В кн. 1 от 2009 г. на списание "България Македония" прочетох следното:
"Сдружението на гърците в Албания "Омония" поиска Атина да не подписва спогодбата за асоциация, докато Тирана не реализира искането на гръцкото малцинство за защита на техните права. Сдружението изпрати и специален меморандум до Министерството на външните работи на Албания, в който настоява Албания да признае административна автономия на целия южен регион на страната, населена с етнически гърци. В тази част на държавата се намират градовете Саранда, Гирокастро, Химара, Делина, Корча и около 100 села. Сдружението "Омония" поиска още гръцкия език да бъде втори официален език в Албания и официален за тази част на страната!"
Обърнете внимание на историческата истина.
На самия гръцки полуостров има много малко гърци. Те са колонизирали крайбрежието, както в древността са колонизирали крайбрежието на цялото Средиземноморие. Там са си построили крепости, в които складирали стоки и с тях търгували с местното население, без да се отдалечават от крепостите и местата, до които достига повеят на морския бриз. Вътрешността на гръцкия полуостров е български и това доказват следните български селища южно от Ботрот на Адриатическия бряг, Карвуна и Карвунските планини на Епирска Бистрица: Костури, Добрица, Бодриста, Дросяни, Чарк, Кутловица, Жаровник, Доляни, Старочани, Смолика, Шумница, Вранища, Кротиница, Грижбак, Коница, Лешница, Добриново, областта Загори със селището Загори, Прилепи, прабългарска Чука, Рахово, Бранища, Шутиста /от българската безрога овца в Памир/, още една прабългарска Чука, Брестова, Желиста, Традиница, Лонгоз /гора във вода като Лонгоза при Варна/, Малчани, Граждани, Лешния, Поличан, Срединица, Янина, Вопила /П. Дървингов "Духът на историята на българския народ", с. 73/.
А известният френски историк Рамбо пише: "В Тесалия бяха се настанили велегостите, березитите, езеритите, чиито имена са славянски, даже пред вратите на Атина в свещеното поле Елевзис, село Застани сведочи за славяни."
Но това, което не може да бъде оспорено, както за Пелопонес, така и за Елада, е множество имена на месности като Загора в Месения, Хълмос в Ахая и населените места Буковица, Липовица, Орехова, Топлица, Дъбово, Търново, Проход, Песканица, Каменица, Граница, Турово или Турани /от прабългарския жерав, бел. Е.С./, Борово, Вичи /като пл. Вич до Лерин, бел. Е.С./, Медведец, Ястребица, Раковица. Това, което също не може да се оспори е големият брой Загории, Славинии, Склавинии, които се срещат на всяка крачка в историческите текстове. По стръмния Тайгет /планина в Пелопонес, бел. Е.С./ са се задържали с векове езерити и милинги, които "Хрониката на Морея" в ХIV век окачествява като славяни.
И чудно ли е тогава, че един василевс от Х век Константин Порфирогенет се провиква, че целият полуостров е станал славянски!" /П. Дървингов, "Духът на историята на българския народ", с. 57/.
България е до Пелопонес по времето на Симеон /893-927/, по времето на Самуил /980-1014/, по времето на Делян /1040-1041/ и по времето на Иван Асен II /1218-1241/.
Но да се върнем в Албания, по-точно в нейната южна половина, за която претендира Гърция - за 100 села и градовете Саранда, Гирокастро, Химара, Делина и Корча. Те всички са прабългарски. Саринда от Сар /сару - сарана, цар на царете/ цар, Химара е от Хумар в Старата Велика България при Кавказ и Хумри в Прародината; Гирокастро от пл. Гер 1783 м. с гробове светини на знатни българи; Делина от Дела прабългарско лично име и Корча от кора - гора на прабългарски език.
Историята на "гърците от Гирокастро", на които се позовава Гърция е следната. През 1801 г. албанските бегове са искали с насилие да ислямизират българите в подножието на планината Гер и околните български села. Като българи християни, те са намерили път до гръцкия патриарх и са го помолили да ги защити. Той чрез турското правителство ги спасил от исляма, но им изпратил гръцки свещеници и им отворил гръцки училища, които за няколко поколения ги уж погърчили.
Изправени сме пред поредното гръцко коварство. "Гърците от Гирокастро" и до днес говорят на своеобразен гръцки, наситен с термини от българската култура. Това не са гърци, а чисти българи частично преломени с измама. Между тях няма нито един грък. Гърци в Албания има само в сънищата на гръцките мераци.
Емил Велков СПАНЧЕВ
Ж.к. "Яворов", бл. 22, вх. В, ет. IV, София