На 24 април 2016г., в Сърбия се проведоха предсрочни парла­ментарни и местни избори. Как­то можеше да се очаква, спечели ги партията на Александър Ву- чич, само че победата му не е та­кава, каквато той, самовлюбен в себе си, очакваше. В сравнение с изборите през 2014 г., когато Сръбската прогресивна партия /СНС/ спечели 53%, този път ре­зултатите показаха по-слаб ре­зултат- 48% вкупом с няколкото малки коалирали се със СНС, партии. Изборите бяха разписа­ни с цел "великият вожд" на Сър­бия, както го наричат политичес­ките му опоненти, "да спечели доверието на народа", за да го поведе по пътя към ЕС. Причи­ните всъщност бяха други. Вът­ре, в самото коалиционно прави­телство се стигна до противоре­чия и сериозни търкания със Со­циалистическата партия, до про- тивоборство между отделни ак­тивисти на местно ниво в парти­ята на Вучич, както и до сериоз­ни скандали, които постоянно предизвикваха някои от негови­те министри. Последният случай беше с министъра на отбраната, който каза на репортерка от Б92, че "обича журналистки, които приклякват". Стигна се до еже­седмични протести на нейни колеги пред правителството, до постоянни нападки от страна на

опозицията по адрес на Вучич, че е диктатор и до постоян­ни медийни пререкания между ми­нистрите на Вучич и со­циалистите на Дачич. Междувре­менно и Ше-

шел беше освободен от Хагския трибунал, което допълнително наля масло в огъня на недотам стабилната сръбска политичес­ка сцена.

Тук трябва да добавим и още нещо, а именно, че електоратът на Александър Вучич е по дух ра- дикалистки. Неговите съпартий­ци са бивши радикали. Те са свикнали с риториката на Шешел и затова Вучич им харесва, кога­то размахва пръст на опоненти­те си, брутално напада онези, които го критикуват и особено когато мачка медиите. Това го правеше не по-малко брутално и Милошевич, при когото Алек­сандър Вучич беше министър на информацията. И тогава много журналисти и опозиционни ме­дии бяха осъдени по Закона за ме­диите.

Колкото и да се опитваха чуж­дестранните дипломати в Бел­град да си затварят очите пред наложената цензура от страна на Александър Вучич в сръбското медийното пространство, толко­ва повече се набиваше в очи, че в Сърбия нещата стават страш­ни, защото управлението на стра­ната лека- полека пълзи към дик­татура. До кулминация на хаоса се стигна, когато в дните след из­борите, Републиканската избор­на комисия/РИК/ се скри, изчез­на, просто я нямаше. Накрая се видя, че кражбите могат да обър­нат нещата срещу Вучич и РИК излезе с официалните резултати едва две седмици след изборите. В парламента на Сърбия влизат 12 партии и коалиции, за разли­ка от 7-те партии през 2014г., с които Вучич, макар и трудно, се справяше. Сега трудно ще управ­лява с толкова много опозиция.