Ако Раковски е титан на национално-освободителната епоха, Пенчо Славейков е духовният прометей на свободна България. В своя 46 годишен живот той из­страда безсърдечието и безцере- монността на политическото противопоставяне у нас, трагеди­ята на едно злощастно заболява­не, но и съпреживя духовните ви­соти, до които се домогва съвре­менния човек. Дух, воля и талант, споени от неутолимата му жаж­да за творчество, го изтласкват до върха на българската култур­на пирамида. Неговото свеще­нодействие в този храм се съиз- мерва с чисто Пенчосл авейковата симбиоза на изконно българ­ската и общочовешката филосо­фия за живота. Поемите му "Ра­лица и Бойко", уникалният епос "Кървава песен", студиите за българското народно творчест­во и философските му поеми "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Микеланжело", "Фрина" и др.

не са ли белег за необикновена­та му надареност. Той, като ни­кой друг у нас, гениално съчета­ва нравствено-етичните, общес­твено-политическите и художес- твено-естетическите повели на времето, за да извае от себе си личност с непоклатими принци­пи. Неслучайно е уволняван и дискриминиран и от либерални­те, и от консервативните управ­ляващи, без нито за миг да бъде помрачено неговото чувство за отговорност пред народностна­та ни съдба. Турнето, което ор­ганизира, като директор на На­родния театър, през септември 1908 г. в Македония и триумфал­ното посрещане от населението в Битоля и Прилеп са само малък щрих за тази негова отговор­ност.

Личността и творчеството на Пенчо Славейков впечатляват редица интелектуални първенци на Европа. Неговият преводач, швенският професор Ал. Йенсен го предлага за Нобелова награ­да.

Стихотворението "Марш", което публикуваме е от ембле­матичния му стихотворен сбор­ник "На Острова на блажените".

Напред!И все напред!Към подвизи и слава! В сърцата най-напред свободата изгрява! В сърцата тя изгре делата да огрей! Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!