Дянко Марков: Безкористен патриот, всеотдаен офицер и гражданин
Генерал Христо Луков е офицер, възпитаник на Военното на Негово величество училище от 27-и редовен випуск, който е произведен в първия офицерски чин в 1907 година. Като офицер той участва в Балканските войни, а по време на Първата световна война вече е капитан. В предпоследната година на тази война, военното ръководство начело с генерал Никола Жеков, главнокомандващ на войската, отделя петима офицери, които са почти връстни- ци.Ще ги упомена поименно. Най-възрастният от тях е капитан Луков. Следващите трима са от един и същи випуск - 29-и на Военното на Негово величество училище. Това са - бъдещият генерал Никола Михов, Първан Драганов и братът на моята майка Дечко Караджов. Последният - Иван Багрянов е две години по-млад от тези тримата. Тази петорка, аз я наричам "великолепнатапеторка" в един мой труд, където я представям в нейната трагична обреченост, защото това са хората, които са предназначени да бъдат водещи личности и във войската, и в обществото. Всички те преминаха след това през отговорни министерски постове в драматичните моменти от живота на народа и държавата ни. И всички те, с изключение на моя вуйчо д- р Дечко Караджов, ще упомена защо, бяха насилствено пратени в отвъдното. Генерал Христо Луков чрез куршумите на терористичната двойка Буруджиев - Виолета Якова, а другите трима с присъди на т.н. Народен съд.
Моят вуйчо избегна тази участ по стечение на обстоятелствата, че приятелите му от тази великолепна петорка му бяха възложили задачата да подготви защитата на България пред Международната мирна конференция.
Вуйчо ми беше високообразован човек с докторат от престижен университет в Париж. Беше дипломат, след успешна военна кариера и така той остана жив и можа да свидетелства за някои от нещата, които сега ще упомена .
ПЪРВО. Тази великолепна петорка е изпратена от Генералния щаб на Западния фронт, където в продължение на шест месеци усвоява висшите познания и умения от германските си колеги. Преди завръщането си и петимата са наградени с Железния кръст, който е първият знак за храброст на германската държава. В края на 1917 г. те се завръщат и фактически стават участници в катастрофата, която настъпва за България. Катастрофата е предизвикана само в един сектор на Южния фронт в Македония - пробивът при Добро поле. В същото време ние имаме успехи - разгромяването на три английски дивизии при Дойран. Катастрофата, която настъпва е следствие на измяната на батальоните, които стоят в Битолското поле и вместо да отидат на помощ на изнемогващите наши войници и офицери, те обръщат оръжието и тръгват да громят Главната квартира в Кюстендил. А оттам, отровени от комунистическата и лявозе- меделската агитация, тръгват срещу правителството и монарха, провъзгласяват т.н. Радомирска република и след това решават да громят и столицата, където обаче събитията вземат друг ход.
ВТОРИЯТ МОМЕНТ хараке- ризира качествата и патриотизма на генерал Луков.
Когато разбунтувалите се батальони обръщат оръжието си, без да са изстреляли нито един патрон срещу противника, а отиват да убиват офицерите в Главната квартира, да грабят и прочие, генерал Луков на Деве баир стои край оръдията на опразнената от дезертьорите батарея. И решава, че и сам може да защити родината. С помоща на един овчар от Крива паланка, който пасе овцете си на близката поляна, той започва величавата си епопея. Сам срещу настъпващите сръбски части той започва да обстрелва противника, като ов- чарът му подава снарядите.Така той сам обслужва четири оръдия и успява да свърши работата на цялата дезертирала батарея и да спре настъплението на сръбските части, които са имали за цел да превземат Кюстендил и да претендират след това, че той е част от сръбската територия.
Това е вторият момет, в който блесват качествата на генерал Луков като безкористен патриот, всеотдаен офицер и гражданин, чиято най-висша ценност е любовта към България. И нека тези, които си позволяват безконтролно да сквернят паметта на този достоен български воин да млъкнат пред неговия подвиг и самопожертвователност.
ТРЕТИЯТ МОМЕНТ от живота на генерал Луков след катастрофата в Световната война:
Нашата армия е обезоръжена и фактически ние нямаме армия. Забранено ни е да имаме структури повече от дружини/батальони/. Нямаме полкове, нямаме дивизии, нямаме оръжие, освен това, което някои по-сърцати войници са скрили в купите сено, преди то да бъде открито и иззето.
В първите години след войната 1925 -1930-а генерал Луков е подполковник. В това време ние приемаме бежанци, прииждащи от поробените от сърби, гърци и румънци територии. Бежанците идват, въпреки нерадостната участ на майката-родина, те идват, за да се чувстват свободни в Царството на българите.
В този момент при една обезоръжена, структурно обезличена армия генерал Луков издига ДОКТРИНАТА НА НОЖА. Нямаме оръжие, нямаме право да имаме бойна авиация, боен флот, нямаме право на дивизии. Ние имаме ножове. Това е доктрината на подполковник Христо Луков - Доктрината на ножа, като възпиращо средство спрямо всеки агресор, който би дръзнал да посегне и на останките на нашето Царство. Бих казал, че това е велика заслуга и ще обясня защо. През 1938 г. аз станах кадет. В първото ни учение беше включено занятието "На бой с нож". Това не се учеше в другите армии. Но ножът като възпиращо средство у нас има традиция. Той всяваше паника у турските редовни войски по време на Балканската война. Турските части се обръщаха в бяг, когато нашите войници тръгваха "на бой с нож", "удар с приклада" и пр. Тези упражнения правехме като гимнастика. В това отношение Доктрината на ножа беше възпиращ фактор, защото неведнъж нашите съседи, било затова, че продължаваха да се формират четите за национално освобождение в Македония или по-други поводи, заплашваха България с нови и нови опити за откъсване на територии.
И най-накрая -ЧЕТВЪРТИЯТ МОМЕНТ.
Тук са свързани последователно няколко акта, и аз ще ги отбележа, защото те са многозначителни .
Първият акт е, че той е призован от цар Борис да оглави войската, като военен министър в един момент, когато именно войсковите среди, в лицето на офицери честолюбци от Военния съюз или Военната лига, както се наричаше тогава, крояха преврати. Тогава именно цар Борис, който познаваше отлично какво представлява личността на генерал Христо Луков го поканва да оглави Военното министерство.
Първото нещо, което прави новият военен министър беше да закрие Военната лига като източник на заговори, на замисли за преврати. Девизът на новия военен министър беше "Войската в казармата". Даже Александър Божинов направи чудесна карикатура, публикувана във в."Зо- ра", с текст: "Лига - стига!" При това глаголът "стига" не подсказваше, че ще бъдат санкционирани хора. Нито един офицер не беше наказан от генерал Луков. Въпреки че сега хора, нямащи хабер от проблемите, но доверчиви към всякакви пропаганди твърдят, че генералът бил убит, за да бъдат задоволени често- любците от Военната лига, които той отстранил. Не само че не наказа никого, но той заповяда да бъдат изгорени архивите на Военната лига, за да не може никой от кариеристични подбуди да измести някой по-достоен свой колега. И не само това.
В този кратък период, той на своя отговорност, въпреки дебнещите шпиони на гърци, сърби и румънци, и разбира се, на победителите във войната, успя да превъоръжи войската с десет- милиметрови гаубици, водени от моторни влекачи, осъществи доставката на самолети! Даже произвеждания в България "Гарван 3" съперничеше на най- модерните многоцелеви самолети и бомбардировач-изтреби- тели за свързка и за всичко. Великолепен самолет беше нашият "Гарван 3", само моторите му бяха италиански "Алфа Ромео". Как можа да обучи тази войска, да достави танкове от по-леките и покани всички военни аташета на маневри, които устрои да видят поредното българско чудо, за да покаже, че България има армия. Истинска армия, срещу която всеки наш враг дръзнал да се яви, ще трябва да държи сметка. Избраното място за маневрите също не беше случайно. Те се проведоха в старите столици на Първото българско царство. Чужденците са слисани. Как е възможно да не усетят какво се прави!
Каква беше отплатата на цар Борис спрямо генерала? Маневрите свършиха през юни 1937 г. През януари 1938 г. той повиква генерала, а той много добре знаеше, че това е, за да се иска оставката му. Затова предварително написана, той я носи със себе си. Отива на доклад. Царят го посреща със свити юмруци над главата си и още от вратата му казва: "Ти мене ли ще засенчваш!" "Ще Ви отговоря Ваше величество, като се успокоите" - казва генералът. Но Царят не се успокоява. Той започва с груби думи да изразява недоволството си, че проявявал честолюбие, каквото не му се полага и пр. Тогава генералът изважда написаната оставка, слага я на масата, отдава чест и напуща. Той никога повече няма да влезе в двореца, но цар Борис ще има още една среща с него, пред ковчега му в църквата на Военното училище, където Царят няма да може да се освободи от мисълта за достойнствата на своя генерал, сега подготвил един смел акт да изведе България на своя отговорност в мир и неутралитет от Тристранния пакт. Това е планът на генерал Луков, заради който бе убит.
И тук няколко думи, защо и кой реши убийството. Битуват няколко съвсем порочни версии, но истината също е жива. Преди известно време прочетох една много интересна статия не на някой друг, а на лидера на еврейската организация в България Ша- лом - Максим Бенвенисти. Аз не познавам този човек, но той говори за достойнствата на генерал Луков като военоначалник, които не оспорва. Имал една резерва, че в политически план не бил съвсем последователен.Та- зи оценка е доста сдържана спрямо хулите, които се сипят дори и от легионери. Как е възможно да се говори, че той ще изпрати българи да се бият на Източния фронт ! И то след германската катастрофа при Сталинград, след катастрофата в Египет на генерал Ромел. И точно в момент, когато генерал Луков е издал заповед да не се вербуват от легионерите отделни младежки дружини, които евентуално да бъдат изпратени по фронтовете на страната на германците.
Ще повторя още веднъж.Той беше убит, защото планът му откриваше едно по-достойно излизане на страната от войната:
1. Извеждане на България в неутралитет.
2. Предотвратяване на гражданска война.
3. Осуетяване на навлизането
на Съветската армия в България.
А точно това не желаеха тези, които подготвиха и извършиха убийството на генерал Луков.
И не мога да не изразя учудването си, че в момент, когато Московската агенту- ра в България, включително и тези, които се бият в гърдите като националисти, шества безнаказано и дори криминално, на малкото младежи, които искат да почетат паметта на този заслужил българин, се оспорва правото им на това.