Сем Вакнин е професор, д-р по философия и физика и е специализирал икономика и политическа икономия в САЩ.

Работил е в много чужди компании като консултант, а през последните години е бил икономически съветник в правителствата на САЩ, Сърбия и Македония . През 1997 г. се установява в Македония, където среща и своята настояща съпруга Лидия.

Преди около 15 години Македония направи няколко геополитически избора: да бъде със Запада; да установи либерално-капиталистическия икономически модел; да поддържа отношенията си с Русия и да потърси компромис с Гърция.

За съжаление тази геополитическа ориентация и до днес е само една заявка.

Днес Македония е далеч от своето желание да се присъединява към ЕС, както това беше преди 10 години, и така както я виждам, не е по-близо и до НАТО.

Отношенията с Гърция също са в лошо състояние, дори в по-лошо отпреди 1995 г.

За разлика от Македония, съседите й през тези години успяха да развият една много по-балансирана политика между Изтока и Запада. Нещо повече: те не очакват чудеса под формата на помощи от Запада и са отворени за бизнес- контакти с Русия, особено в енергийния сектор. Македония за съжаление не успя да направи това.Всички свои желания тя ги сложи на Западната маса и когато настъпи икономическата криза, и ЕС стана ксенофобски, а новите членове станаха проблематични за Съюза, Македония се оказа без добре развити алтернативи. Например Гърция има общи проекти с Русия и до известна степен - с България. Други страни развиват търговски контакти с Китай. Македония остана тотално Западно ориентирана и затова ще плати висока геополитическа и икономическа цена.

Сега, когато пада цената на петрола, Русия не е в добра икономическа позиция, поради което пада и нейната геополитическа сила. Но това е цикличен процес. Цените отново ще се вдигнат и Македония трябва да бъде готова за това, когато Западът няма да бъде доминираща сила. А и икономическите доктрини на Запада няма да са вече решаващи по отношение на алтернативи на пазарите за износ, за проекти и за култура.

Точно тази промяна е много тежка за македонската психология, защото народът вярваше, че ще получи поддръжка от Запада и сега се чувства измамен.Когато Македония не беше приета в НАТО, македонците се почувстваха излъгани.

Днес управляващите в Македония говорят, че целите - влизането на Македония в НАТО и ЕС не са важни както по-рано и сега Македония има други проблеми - икономически и спора с Гърция за името, които трябва да се решат.

Грузинската война може да научи Македония на няколко неща: Първо, че малките държави трябва да бъдат много внимателни и да не провокират по-мощните си съседи.

Второ, че една малка страна не може да си позволи да се индетифицира с един или друг блок. Малката страна може да бъде неутрална и да си сътрудничи икономически с всички големи геополитически играчи.

Трето. Патриотизмът, ултранационализмът, фанатизмът не са най- добрият политически избор и те водят до конфликти, от които губещи се оказват малките страни.

Четвърто. Македония може да научи още, че Европа не е унифицирана в политическо и военно отношение и НАТО и ЕС не могат да гарантират сигурността на малките страни и не могат да се противопоставят по какъвто и да е начин на агресора. Това, че Македония се опира на НАТО и ЕС за гарантиране на нейната външна сигурност е много смешно и нереалистично.

Македония иска да влезе в НАТО по две причини: да си осигури външните граници със своите съседи като Косово, България, Албания и Гърция, но това е функция, която НАТО не може да реализира, защото не е в неговата сила. Другото желание на Македония е НАТО да гарантира вътрешната й сигурност, т.е., да не позволи на албанците повторно да направят гражданска война. И това е функция, която НАТО не може да изпълни.

Що се отнася до ЕС Македония е интегрирана в ЕС до максимум. Двата бонуса, които би имала Македония с влизането си в ЕС и НАТО са големият трудов пазар и фондовете за регионално развитие.

Влизането на Македония в ЕС и НАТО не е решение на екзистенциалния въпрос.

Македонският екзистенциален въпрос, от моя гледна точка е, че македонците нямат единна концепция за това, кои са те в исторически план? Дали са антични македонци, потомци на Александър Македонски, дали са българи, дали са сърби или са отделна нация. Наред с това те трябва да обяснят и дадат отговор и на въпроса за предишната си интеграция, например с България, а по-късно и със Сърбия.

Днес македонците по въпроса за своя идентитет по потекло имат различни схващания. Като последица от това идва и трудността за съседите на Македония да развиват с нея политика на разбирателство. Например Гърция не е съгласна с името на Македония и казва, че има македонци в Гърция, но няма отговор по този въпрос от македонска страна.

Има голям дял македонци, които са съгласни с много от аргументите на Гърция. Например някои мислят, че Александър Македонски не е македонски, че слънцето на Вергина не е македонско, че няма македонска нация, защото македонец е само гражданска принадлежност, т.е., че административно- политически македонците принадлежат към дадена държава, но не са национално-политическа нация. Голям брой македонци, също голяма група, са на диаметрално противоположно становище. Те твърдят, че македонците са много стара нация, че Александър Македонски е голям македонец, и че Македония е имала много по-голяма територия и т.н.

Така че, ако аз съм гръцки политик, с кого ще трябва да разговарям. С първата, с втората или с всяка друга група македонци?

Кой е /правият/ истинският македонец? Това е екзистенциалният въпрос.

И още: държавата Македония не е дала отговор в конституцията, или в който и да е друг документ, дали приема френския цивилизационен модел за гражданство или националния модел за гражданство.С други думи дали понятието " македонец" значи който и да е гражданин на държавата бил той албанец, турчин, евреин и т.н., или думата "македонец" е ограничена само за тази група граждани, които се определят като етнически македонци.

Има конфликт между македонската конституция, македонската реалност и македонското разбиране за самите тях, що е това македонец?

Поради това албанците не се чувстват македонци, въпреки че технически са определени като македонци, тъй като са граждани на Р Македония. Затова има едно клатушкане, едно небалансирано становище по въпроса за етническата и гражданската принадлежност.

Това е много голям егзистенциален проблем.

Има още една страна с такъв проблем като Македония и това е Израел. Там също стои въпросът дали, за да бъдеш израелец, трябва да бъдеш евреин, тъй като в Израел има един и половина милиона араби с израелски паспорти. И дали те са израелци, тъй като Израел е еврейска държава. А Македония е държава на македонците.

Това са конфликти, които не са решени и те ще експлодират постоянно. Последния път в Македония беше през 2001 г. и сигурно това ще се случи отново.

Последният конфликт с Гърция също ще се повтори.

Македонците не разбират, че проблемът с идентитета не може да получи решение отвън. Решението няма да дойде нито от Гърция, нито от България. Този проблем има решение вътре в държавата и изглежда, че разрешаването му засега е далеч във времето.

Охридският договор в голямата си част е реализиран. На политическата сцена албанците имат своя квота и тя е изпълнена. В администрацията също квотата е почти изпълнена. ДСИ /ДУИ/, която преди представяше терористите, сега е в правителството и има пропорционален брой министри. Албанските общини получават парите си според закона за децентрализацията.

Същностният въпрос обаче е, къде е мястото на албанските партии в македонската държава, в общините,в които има и групи от етнически македонци?

Велика Албания не е реална работна хипотеза, защото и сред албанците има различни групи - геги, тоски, косовари, които не се смятат за части от една държава, за да стане Косово част от Албания.

Косоварите и албанците имат дълга история. Дори са били неприятели във Втората световна война. Нацистите използвали косоварите, за да контролират албанците в Албания. Министърът на вътрешните работи на Албания тогава е бил от Косово и е убивал много албанци. Същото положение има между гегите и тоските. Между тях няма само езикова разлика, но има други културни и цивилизациони разлики. Затова изобщо е невъзможно установяването на една Велика Албания. Но има една друга възможност: разширяването на Косово, което ще включи и Западна Македония. Това е възможно да се случи, защото албанците в Македония не са доволни от начина, по който македонците управляват държавата.Например албанците са недоволни от това, че Македония не успя да влезе в НАТО. Те са недоволни от това, че Македония не получи дата за преговори за влизане в ЕС. Те смятат, че македонците са неспособни да ръководят държавата по правилния път. Когато съм разговарял с министри от правителството с албанско потекло, те са ми казвали, че македонските им колеги се отнасят към тях пренебрежително, защото не ги смятат за компетентни.

Тази нагласа и това виждане на албанците по отношение на лошото управление на Македония, което ако продължи така в икономически и геополитически план, може да стане причина албанците да пожелаят да се присъединят към Косово. И това е съвсем възможно.

Македония много късно реши да опита, да се присъедини към ЕС и НАТО. Сериозните преговори с НАТО и ЕС започнаха пет или шест години след всички други страни. Дори и тогава не се бързаше. Най-добър пример за това е, че преди три години, когато дойде новото правителство на Груевски, то разпусна Отделението за интегриране на Македония в ЕС. А в това отделение работиха 50 специалисти и експерти и всички бяха освободени до един от работа. Така че, бързане по отношение влизането на Македония в ЕС и НАТО няма.Причината за това е, че има много силни икономически интереси в Македония, които могат да бъдат засегнати, ако страната влезе в ЕС. Има и много силни политически интереси, които също могат да бъдат засегнати, ако Македония влезе в НАТО.

Има например големи частни икономически компании, които са монополисти и се плашат от конкуренцията. Има също така политически интереси, свързани с контрола на сигурността, парамилицията, проституцията и дрогата, които при евентуалното влизане в НАТО ще изгубят монопола над властта, монопола за контролиране на оръжието, монопола за контрол над парамилицията. Това са вътрешни фактори, поради които не се бърза с влизането в НАТО и ЕС.

На Букурещката конференция през април 2008 г. правителството отиде с решение за влизане в НАТО, но единственото нещо което възпрепятства Македония за членството й беше гръцкото вето.

Бих казал, че причината за неприемането на Македония в структурите на НАТО, е сто на сто поради външен фактор.

За политиците и в Гърция, и в Македония спорът за името има голяма цена. Гръцкото правителство е много нестабилно, но със спора за името то получи голяма популярност.

За управляващите в Македония и македонското правителство, което трябваше да се справя с влошаващото се непрекъснато икономическото положение, спорът за името им осигури гласоподаватели за президентските и локалните избори, които бяха в края на март тази година. И най-важното: този спор формира ново чувство за националност.

Най-доброто, което можеше да се случи на правителството на Груевски, беше проблемът с името и глобалната икономическа криза, която камуфлира факта, че икономиката в Македония не беше правилно менаджирана. Сега Груевски може да обвини глобалната криза за състоянието на икономиката в Македония и да обвини Гърция за пропадналото влизане на Македония в структурите на НАТО.

Спорът за името е конспирация, заговор, за който не се пише и не се говори, но от който интерес имат и двете страна, той да се разгорещява все повече и повече.

Проблемът е в това, че цената ще бъде платена от Македония, а не от Гърция.

Гърция е най-големият инвеститор в Македония. В гръцки компании работят около 31 000 македонци, което е 10% от активната работна сила в страната. Гърците контролират банковия сектор, енергийния сектор, известен дял от телекомуникациите, контролират и преноса на товари по море, електроразпределителната мрежа и т.н.

Македонците, в това число и президентът Бранко Цървенковски, не вярват, че Гърция може да употреби някога своето икономическо настъпление в своя полза.

Македония е като дете и тя си мисли, че може да отиде при някой възрастен, да го бутне, а той да се отнесе великодушно. Но никой не може да гарантира, че Гърция няма да приеме това като македонска провокация, и че няма да има от нейна страна съответна реакция, разчитайки на своите икономически лостове, които са превърнали Македония в своя колония.

Македония сега е гръцка колония.

А каква е дефиницията за колония? Колонията е територия, която произвежда суровини, които изнася навън и внася готова продукция. Днес, това е точно връзката между Македония и Гърция.

Македония внася готова продукция от Гърция и други страни, а изнася суровини. Затова търговският дефицит на Македония е 60% от БВП, което е най-високият процент в света.

Това е така, защото Македония е колония. Изнася суровини на ниски цени, а внася готова продукция на високи цени.

Гърция контролира всичко: банки, петрол, електропроизводство и електроразпределение, белег за една колониална страна, в каквато се е превърнала Македония.

Повече, от която и да е страна, България е естествен съюзник на Македония. Дори повече и от Сърбия в географски и културен план, защото България и Македония имат обща култура, езиците не се различават много, имат обща история, имат континюитет на икономическите връзки. За съжаление, въпреки че България беше първата страна, която призна Македония, няколко години по-късно, спорът около езика, направи македонците недоверчиви към България.

Македонците имат внушението, че българите не признават егзистенциалността им, т.е, че те са самостоятелна нация и в този смисъл българите и България са поставени в група заедно с гърците, затова защото и двете страни отхвърлят съществуването на македонската нация.

В последно време има промяна в позицията на България по отношение на езика и контактите между България и Македония са по-добри. Има вече много български инвестиции в Македония, има размяна на хора от едната и от другата държава, но съмнението и недоверието все още съществува, заради това, че след признаването на държавата Македония, българите са поставили въпроса за съществуването на македонския език. В резултат, докато македонците не си отговорят на въпроса, кои са и докато не решат сами този въпрос, няма да има пълно сътрудничество с България.

Засега те решават своя вътрешен екзистенциален проблем в един опозиционен аспект. Запиташ ли някого "Какъв си?", той ще ти отговори - " Аз не съм българин", "Аз не съм грък", "Аз не съм сърбин" и т.н.   

България не трябва да забравя, че Македония все още се намира в своята юношеска възраст. Идентитетът не е ясен и затова македонците са против всички, много са чувствителни и при най-малкия повод, проявяват съмнение и недоверие.

Не трябва да се забравя, че базата в Македония е много деликатна. Но Македония ще порасне и ще стане възрастна. И тогава отношенията с България и Гърция ще се нормализират. Но за това трябва много време.

За съжаление, въпросът за името и спорът с Гърция радикализира македонците и вместо да вървят напред, ги върна назад в началото на ХIХ век. Това е времето, когато започна процесът на формиране на националните държави.Затова вместо история сега в Македония има фолклор. Вместо истински личности, сега в Македония има митове и няма нищо сериозно. Отношението на Гърция към Македония върна страната назад със 150 години. Гърците постигнаха това по един нецивилизован начин, от позицията на силата.