Динамиката на сцената на международния политически театър е толкова учестена, че пулсът на събитията предвещава големи трусове и разместване на етническите и социалните пластове. Тази динамика се съпътства и от мощни психологически протуберанси, които поставят на изпитание елементарната логика за хода на житейските процеси.
И докато бежанската вълна превзема Европа от всички страни и посоки, а Европа продължава с фанатично тесногръдие и наивност да говори за демократичните си ценности, тя доброволно предоставя тези ценности да се разпадат под ударите на връхлитащите я несъвместими чужди цивилизационни традиции и невинна агресивност.
Неотдавна "Дойче веле" излъчи текст с показателното заглавие "Новите османци:"Ще превземем Германия". Става дума за една рокерска група, наричаща себе си "Osmanen Ger- mania", която се разраства с много бързи темпове и всичките й членове са от турски произход.
Те обичат да демонстрират сплотеност, да показват татуировките си и да дефилират с рокерски якета, върху които е изписана клубната им емблема: "Osmanen Germania". "Дойче веле" цитира клубното им видео, започващо с преглед на войсковата част: "Световният президент на османците Мехмед Б. инспектира подчинените си, строени в редици - все яки мъже, облечени в кожени якета. После мрачен глас изрича:"Ние сме "Osmanen Germania" и идваме, за да превземем цялата страна".
Да приемем, че подобен тип прояви са капка в морето за германската и европейската сигурност, но те са зародиш на някаква тенденция. Срещу тази тенденция все още европейските институции, а и националните, в частност, не предприемат никакви мерки. Но този сън скоро ще свърши. Затова предупреди, вече доста възрастният, бивш германски канцлер Хелмут Кол в интервю за всекидневника "Та- гесшпигел" на 18.04.2016 г. "Европа - отбелязва той - не може да се превърне в нов дом за милиони хора в нужда по света..." Това е извод, косвено отправен към сегашния канцлер Ангела Меркел, която направи парадоксалното изявление, че Германия е отворила вратите си за всички нуждаещи се по света. Позициите на бившия и настоящия канцлер на Германия, по същество, са илюстрация на творческото и догматичното отношение към неотложните проблеми на Европа, чакащи решение.
Още по-парадоксално, звучи мнението на световноизвестния турски писател и Нобелов лауреат за 2006 г. Орхан Памук, който в интервю за в."Хюриет" /31.01.2016/, по повод тогавашното споразумение между ЕС и Турция за бежанците, казва следното: "Европейците забравиха всичките си ценности". И добавя, че в ЕС разсъждават така: "Ако турците правят това, каквото искаме, няма значение какво вършат у дома..."
Не е ли това синтез не на парадокса, а на правилото, че в политиката интересът, а не моралните категории са решаващите!?