Революционната народна песен от Македония, която плътно съпровожда развитието и борбите на ВМОРО, достига своя апогей главно около Илинденското въстание и малко след него. Затова и революционните народни песни, изпети за лицата и събитията, свързани с него, са най-много. Обикновено песните са се появили за ознаменуване на значително събитие или да се извести за гибелта на заслужил герой. Богатството на нюанси е твърде голямо, изключенията са много и едно от тях е случаят с Васил Чекаларов. Той загива едва в 1913 г., но песента, която го е фиксирала в художественото съзнание на народа, е от времето на самото въстание, от победоносното му влизане в Невеска. След Хуриета революционната народна песен залинява. На преден план излиза темата за войните - Балканската и Първата световна. Частично възобновяване на революционната песенна традиция се наблюдава до средата на двадесетте години, след което песнотворческият процес почти замира.

Тодор Александров е една от последните величави фигури в революционното небе на ВМРО. Заслугите му към Македония и като човек, и като революционен ръководител явно са били достатъчно "видими", оценени са от народа по достойнство, поради което единствено за него са сътворени три песни. Нито една от тях не интерпретира трагичната му гибел, а е представен жизненият образ на действения войвода, тръгнал да освобождава поробена Македония. И тъй като песните не са свързани с определено значително събитие за разлика от повечето революционни песни, тези не могат да бъдат идентифицирани хронологически, а само приблизително може да се предполага времето на възникването им.

От няколко песни и варианти на песни, в които се среща името на Тодор Александров, само една е посветена конкретно на него, без варианти и по обясними причини не е била предмет на публикации:

"От Пирина слиза, мамо,

от Пирина слиза,

от Пирина слиза Тодор

Александров.

На гърба си носи, мамо, на

гърба си носи

сива пелерина, мамо, а под

пелерина,

а под пелерина пушка карабина.

В десен джоб си носи, мамо

в десен джоб си носи,

в десен джоб си носи мамо

писмо македонско.

Във писмото пише, мамо,

във писмото пише,

във писмото пише "Смърт

или свобода".

Смърт или свобода, мамо,

смърт или свобода,

смърт или свобода за

Македония."

Този запис е от Белица, но се оказа, че песента е известна в много селища на Пиринския край, което говори за популярността на войводата в този район.

С голяма известност из цяла Македония и цяла България е "Нещо ке те прашам, бабо, право да ми кажеш".

В различните краища на българското етническо землище тази песен, като е запазила мелодията си, се е пяла във връзка с различни събития и с имената на различни герои, но преди всичко тя е препосветена на Тодор Александров и в съзнанието на хората тя се свързва предимно с неговото име. "Препосветена" в случая означава, че тя е възникнала в друго време и по друг повод, като впоследствие в нея е затвърдено името на Тодор Александров.

Първоначално песента е изпята с имената на войводите Толе паша и дедо Кольо по повод обиколката на Гоце Делчев в техните райони през пролетта на 1901 година. През 1904-а с нов текст песента е отразила бягството от Битолския затвор на голяма група въстаници. Препосвещаването на Тодор Александров е станало значително по-късно, за което няма данни. Структурата на мелодията и на текста през време на дългия живот на тази песен е останала почти непроменена, поради което в новия й вариант тя звучи до известна степен анахронично: диалогът се води между бабата и турчина, след като се знае, че Тодор Александров е по-късно явление:

"Нещо ке те прашам, бабо,

право да ми кажеш,

право да ми кажеш, бабо,

без да ме излажеш. /2/

Кой войводи беа у вас

на вечера,

дали Гоце Делчев, или

Дамян Груев?

- Кат ме прашаш, абре аго,

право ке ти кажа

право ке ти кажа, аго,

без да те излажа.

Нито Гоце Делчев беше,

нито Даме Груев,

най си беше, абре, аго,

Тодор Александров,

Тодор Александров с

неговата чета.

Тука вечерая и си

заминая,

и си заминая за Пирин

планина,

за Пирин планина с

турци да се бият."

Този запис е от с. Голяма Брезница, Санданско - 1973 г., т.е. през карантинния период. В много от вариантите финалните стихове са като в първата песен, което показва, че някои от певците са се адаптирали към променените обстоятелства.

Третият мотив, в който се среща името на Тодор Александров, е известната революционна песен "Край Вардара високи чукари":

"Край Вардара високи

чукари, ле,

под чукари зелени

пърнари.

Йу пърнари млади момци

лежат,

млади момци, момци

македонци.

Посред момци млад

войвода стои,

млад войвода Тодор

Александров

и на момци попитох

говори:

- Ой вий момци, момци

македонци,

тая вечер Вардар ќе

преминем,

утре вечер Кукуш ќе

пристигнем,

там ќе срещнем Делчо

войвода."

В различните варианти финалните стихове са различни: освен в Кукушко поле се споменават още Гевгелийско поле, Куманово поле, Кожух планина и др.

Освен Делчо войвода в някои от вариантите се говори за среща с майките им, първите любета и мъжките деца, а в други, че ще развеят знаме в борбата за поробена Македония.

Въпреки че в сборниците с песни се среща епизодично, явно песента се е радвала на широк и радушен прием сред населението. За това говори обстоятелството, че я срещаме от Панагюрище до Албания. При това все с името на Тодор Александров.

Така, през март на 1993 г. екип на РТВЦ-Благоевград, се среща с българи от с. Връбник край гр. Корча в Албания.

Между другото присъстващите старци, един от които Никола Пандов на около 75 години, изпяват две песни:

"Край Вардара седея

тънки пушки чистея,

парабели пълнея,

гърци, сърби да

трепат."

Мелодията е в седмица с първи удължен дял.

Втората песен е следната:

"Край Вардара млади

момци седат,

във средата млад

войвода седи,

млад войвода Тодор

Александров,

и на момци тихом им

говори:

- Тая вечер Вардар ке

преминем,

утре вечер Гевгелийско

поле."

Мелодията е в сложния тактов размер 13/8, характерен за тези краища.

Голям интерес представлява и следният случай от биографията на тази революционна песен.

През 1947 г. фолклористът Иван Качулев записва в с. Бъта, Панагюрско, от Димитър Л. Царски /или Церски/, 23-годишен, следната песен:

Соло:

"Хайде край Вардара

Високо чукаре, леле,

Край Вардара

Високо чукаре.

Хор:

"Край Вардара седехме,

тънки пушки чистехме

остри сабле точехме,

парабели пълнехме.

По-нататък следват само репликите на запевача, тъй като припевът на хора остава непроменен:

"Хайде под чукаре зелено

пърнаре.

Под пърнаре млади момци

лежат,

млади момци, момци

македонци,

войвода им Тодор

Александров.

Тая вечер Вардара да минем,

втора вечер в Куманово

поле,

трета вечер в Скопие

града.