Брой2, 2010 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Параправосъдие

  Сред мъчениците няма фаворити

А другите осъдени българи в Скопие?

Евгений Еков

Официална София ожесточено реагира на решението на съда в Гевгелия по случая на Спаска Митрова.

Случаят с нашата сънародничка, стана актуален след като миналата година тя влезе в затвора заради обвинение, че отказва да позволи на бащата да вижда детето им, въпреки решението на съда. По-късно Митрова бе помилвана и освободена от затвора "Идризово" двадесетина дни преди изтичането на нейната тримесечна присъда.

Сега България, възмутена от решението на гевгелийския съд, заплаши, че ще използва случая, за да покаже на ЕС как се провеждат в Македония "съдебните реформи". Нещо повече, София даде ясно да се разбере, че вижда в начина на провеждането на процеса намеса на управляващите среди в Скопие. С други думи, че българската държава смята процеса срещу Спаска Митрова за политически.

Позицията на България в случая не може да не се приветства, още повече, че става дума не само за открито изявяваща се българка, но и за българска гражданка. Веднага възниква обаче въпросът: "Защо София не реагира така остро при провеждане на други скалъпени процеси срещу изявени българи в Македония?" Особено фрапиращ в това отношение е случаят с Мирослав Ризински. Че процесът срещу него бе политически най-добре говори фактът, че той бе осъден от съдебен състав, председателстван от съпругата на министъра на правосъдието на Македония.

Роден и израсъл в българско семейство в Скопие Мирослав Ризински има смелостта да обяви ясно своето национално самосъзнание и да поведе политическа борба за него. Опита се да извоюва,заедно с мнозина свои съмишленици, за осъзнатите българи в Македония същите политически права, каквито имат и останалите общности в тази република - власи, албанци, турци и цигани. Права на политическо сдружаване и представителство, право на достъп до печатни и електронни медии, право на свободно и достойно изразяване на собственото си българско национално самосъзнание. За да постигне всичко това Ризински стана и кандидат за депутат от партия ДРУМ на парламентарните избори през 2006 г.

На 13 януари 2007 г. Мирослав бе един от битите в организирания от привърженици на футболен клуб "Вардар" побой над участниците в отбелязването на годишнината от смъртта на Мара Бунева на брега на р. Вардар в Скопие.

Ако върнем лентата на събитията назад, ще си припомним, чи при започването на церемонията участниците в нея се събират около плочата на Мара Бунева на брега на реката. Въпреки че органите на реда са уведомени за събитието, на самото място и около него не присъстват служители на МВР на Македония. Внезапно участниците са нападнати в гръб от група от 20 младежи, запалянковци на футболен клуб "Вардар", което се вижда от шалчетата им. Запалянковците първо започват да хвърлят камъни, викайки "Бугари, умрете!" и "Татари!". След това се нахвърлят с дървени пръти върху присъстващите и успяват да нанесат удари на няколко от участниците в честването. Има и сериозно пострадали, сред които е Ризински.

Въпреки нападението, органите на реда не се намесват. Непосредствено след случилото се служители на реда са уведомени за побоя, но отказват да издирят нападателите с мотива, че няма данни за извършителите. За случая е уведомен и българският консул в Скопие, който по дипломатически път сезира органите на реда, но те отново не предприемат действия на разкриване и задържане на побойниците.

Като потърпевш Мирослав бе един от основните интервюирани в документалния филм на БиТиВи, посветен на станалото. Точно същият филм, който без какъвто и да е видим повод бе излъчен по македонската телевизия А1 през лятото на 2007 г., даде началото на кампанията против участниците в него.

През есента на 2007 г. Ризински присъства като официален гост на годишния конгрес на Македонските патриотични организации (МПО) в САЩ и Канада. На конгреса той влиза в остри пререкания със скопския министър Ташкович. Ризински открито го обвинява в непрозрачност при избирането на чуждестранни инвеститори в Македония, като се позовава на данни от носени от него документи.

За тази смелост просръбската, по същността си власт, в Македония организира срещу Мирослав Ризински класическа полицейска операция в духа на най-ярките титовистки практики. Малко след конгреса на МПО в офиса му в Скопие са подхвърлени от цивилни полицаи няколко хиляди евро, той е арестуван и обвинен за подкуп. Въпреки безспорните доказателства, че това са скалъпени обвинения, безумните разминавания в т.нар. свидетелски показания, безбройните и фрапантни процесуални нарушения от страна на обвинението, всички съдебни инстанции постановяват присъда "виновен". Мирослав Ризински е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода и в момента излежава присъдата си в македонски затвор.

С разиграния фарс, както посочва в декларацията си създадената през април 2009 г. от участници във Фейсбук група "Справедливост за Мирослав Ризински", македонското правителство постигна няколко цели. На първо място, то се отървава от един неудобен политически противник. На второ, отчита някаква дейност пред Европейския съюз, че уж безкомпромисно се бори с корупцията. И на трето, но не по важност, хвърля петно върху името на един от емблематичните защитници на българщината във Вардарска Македония, а по този начин и върху всички българи там.

Целта на създадената група бе, на първо място, да окаже натиск върху българските власти да поискат от Р Македония да прехвърли Мирослав Ризински в български затвор за изтърпяване на наказанието, защото в противен случай един изключителен български патриот ще бъде смазан в скопските зандани. На второ място, да даде широка публичност на недопустимото беззаконие и политическите репресии, извършвани от властите в Скопие над хората с българско национално самосъзнание в Македония. ВМРО-БНД също сезира българското Външно министерство за случая с Мирослав Ризински. А Македонските патриотични организации изпратиха официални протестни писма до правителството в Скопие и до Европейския парламент. Случаят получи широк отзвук и във водещи български медии.

Общественият натиск обаче така и не успя да промени съществено тежката съдба на Мирослав Ризински. Причината бе не само, че македонската държава отказа да върне съдебния процес срещу него за преразглеждане на първа инстанция въз основа на представените от защитата му нови доказателства - без политическа намеса, професионално, обективно и безпристрастно. Не бе назначен независим от изпълнителната власт съдебен състав по процеса. Не бе изпълнено и искането - в процеса да се спазят законите на Македония, като се отхвърлят всички процесуални нарушения и бъдат взети предвид доказателствата и свидетелите на защитата. В крайна сметка, упорството на официалните македонски власти едва ли е изненада.

Онова, което е абсолютно неприемливо в случая е, че българските държавници останаха глухи към призива ясно да кажат на управляващите в Скопие, че пътят на Македония към Европа минава през зачитане на правата на българите в страната. Те дори не се опитаха да осъществят прехвърляне на българския гражданин Ризински за излежаване на присъдата му в България. Не осигуриха и български адвокати, за да бъде съдена Македония в Страсбург за финансови компенсации в негова полза.

 

За съжаление, България се държа като мащеха не само към Мирослав Ризински, но и към Йован Стояновски, Александър Маркоски, Виктор Канзуров, Драги Каров, Дончо Спасов и други наши сънародници, станали жертва на съдебния терор в Македония. Уви, само преди месец първият - Йован Стояновски -почина на 70 години, след като без каквато и да е подкрепа от българската държава беше излежал присъдата си /също по политическа поръчка/ в скопския затвор. Бог да го прости!

Затова, крайно време е България да се излекува от "амнезията" си и да заеме и по другите не по-малко драстични случаи същата твърда позиция, каквато зае по случая със Спаска Митрова. Защото сред мъчениците за българщината в Македония фаворизирани не може да има. Техните мъки и страдания са еднакво тежки!

 





Общи условия