Брой1, 2010 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Свидетелства

  Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г.


Сътрудничката на списание "България Македония" Багряна Попвасилева - Беланже, живееща в гр. Отава, Канада, ни предостави този текст от архива на баща й Величко Попвасилев. Това е разказ на Методи Янчулев, който възпроизвежда процеса на разцеплението на ВМРО на двата лагера - Михайловисти и Протогеровисти, доверен му от дългогодишния деец на Организацията Никола Велев.

Кой е Методи Янчулев?

Роден е в гр. Прилеп, Р Македония през 1900 г. Завършва право в Париж. Един от основателите на младежката организация на Демократическата партия. По-късно преминава в Демократическия сговор. От 1926 до 1931 г. е частен секретар на министър-председателя Андрей Ляпчев. Депутат е в ХХIV обикновено НС. След 9.9.1944 г. е арестуван. В затвора прекарва 10 години. Почива през 1987 г.

Фактите, които привежда господин Янчулев са важно свидетелство за генезиса на братоубийствата след подлата гибел на Тодор Александров. За първи път, може би от достоверен източник, се разкрива намесата на Георги М. Димитров /Гемето/, а чрез него и на югославските тайни служби в София.


Никола Спиридонов Велев от София, по произход от Крушево, тясно свързан с борбите на ВМРО, през двадесетте години резидент на Организацията във Виена, малко време преди смъртта си доверява на Методи Янчулев следните факти, които Янчулев е представил в ЦК на БКП.

Той ми разказа:

"След убийството на Тодор Александров и последвалите убийства на Алеко Василев и Георги Атанасов в Горна Джумая, ръководството на Организацията бе поето от Иван Михайлов. Неговите отношения с генерал Протогеров бяха хладни и макар генералът да беше в Централния комитет на ВМРО, Иван Михайлов го обхождаше и държеше настрана от живота на Организацията.

Не много след кръвопролитните събития в Горна Джумая през 1924 г. тук, в нашата къща в София /ул. "Неофит Рилски" 43/, са се били събрали доста организационни хора и живущи в София изтъкнти деятели на Националния комитет на македонските братства ,както и неколцина професори-българи от Македония. Те настойчиво увещавали генерал Протогеров, че след многото, което е дал в борбата за българщината в Македония и за Организацията и с оглед на напредналата му възраст, да се оттегли от активна дейност и да предостави ръководството на ВМРО на Иван Михайлов.

С дълбоко огорчение ген. Протогеров е възприел искането на участващите в това събрание и заявил, че се оттегля.

След оттеглянето си, сломен и почти останал без средства, Протогеров дойде във Виена и отседна при мен - в квартирата на Организацията /ул. "Шьонбрунщрасе" 1/. По-късно във Виена пристигна и Наум Томалевски от Задграничното представителство, който вече също беше в остър конфликт с Иван Михайлов, поради становището на последния, че Задграничното представителство трябва да бъде под ръководството на Централния комитет на ВМРО, а не самостойно подделение.

Още много време преди убийството на Тодор Александров тогавашното унгарско правителство е субсидирало парично ВМРО.

След пристигането му във Виена Наум Томалевски замина за Будапеща, за да получи следващата парична помощ от унгарското правителство. Той се върна във Виена вбесен. Унгарците му заявили, че те няма да дават пари преди да се срещнат с ген. Протогеров.

По поръка на генерала, аз влязох във връзка с унгарската легация във Виена. По тяхно, унгарско, искане при повторното ми отиване в легацията се определи ден и час, в който високопоставен унгарски представител да се срещне с ген. Протогеров на ул. "Шьонбрунщрасе" 1, където пребиваваше генералът.

В уреченото време срещата стана. Как е протекъл разговорът помежду им, не зная. След тази среща унгарците даваха на ген. Протогеров всеки три месеца по 500 хил. лева. След придобиването на тази парична субсидия, с променено самочувствие, генералът се завърна в София и е отседнал пак в нашата къща на ул. "Неофит Рилски" 43.

Аз бях все още във Виена, когато един ден в нашия дом на посочения адрес, е дошла възбудена една значителна група от членове на Задграничното представителство и други лица, свързани с Организацията, между които Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров и енергично упрекнали генерала, че се е оттеглил от ръководството на Организацията, защото Иван Михайлов я водел към разгром и провал.

Срещата завършила с решение снабденият вече със средства ген. Протогеров да възглави тази група македонстващи, придобила името "Протогеровисти" и да се върне към активна организационна дейност.

На 7 юли 1928 година ген. Протогеров бе също убит. След неговото убийство унгарската субсидия е спряна, но убийствата продължиха.

През 1929 г. аз се завърнах окончателно в София. Доста години по-късно Атанас Наумов Томалевски /Анци/ ми довери, че през 1928 година след убийството на Протогеров, между Гемето /д-р Г.М.Димитров/ Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров е била установена връзка и че всеки месец Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров са получавали от Гемето по 200 хил. лева за издръжка на тяхната терористическа група, която да продължи македонската междуособица и убийствата по улиците на София и други градове.

Анци с голямо стеснение ми призна, че и той получавал ежемесечно от Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров пари, и тръпнел от смущение как би обяснил постъпката си.

Убеждението на Анци е било, че Гемето е получавал тези пари от Югославския консул в София Джорджевич, който завеждал югославското разузнаване в България. Целта на плащанията била да се поддържа македонската междуособица и кръвопролитията по улиците на София, които да отчуждават и очернят симпатиите в България към македонската освободителна борба и към ВМРО и оставят убеждение за несигурност на човешкия живот в България.

За точното възпроизвеждане на предсмъртното поръчение на Никола Велев се подписвам:

Методи ЯНЧУЛЕВ

 





Общи условия