Най-древните старобългарс­ки ръкописи от X до XII век са засега само седемнадесет. Те са писани на две азбуки: глаголица и кирилица. Глаголическите са единадесет: Зографско еванге­лие, Маринско евангелие, Асеманиево /Ватиканско/ еванге­лие, Охридско евангелие, Зог­рафски палимпсест, Боянски палимпсест, Синайски псалтир, Синайски евхологий /молитве­ник/, Синайски служебник, Клоцов сборник и Рилски листове. Само шест от тия най-древни ръкописи са написани с кирили­ца: Савина книга, Листове на Ундолски, Супрасълс