Под мотото "Единство и со­лидарност в името на справедли­востта и мира" на 14 април 2016 г. в Истанбул се състоя най-ма­щабната досега конференция на Организацията за ислямско сът­рудничество /ОИС/.

Двудневната среща беше под председателството на Турция, която ще ръководи организаци­ята през следващите две години. Рекорден брой участници се съб­раха край Босфора - 24 страни, като между тях бяха Саудитска Арабия, Иран, Казахстан и Азер- бейджан. Още девет правителс­твени ръководители участваха в тази конференция. Разгледан бе­ше програмният документ "План за действие до 2025 г.", разработен от организацията и който съдържа повече от сто точ­ки, като преобладават тези, кои­то разглеждат възможностите за уреждане на конфликтите в Близ­кия изток. По настояване на Ер- доган, беше приет още един до­кумент- "Истанбулска деклара­ция". Обсъден беше и въпросът за участието на " ислямска коа­лиция" в борбата срещу Ислям­ска държава и тероризма, а също така и възможностите за инвес­тиции и икономическо сътрудни­чество в региона.

***

Неотдавна председателите на Комисиите за защита на конку­ренцията на Р Македония и Сър­бия Благой Чурлинов и Милойе Обрадич подписаха меморан­дум за сътрудничество и разби­рателство в областта на защита на конкуренцията.

С този документ двете коми­сии искат да осигурят напредък на досегашното успешно сът­рудничество при осъществява­не на политиката на защита на конкуренцията, както и развити­ето на двустранните връзки. Съ­щевременно се търсят възмож­ности за успешно д ействане и на

пазара за стоки и услуги.

***

Голямата община Бурса и ед­на от Истанбул с писма обявиха официално, че замразяват отно­шенията си с Кърджали, Мом­чилград и Крумовград. Писмото от Голямата община Бурса за от­хвърляне на протокола за побра­тимяване с трите общини от об­ласт Кърджали е подписано от кмета Реджеп Алтепе и е изпра­тено по официален път до съот­ветните кметове. В Бурса има най-много изселници от Бълга­рия. Там е и седалището на най- влиятелната изселническа орга­низация в Турция "Балгьоч", ко­ято недвусмислено подкрепи проекта на Местан ДОСТ. Да не забравяме, че същият този кмет на Бурса през декември 2014 г . беше щедър домакин на делега­ция от кметството на Кърджали и журналисти, което стана по си­лата на протокола за сътрудни­чество под знака на ДПС. Сега, констатацията на турската стра­на е, че община Кърджали не е направила нищо по посока на осъществянане на заложеното в този протокол. И поради това турската страна замразява двус­транните си отношения с Кър­джали.

Логично е да приемем, че та­зи постъпка е плод на проекта на Местан ДОСТ, който видимо се осъществява по внушение на Турция.

***

В изявление по Сръбската държавна телевизия РТС прези­дентът Томислав Николич заяви, че Сърбия няма да влезе в ЕС, ако срещу това трябва да приз­нае независимостта на Косово. "Въпреки че сме обградени от държави-членки на ЕС, където условията за живот са много по­добри, - заяви Николич - ние все пак разбираме, че членките на Евросъюза трудно ще постигнат консенсус по въпроса за нашето приемане, но продължаваме да преговаряме. Благодарим на всички държави, които не приз­наха Косово, което ни дава сили да продължим да отстояваме на­шата позиция по този въпрос." ***

На съвместна пресконферен­ция на българския външен ми­нистър Даниел Митов и замест- ник-държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, амери­канският гост заяви:"Интерко- некторът между България и Гър­ция крие потенциала буквално да преобрази енергийния сектор не само на България, но и на Балка­ните. И ще донесе д иверсифика- ция в източниците и маршрути­те, които ще подсилят енергий­ната сигурност в региона.

Блинкен спомена като поло­жителен пример за сътрудничес­твото между двете страни съв­местната инвестиция между аме­риканското министерство на енергетиката и АЕЦ "Козлодуй" за доставка у нас на съвременен циклотрон, чрез който ще се осъ­ществява по-ефикасно борбата с рака.

Права без задължения и сво­боди без отговорност в държа­ва, изправена на кръстопътя на "непримирими интереси", както прозря Яворов, се превръщат в острие на политически шмеке- ри-проводници на съвсем небе- зобидни геополитически стре­межи. В такава среда демокра­цията от носителка на правото, законността и стожер на държав­ността се превръща в лодка с безброй пробойни. Всеки опит за затваряне на някоя от тези пробойни се посреща с масов и добре организиран вой. Люби­ми квалификации на "борците" за права и свободи са "ксенофо­бия", "заплаха за етническия мир" и т.н, думи, на които вдъх­новено приглася болшинството от нашата интелигенция и поли­тическият ни елит, в чиято цен­ностна система безпроблемно се вплетоха класово-партийния интернационализъм и безбреж­ния космополитизъм, смлени без талант и въображение от пропагандната машина на по­редната конюнктура.

Но всяка чаша може да пре­лее. И тя преля, когато станаха промените в Изборния кодекс. Какво накара иначе речовитият, но добре режисиращ поведени­ето си, Лютви Местан да изпус­не нервите си? Какво го жегна толкова, че той нарече поправ­ките в Изборния кодекс "фашис­тки", сравни ги с някогашния За­кон за защита на държавата и не се поколеба да ги охарактеризи­ра като "нов възродителен про­цес"!? Няма да влизаме в под­робностите на това "пролетно тайнство". Ще се опитаме само да дадем един пример. Той е от далечната 1991 г., когато на 4 и 5 април в рамките на Великото народно събрание беше органи­зирана международна конферен­ция за ценностите на демокраци­ята. В първия ден на този форум бяха прочетени доклади на спе­циалисти от Германия, Франция, Швеция, САЩ и т.н. На втория ден започнаха разискванията. Пръв взе думата Мануш Рома- нов, тогава лидер на някаква неп­равителствена организация, а може би и депутат. Той с неск- рит възторг и радостно възбуден изрече следното: "Докладите, които чухме вчера, звучаха като някаква фантастична симфония. Сега разбирам колко много ние, ромите, сме били дискримини- рани в предходния Живковистки режим... и т.н." Цитатът е по па­мет.

На тази пледоария, веднага отговори специалистът по кон­ституционно право с междуна­родна известност професор Ро- бер Бадентер от Франция. И за изненада на всички той елеган­тно изгаси ентусиазма на г-н Ро- манов. Неговите думи прозвуча­ва така:"Господин Романов, знаете ли, че Фантастичната симфония на Берлиоз има дос­та драматичен финал. Това, ко­ето искате Вие, е обособяване, а всяко обособяване води до про­тивопоставяне. Това е опас­но...."