Илиян СТАНИМИРОВ

Противно на принципите на всяка религия, която винаги би трябвало да възпитава възвише­ни чувства у вярващите, в гер­манските джамии, се проповяд­ват други "ценности". Това раз­казва в книгата си " Inside Islam" германският жулрналист Конс­тантин Шрайбер. Той, след ка­то посетил 13 петъчни молитви в различни джамии в Германия, дал проповедите, произнасяни на турски и на арабски език, за превод на специалисти-ислямо- веди. Шокът от съдържанието на преведените текстове става причина той да напише книгата си. В интервю за "Дойче веле" Шрайбер изтъква, че пропове­дите, на турски език са винаги с политическо съдържание. Араб­ските - са "спиритуално-теоло- гични, но консервативни в пос­ланията си ". Но във всички тях журналистът се натъква на пре­дупреждения за опасностите, свързани с живота в Германия. Според автора на книгата, в по­вечето от тези проповеди няма никаква връзка с живота в Гер­мания или Европа. Той е изнена­дан, че винаги имамите внуша­ват, че родината на вярващши- те е не Германия, а Турция или някоя арабска държава. Когато попитал един имам дали вярва­щите поддържат връзки с гер­манци, отговорът бил смайващ: "Да - казал той - контактуваме и счужденци"

Парадоксът, че чужденци в Германия са германците е плод на "възпитателната" работа в джамиите. Още по-необяснимо е, след като тези мюсюлмани сами са намерили по-добри ус­ловия за живот в християнска държава, в джамиите те да бъдат предупреждавани, че празници като Коледа, са културна опас­ност за тяхната религия и иден­тичност. Тази проповед, за съжа­ление, е седмица след атентата на коледния базар в Берлин, ко­гато загинаха хора, за които има- мът споменава съвсем неутрал­но и неангажиращо.

Книгата на Константин Шрайбер, която разкрива, че мюсюлманите не само не се ин­тегрират към европейския начин на живот, а възпитават враждеб­ност към него, става повод за оживени дискусии в социалните мрежи. В тях мнозина мюсюл­мани се опитват да опровергаят твърденията на Шрайбер, но ето че един измежду тях, блогърът от турски произход Акиф Шахин разказва какво е преживял като дете в една джамия в Хамбург. Неговият текст е публикуван в "Ди Цайт". Ето и думите му: "Когато бяхме деца, имамът в джамията в Хамбург ни биеше с пръчка, а родителите ни изрич­но му разрешаваха това...Там ни възпитаваха като ислямисти и националисти. Научихме се да мразим евреите и христия­ните. Казваха ни, че герман­ците са нечисти и не беше редно да имаме германски приятели... За съжаление, в моята младост примери като ци­тираните по-горе бяха не изклю­чение, а правило в повечето джа- мии...Тези редове причиняват болка и на самия мен, защото трябва да преодолея себе си, за да ги напиша...Проблемите са дори много по-тежки от описа­ното от Константин Шрайбер..."

Коментарът е излишен.