Ние вече имаме примерите с атентатите в Лондон, Мадрид, Париж и Брюксел и си припом­няме с 25-годишна давност кол­ко прав е бил професор Баден­тер с предупреждението си за обособяването и противопоста­вянето. А дали извън дирижира­ните реакции срещу поправките на Изборния кодекс, които мо­жеха да бъдат по-прецизирани и непохватната им защита от ня­кои депутати, не се подлива во­да на нечии геополитически стратегии? Справка: реакциите на Местан.

Нека да погледнем и друга­та страна! В повечето европейс­ки държави, както и в Турция ня­ма това, за което упорито насто­яват блюстителите на "демокра­тичните" ценности.

Политическите и социалните условия във всяка държава са конкретни и характерни само за нея. Конюнктурата уеднаквява и узаконява антитворчеството. И точно това, уви, не можаха да схванат някои наши сънародни­ци в чужбина, които защитиха не демократичните си права, а про- бойните в българската демокра­ция.

Повтаряме отново, че много­годишното отсъствие на грижа за възпитаване на геополитичес- ка курлтура у нашата интелиген­ция я прави безсилна пред слож­ната динамика на междудържав­ните отношения. Прозрението на Яворов, че България е "на кръстопътя на непримирими ин­тереси" изисква висш държавни­чески пилотаж, неподвластен на театралната демагогия и на на­ивното невежество. Обикнатите заклинания "ксенофобия", "фа­шизъм", " нов възродителен процес"са по-скоро диагноза за хро­нична морална недостатъчност и почтенност към държавата, в която живеем.