Зденка Тодорова - Цариброд

Не знам с какви понятия най-точно може да се определи новогодишният концерт на Горан Брегович в София. "Великият", "ненадминатият" и "световно известният" Горан Брегович в новогодишната нощ предложи, на дошлите да го чуят и видят подпийнали софиянци, коктейл от балкански ритми, представени от автора им, чрез добре смазания механизъм на рекламата, едва ли не като еманация на балканското фолклорно богатство. И ако в сръбската песенна традиция чалгата е първостепенна ценност, за истинското и непокварено съзнание на българина, този тип разтоварване най-меко казано събужда снизходителна усмивка. Но световната популярност на този виртуоз на масовата хипноза си каза думата. На площад "Александър Батенберг" в ноща срещу 1 януари 2010 година изпадналите в транс млади момчета и момичета подскачаха с бутилки в ръце, неразбирайки нито за какво им пее Горан Брегович, нито към какво ги призовава. "Великият", според стандартите на Българската национална телевизия, майстор, подгря и без това вдигналите вече висок градус на настроението си в новогодишната вечер софиянци. Това предизвика недоумение и нескрито разочарование сред немалка част от останалите пред телевизорите българи, които като порядъчни данъкоплатци са заплатили концерта на Горан Брегович с щедрите 110 - 150 хиляди евро. За ръководството на БНТ, "маестрото" Горан Брегович е бил най-подходящото лице за посрещането на Новата година в София. Едва ли някой български изпълнител се е ползвал с привилегията с дни и седмици да бъде шумно рекламиран от националната медия, върхът на което беше чупенето на чашата в снега в заснежения белградски двор на маестрото, символизиращ новата европейска перспектива на Сърбия и българо-сръбското добросъседство. Подобни евтини и аморфни от гледна точка на националната символика прикляквания пред чуждата духовна бижутерия едва ли можеха да се видят в националния ефир на телевизиите в съседните на България държави. Дано българският данъкоплатец да се сети да попита ръководството на БНТ с техните ли евробанкноти Горан Брегович се вихреше на сцената, лепейки ги по челата на подвластните му сръбски музиканти.

С какво Брегович толкова очарова дошлите да го чуят, с най-добри помисли българи!? Какво разбраха от песента "Гас, гас"!? Нищо освен някакво шофьорско заклинание, което звучеше гротескно и жалко с пригласянето на няколкото български народни певици, облечени в народни носии. А какво разбраха екзалтираните му фенове от песента "Йеремия", възпяла след края на Първата световна война "кавалерството" и героизма на сръбския войник Йеремеия Кръстич, воювал естествено, срещу българите!? "Великият" Брегович получи бурни овации от екзалтираната, но с притъпени национални сетива публика за тази по същество антибългарска песен, защото в Първата световна война Йеремия е воювал срещу кого, ако не срещу България. Но това е друга тема. Остава само недоумението ни случайно ли усмихнатият и видимо доволен Брегович избра като рефрен на новогодишния си фолклорен коктейл в София мотива за войника Йеремия! Тази песен не блести с някакво особено съдържание. В нея се казва: "Я сам я, Йеремия, презивам се Крстич, служио сам стари кадар - артилерия". Сърбите възприемат Йеремия за нахакан и храбър герой от Първата сетовна война, изкарал войната като "печен" войник в артилерията. За тях той е борец, войник, човек винаги готов да загине за Сърбия. И колко глупаво-наивно докато Брегович с пренебрежителна хитроватост дирижираше песента за Йеремия хиляди гърла възторжено и искрено възпроизвеждаха печалната си национална неграмотност, повтаряйки гръмко подсказания рефрен: "Артилерия, артилерия..." И целият този смешно-тъжен водевил се разиграваше на площад "Княз Александър Батенберг", площадът, който помни победния марш на завръщащите се български полокове след славата им при Сливница, Драгоман и Пирот...

Но това не е всичко. След "Артилерия" и "Йеремия", чухме мажорните акорди и на песента "Калашников". Тя започва с думите "Бум-бум-бум, 1-2-3, Калашников, Калашников". И отново същата сцена. Публиката крещи "Калашников, Калашников" без изобщо да подозира, че това е маршът, с който сръбските военни и паравоенни формирования на Милошевич през деветдесетте години сътвориха кървавата баня в бивша Югославия. И случайно ли е, че Горан Брегович не смее да отиде в родната си Босна, чиято столица Сараево, три години беше бомбардирана от калашниците и гранатометите на Радован Караджич и Радко Младич? Част от тези калашници после стреляха по деветте хиляди невинни жители на Сребреница, с което беше извършен най-големият геноцид в Европа след края на Втората световна война. По време на войните в бивша Югославия, сръбските националисти възприемаха песента "Калашников" като ода на сръбокомунистическия шовинизъм.

В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.