Петко АТАНАСОВ

Това е едно сравнително но­во заглавие на българския кни­жен пазар. Негов автор е истори­кът Александър Мошев, а Изда­телството е "Атеа" София.

Любопитната част от загла­вието Bolgar - изписана с латин­ски букви веднага грабва окото, а обяснението след това внася драматична интрига. Bolgar всъщност е цитат от една кера­мична плочка, открита от Коста Балабанов в археологическия обект Виница в днешната Репуб­лика Македония. Това е темата само на една от главите в книга­та на А.Мошев, но изглежда важ­на за него и за издателя, след ка­то е станала и заглавие. Макар и лаконично в анализа по тази те­ма са разгледани по-важните ав­тори, работили по-рано и харак­теризирали колекцията иконог­рафия, формати, исторически паралели, изследване на матери­ала и т.н. Интересни са наблю­денията на Радмило Петрович върху оръжието, което носят светците от плочките, класифи­кацията на сюжетите на Цоне Кръстевски, мненията върху християнската символика на Ру- дол ф Кох, Джон Фоли, Ханс Би- дерман и т.н. Мошев коректно цитира и Деян Георгиевски и Елизабета Димитрова. Прие­майки и критикувайки някои от техните разсъждения и хипотези авторът стига до извода, че за не­го не е изненада, че в този район се открива ранно бъл­гарско присъствие, че иконата-плочка с надпис Bolgar трябва да се разг­лежда в контекста на ця­лата колекция и че тя се вписва съвсем естестве­но в раннохристиянския характер на цялата икон- на находка, а може би и в богослужебната практи­ка на архиепископията Юстинияна прима в чии­то ареал се намира Вини­ца. Мошев употребява и термина трако-българи като наследници на древ­ните пелазги, пеони, мир- мидонци, преди да под­чертае, че тази плочка с надпис Bolgar е още един паметник, до­казващ присъствието на бълга­рите на Балканите преди Аспа­рух.

Няма да е коректно от моя страна да не спомена и другите "тайни", които разкрива книгата в това макар и кратко представя­не. Първо, трябва да кажа, че кни­гата има два предговора, първи­ят по-фактологичен, вторият по- метафоричен, които ни карат да надникнем в един "кладенец на мълчанието", който рано или късно проговаря. Така подготве­ни влизаме в дълбоката вода на проблема, а и атмосферата на за­почналото, за пореден път, раз­плитане на въпросите, свързани с нашия, български произход.

Езикът, културата и религия­та са обект на първата глава, и с това авторът направо хваща би­ка за рогата. Не митологичният бик, а историографският бик. Подходътза цитиране на някол­ко произволно взети думи от съв­ременния български език, като заек, бъбрек, крак, хубав и др. и обявяването им за "прабългарс­ки" според него е непродуктивен подход. Професионалният под­ход и здравата логика го карат да търси един лесно доказуем пара­лел със стария пелазгийски и тра- ко-фригийски език. "За това го­ворят и имената на българските владетели - пише Мошев - кои­то имат директни аналози в тра- ко-илирийската именна система. Така например името Аспарух съответства на Аспург, което срещаме като име на владетел в Боспорското царство и на името на римския военачалник Флавий Аспар". Авторът прецизно разг­лежда и други имена и други лин­гвистични и културни явления, необяснени за съжаление корек­тно през годините. По-нататък Мошев споменава и за инвентар­ните надписи от Преслав, обяве­ни за "цялостно" запазени /пра/ български текстове, и за трите "хунски" думи - камос, медос и страва, две от които имат и днес обяснение на български език.

Една от главите е "Името бъл­гари" и там по градивната линия на търсенията виждаме един преглед на идеите и теориите за произхода на името ни, но виж­даме и затлачените повторения на въпроси като, защо се споме­нават мизи, гети, траки или одри- си, едони, дерони, а не българи през вековете? И данните приве­дени в изложението са много, и авторите цитирани прилежно са познати от години, но като че ли все нещо недостига, за да се из­рази категоричност и да се опре­дели какво точно съдържа в се­бе си думата "българи". Ето тук авторът поема риска да отгово­ри, и отговорът му разбира се, не се събира в едно просто изрече­ние. А.Мошев излага собствени­те си убеждения чрез няколко важни обстоятелства и доказа­телства подредени в пет точки. Тези, които отворят книгата, ще проследят мисълта му, аз сега, като бонус ще спомена само един факт от бележките - Квинт Курций Руф споменава за зага­дъчната народност"балагри" като участници във войската на Александър Велики по време на азиатската му кампания.

Кимерийци и сармати също са споменавани многократно, когато търсим имената на мина­лото си. В тази книга разбираме, че за тях също има много изслед - вания, в които обаче има и мно­го разминавания и парадокси. Драстична грешка е например, че един виден изследовател като Марек Олбрихт, чиито изследва­ния за кимерийците имат призна­ние, локализирайки ги до река Аракс, непрекъснато я иденти­фицира с Волга. Река Аракс всъщност е река Арас, която те­че през Турция, Армения, Азер­байджан и Иран. Така географс­ката грешка прераства в истори­ческа, историческата в полити­ческа, а течението все отнася ис­тината в чужди териториални во­ди. За наша сметка, разбира се. Може би, ако се върнем към до­машната база данни и книгата на забравения наш археолог Д.П.Даскалов "Българите-по- томци на царствените скити и сармати" ще разберем повече неща и ще бъдем по-близо до търсените отговори.

Най-много място в книгата заемат хуните. Те от времето на Гаврил Кръстьович са свързани с нашата история, но още чакат да бъдат обяснени като име, ха­рактер, религия, движение. И не случайно авторът на "Bolgar тай­ните на нашия произход" им от­деля сега толкова внимание. В слога на търсенето са цитирани и Ганчо Ценов и Васил Златарс­ки и Ото Менхен-Хелфен, и Си- незий Киренски и Константин Манаси, а и съврмнни автори. Мошев се е постарал да бъде из­черпателен по отношение на важ­ните данни, които помагат на хи­потезите, разгледал е специално и отношенията между Руа, Бле­да и Атила и Императорите в Константинопол мирът, войни­те, договорите. Акцентирано е и на присъствието на хуните на Балканите. Като видима връзка към темата авторът добавя и ин­формацията за епископия Хуна- вия, която също е на Балканите. Крайният резултат е доближава­нето до възрожденските идеи и

Кръстьович, следосвобожденс­ките на Ганчо Ценов, и свързва­нето на хуните с нас българите и нашето минало.

На други страници от книга­та става дума и за предизвикател­но налаганото /пра/българското божество Тангра и модулацията на името от беотийския град Та- награ. Да, става дума за непопу­лярни към днешния ден автори и становища, които обаче предиз­викват респект и с фактите и с ло­гиката си, и Александър Мошев неслучайно ги използва в разви­тието на собствените си идеи. В труда, например, на М. Инкова се казва, че нейното изследване на знаци-символи подкрепя мне­нието на Триарски, че знакът - IYI - е символ или руническа крип- тограма на Иисус Христос. Така "знакът на Тангра" - ипсилон с две хасти IYI се оказва част от раннохристиянската символика. Потвърдената от пореден автор теза, мисля, че ще има доста ка­тегоричен ефект в конкуренция­та с несигурната платформа Тангра.

В заключение ще кажа, че търсейки "тайните на нашия про­изход" книгата на Александър Мошев проследява най-попу­лярните и някои непопулярни обяснения, свързани с отговора на въпроса кои сме ние българи­те. Авторът подчертава и негова­та лична позиция, не емоционал­но, а логично и фактологично, стъпвайки на солидни данни и аргументи звучи синхронно с те­орията за автохтонния произход на българите. С всички истори­ографски атрибути и с историог­рафска методика. Високата стой­ност на книгата се състои имен­но в това, че аргументите и дока­зателствата са коректни и пре­цизни, логиката последователна, заключенията разбираеми. По­вярвайте му, защото това безс­порно е новата-стара линия в българската историческа наука!