Дянко Марков: Безкористен патриот, всеотдаен офицер и гражданин

Генерал Христо Луков е офицер, възпитаник на Военно­то на Негово величество учили­ще от 27-и редовен випуск, кой­то е произведен в първия офи­церски чин в 1907 година. Като офицер той участва в Балканс­ките войни, а по време на Пър­вата световна война вече е капи­тан. В предпоследната година на тази война, военното ръководс­тво начело с генерал Никола Жеков, главнокомандващ на войската, отделя петима офице­ри, които са почти връстни- ци.Ще ги упомена поименно. Най-възрастният от тях е капи­тан Луков. Следващите трима са от един и същи випуск - 29-и на Военното на Негово величес­тво училище. Това са - бъдещи­ят генерал Никола Михов, Пър­ван Драганов и братът на моята майка Дечко Караджов. Пос­ледният - Иван Багрянов е две години по-млад от тези трима­та. Тази петорка, аз я наричам "великолепнатапеторка" в един мой труд, където я представям в нейната трагична обреченост, защото това са хората, които са предназначени да бъдат водещи личности и във войската, и в об­ществото. Всички те преминаха след това през отговорни ми­нистерски постове в драматич­ните моменти от живота на на­рода и държавата ни. И всички те, с изключение на моя вуйчо д- р Дечко Караджов, ще упомена защо, бяха насилствено пратени в отвъдното. Генерал Христо Луков чрез куршумите на теро­ристичната двойка Буруджиев - Виолета Якова, а другите трима с присъди на т.н. Народен съд.

Моят вуйчо избегна тази участ по стечение на обстоятелствата, че приятелите му от тази вели­колепна петорка му бяха възло­жили задачата да подготви защи­тата на България пред Междуна­родната мирна конференция.

Вуйчо ми беше високообразо­ван човек с докторат от прести­жен университет в Париж. Беше дипломат, след успешна военна кариера и така той остана жив и можа да свидетелства за някои от нещата, които сега ще упомена .

ПЪРВО. Тази великолепна петорка е изпратена от Гене­ралния щаб на Западния фронт, където в продължение на шест месеци усвоява висшите позна­ния и умения от германските си колеги. Преди завръщането си и петимата са наградени с Желез­ния кръст, който е първият знак за храброст на германската държава. В края на 1917 г. те се завръщат и фактически стават участници в катастрофата, коя­то настъпва за България. Катас­трофата е предизвикана само в един сектор на Южния фронт в Македония - пробивът при Доб­ро поле. В същото време ние имаме успехи - разгромяването на три английски дивизии при Дойран. Катастрофата, която настъпва е следствие на измяна­та на батальоните, които стоят в Битолското поле и вместо да отидат на помощ на изнемогва­щите наши войници и офицери, те обръщат оръжието и тръгват да громят Главната квартира в Кюстендил. А оттам, отровени от комунистическата и лявозе- меделската агитация, тръгват срещу правителството и монар­ха, провъзгласяват т.н. Радо­мирска република и след това решават да громят и столицата, където обаче събитията вземат друг ход.

ВТОРИЯТ МОМЕНТ хараке- ризира качествата и патриотиз­ма на генерал Луков.

Когато разбунтувалите се ба­тальони обръщат оръжието си, без да са изстреляли нито един патрон срещу противника, а оти­ват да убиват офицерите в Глав­ната квартира, да грабят и про­чие, генерал Луков на Деве баир стои край оръдията на опразне­ната от дезертьорите батарея. И решава, че и сам може да защи­ти родината. С помоща на един овчар от Крива паланка, който пасе овцете си на близката поля­на, той започва величавата си епопея. Сам срещу настъпващи­те сръбски части той започва да обстрелва противника, като ов- чарът му подава снарядите.Така той сам обслужва четири оръ­дия и успява да свърши работа­та на цялата дезертирала бата­рея и да спре настъплението на сръбските части, които са имали за цел да превземат Кюстендил и да претендират след това, че той е част от сръбската терито­рия.

Това е вторият момет, в кой­то блесват качествата на генерал Луков като безкористен патри­от, всеотдаен офицер и гражда­нин, чиято най-висша ценност е любовта към България. И нека тези, които си позволяват без­контролно да сквернят паметта на този достоен български воин да млъкнат пред неговия подвиг и самопожертвователност.

ТРЕТИЯТ МОМЕНТ от жи­вота на генерал Луков след ка­тастрофата в Световната война:

Нашата армия е обезоръжена и фактически ние нямаме армия. Забранено ни е да имаме струк­тури повече от дружини/ба­тальони/. Нямаме полкове, ня­маме дивизии, нямаме оръжие, освен това, което някои по-сър­цати войници са скрили в купите сено, преди то да бъде открито и иззето.

В първите години след война­та 1925 -1930-а генерал Луков е подполковник. В това време ние приемаме бежанци, прииждащи от поробените от сърби, гърци и румънци територии. Бежанци­те идват, въпреки нерадостната участ на майката-родина, те ид­ват, за да се чувстват свободни в Царството на българите.

В този момент при една обе­зоръжена, структурно обезличе­на армия генерал Луков издига ДОКТРИНАТА НА НОЖА. Нямаме оръжие, нямаме право да имаме бойна авиация, боен флот, нямаме право на дивизии. Ние имаме ножове. Това е докт­рината на подполковник Христо Луков - Доктрината на ножа, ка­то възпиращо средство спрямо всеки агресор, който би дръзнал да посегне и на останките на на­шето Царство. Бих казал, че то­ва е велика заслуга и ще обясня защо. През 1938 г. аз станах кадет. В първото ни учение беше вклю­чено занятието "На бой с нож". Това не се учеше в другите ар­мии. Но ножът като възпиращо средство у нас има традиция. Той всяваше паника у турските ре­довни войски по време на Бал­канската война. Турските части се обръщаха в бяг, когато наши­те войници тръгваха "на бой с нож", "удар с приклада" и пр. Те­зи упражнения правехме като гимнастика. В това отношение Доктрината на ножа беше възпи­ращ фактор, защото неведнъж нашите съседи, било затова, че продължаваха да се формират четите за национално освобож­дение в Македония или по-дру­ги поводи, заплашваха България с нови и нови опити за откъсване на територии.

И най-накрая -ЧЕТВЪРТИ­ЯТ МОМЕНТ.

Тук са свързани последовател­но няколко акта, и аз ще ги отбе­лежа, защото те са многозначи­телни .

Първият акт е, че той е при­зован от цар Борис да оглави войската, като военен министър в един момент, когато именно войсковите среди, в лицето на офицери честолюбци от Воен­ния съюз или Военната лига, как­то се наричаше тогава, крояха преврати. Тогава именно цар Бо­рис, който познаваше отлично какво представлява личността на генерал Христо Луков го по­канва да оглави Военното минис­терство.

Първото нещо, което прави новият военен министър беше да закрие Военната лига като източ­ник на заговори, на замисли за преврати. Девизът на новия вое­нен министър беше "Войската в казармата". Даже Александър Божинов направи чудесна кари­катура, публикувана във в."Зо- ра", с текст: "Лига - стига!" При това глаголът "стига" не подс­казваше, че ще бъдат санкциони­рани хора. Нито един офицер не беше наказан от генерал Луков. Въпреки че сега хора, нямащи хабер от проблемите, но довер­чиви към всякакви пропаганди твърдят, че генералът бил убит, за да бъдат задоволени често- любците от Военната лига, кои­то той отстранил. Не само че не наказа никого, но той заповяда да бъдат изгорени архивите на Во­енната лига, за да не може никой от кариеристични подбуди да из­мести някой по-достоен свой ко­лега. И не само това.

В този кратък период, той на своя отговорност, въпреки деб­нещите шпиони на гърци, сърби и румънци, и разбира се, на по­бедителите във войната, успя да превъоръжи войската с десет- милиметрови гаубици, водени от моторни влекачи, осъществи доставката на самолети! Даже произвеждания в България "Гарван 3" съперничеше на най- модерните многоцелеви само­лети и бомбардировач-изтреби- тели за свързка и за всичко. Ве­ликолепен самолет беше наши­ят "Гарван 3", само моторите му бяха италиански "Алфа Ромео". Как можа да обучи тази войска, да достави танкове от по-леки­те и покани всички военни ата­шета на маневри, които устрои да видят поредното българско чудо, за да покаже, че България има армия. Истинска армия, срещу която всеки наш враг дръзнал да се яви, ще трябва да държи сметка. Избраното мяс­то за маневрите също не беше случайно. Те се проведоха в ста­рите столици на Първото бъл­гарско царство. Чужденците са слисани. Как е възможно да не усетят какво се прави!

Каква беше отплатата на цар Борис спрямо генерала? Манев­рите свършиха през юни 1937 г. През януари 1938 г. той повиква генерала, а той много добре зна­еше, че това е, за да се иска ос­тавката му. Затова предварител­но написана, той я носи със се­бе си. Отива на доклад. Царят го посреща със свити юмруци над главата си и още от вратата му казва: "Ти мене ли ще засенч­ваш!" "Ще Ви отговоря Ваше ве­личество, като се успокоите" - казва генералът. Но Царят не се успокоява. Той започва с груби думи да изразява недоволството си, че проявявал честолюбие, каквото не му се полага и пр. То­гава генералът изважда написа­ната оставка, слага я на масата, отдава чест и напуща. Той нико­га повече няма да влезе в дворе­ца, но цар Борис ще има още ед­на среща с него, пред ковчега му в църквата на Военното учили­ще, където Царят няма да може да се освободи от мисълта за достойнствата на своя генерал, сега подготвил един смел акт да изведе България на своя отговор­ност в мир и неутралитет от Тристранния пакт. Това е планът на генерал Луков, заради който бе убит.

И тук няколко думи, защо и кой реши убийството. Битуват няколко съвсем порочни версии, но истината също е жива. Преди известно време прочетох една много интересна статия не на ня­кой друг, а на лидера на еврейс­ката организация в България Ша- лом - Максим Бенвенисти. Аз не познавам този човек, но той го­вори за достойнствата на гене­рал Луков като военоначалник, които не оспорва. Имал една ре­зерва, че в политически план не бил съвсем последователен.Та- зи оценка е доста сдържана спря­мо хулите, които се сипят дори и от легионери. Как е възможно да се говори, че той ще изпрати бъл­гари да се бият на Източния фронт ! И то след германската катастрофа при Сталинград, след катастрофата в Египет на генерал Ромел. И точно в мо­мент, когато генерал Луков е из­дал заповед да не се вербуват от легионерите отделни младежки дружини, които евентуално да бъдат изпратени по фронтовете на страната на германците.

Ще повторя още веднъж.Той беше убит, защото планът му от­криваше едно по-достойно изли­зане на страната от войната:

1.      Извеждане на България в неутралитет.

2.      Предотвратяване на граж­данска война.

3.      Осуетяване на навлизането

на Съветската армия в България.

А точно това не желаеха тези, които подготвиха и извършиха убийството на генерал Луков.

И не мога да не изразя учудването си, че в момент, когато Московската агенту- ра в България, включително и тези, които се бият в гър­дите като националисти, шества безнаказано и дори криминално, на малкото мла­дежи, които искат да поче­тат паметта на този заслужил българин, се оспорва право­то им на това.