­номия - тъй наречената Републи­ка Илирида.

През октомври 1998 г. под ръ­ководството на председателя на Албанската академия на науките академик Ули Попа в Тирана бе­ше изработена"Платформа за решаване на албанския национа­лен въпрос". В нея има специал­на глава "Пътят за решаване на албанския въпрос в Република Македония", където четем след- ното:"За да се спре понататъш­ното задълбочаване на вътреш­ната криза, която преживява се­га Македония, предизвикана от самата Македония, като посто­янно се пренебрегват правата на албанците, съществуват две оп­ции за нейното решаване: а/ или албанците ще се смятат равноп­равни както и македонските граждани, и според това Маке­дония да се смята за тяхна обща държава, според познатия при­мер на Австро-Унгария и б/ или албанците да имат правото на една автономна област в рамки­те на Република Македония. Са­мо така ще изчезне днешното третиране на албанците като второстепенни граждани и ще се премахне дискриминацията по отношение на бюджетните фон­дове, неравнопоставеността в съдебната система, забраната на Тетовския университет, на тях­ното национално знаме, на упот­ребата на албанския език в инс­титуциите и официалните доку­менти и т.н."

И едно заглавие на информа­ция от в."Дневник" - Скопие от 14 декември 2005 г.: "Джафери /Арбен Джафери - шеф на ДПА, вече покойник - б.а./ предлага За­падна Македония и Косово да се

обединят с Албания".

Да не забравяме още, че на 13 юни 1878 г., първият ден на Бер­линският конгрес, от името на създадената на 10 юни с.г. в Призрен Албанска лига, Абдул Фрашери и Яни Врето връчват на Дизраели, ръководителят на английската делегация, Мемо­рандум, чрез който се настоява да не бъдат пренебрегнати ал­банските интереси.

Какво ново има в новата Плат­форма на албанците от 7 януари 2017 г., че така рязко рипнаха всички защитници на македонс­кия държавен и национален ин- тегритет? И тук ставаме зрите­ли на един бездарен водевил, чийто образ, душа и мисъл е про- нонсираната възпитаничка на белградската журналистична школа Мирка Велиновска, прос- мукана от главата до петите със сръбски дух, режисьорът е Нико­ла Груевски, а актьорът, без соб­ствено сценично поведение, е президентът Георге Иванов.

***

Когато се показват кадри от вакханалията в Собранието на Р Македония, през онази запомня­ща се априлска вечер, на преден план винаги се вижда окърваве- ното лице на Зоран Заев, премя­таната като чувал с картофи зам.шефка на СДСМ Радмила Шекеринска, но нито веднъж не видяхме най-сериозно малтрети­рания човек. Това е кметът на Струга и шеф на Албанския али­анс Зияд ин Села. Той бе целена­сочено дирен и целенасочено бит с особено настървение, за­що? Защото фанатизираните до истеричност "македонски патри­оти" бяха запомнили неговите думи, че няма македонска нация, че тя е измислена и фалшива. Независимо, че Села е изрекъл тези слова, следвайки интереса на албанците в Македония, в тях е зашифрована и цялата истина за изкуственатазакваса, според рецептата на Новакович, Комин- терна и Тито на сегашния маке- донистичен идентитет.След ка­то младата интелигенция зад Осогово, ползваща интернет и всички съвременни средства за информация, позорно мълчи за истината на дедите и прадедите си, един албанец трябваше да повдигне този въпрос и да пре­дизвика фанатизма на агресив­ното невежество в тази държава. ***

С Охридското споразумение от 13 август 2001 г. албанците в Македония получиха необходи­мите права, съобразени с норми­те, прилагани във всички демок­ратични държави. Избирането на албанец за председател на Собранието не е прецедент за Македония, възражение събуж­дат обаче неговите човешки и по­литически качества. Ако прези- д ентът Георге Иванов имаше са­мостоятелна воля, той щеше да връчи мандата на Зоран Заев още в началото и тогава щеше да предотврати всякакви усложне­ния. Той не стори това и блоки­ра демократичния процес, чрез който в Собранието щеше да бъ­де въведен ред, съответстващ не на претенциите на албанците в Македония, режисирани от Еди Рама и обслужващи Никола Гру­евски, а съответващи на техния реален процент спрямо преобла­даващото население в Македо­ния. При изкуствено създадена­та ситуация правителството на Зоран Заев е изправено пред много неизвестни.

Изкуствено истеризираният "патриотизъм" и държавничес­кото мислене са две коренно раз­лични неща.