Въпреки големият проблем с Гърция за името, в Р Македония господства друга психоза. И тя замъглява погледа, обърква душите, ражда конфликти, спорове, обиди... Това е страхът, тревогата, паниката от един враг, чийто ръст, образ и духовни характеристики пропагандата години наред сатанизираше, или окарикатуряваше, за да бъде осуетено всяко помирение някога с него.Този враг е България, българите, българската духовност и култура. Трябва да признаем - врагът България беше изваян виртуозно, с въображение, дори с талант. И цялата тази злокобна, заредена с висока доза шовинистичен хъс енергия трябваше да облива, всекиминутно, гражданите на Р Македония. Трябваше да ги облива така, че те да не могат да намерят и минута свободно време, за да се поогледат, да поразмислят, да останат насаме със себе си. Опасно беше те да разговарят с бабите и дядовците си. Това можеше да обърка представите им за врага и да попречи на кариерата им. Те трябвше редовно да слушат радио "Скопие" и да четат вестник "Нова Македония". Разбира се, белградските електронни медии и печат бяха също част от всекидневното им битие, за да трупат нови аргументи срещу заклетия и подъл враг България.

В това състояние на духа те посрещнаха разпада на Титова Югославия.

И се уплашиха. Ами ако някой вземе та реабилитира врага! Ако излезе, че той не е враг, а роден брат, сестра, майка, баща, дядо, баба?...

И се захвана втората част на трагикомедията.

Голямо ровене падна из българските архиви , пък и в архивите на службите в Скопие. И много книги с документи видяха бял свят и се разбра, че македонците са си българи, родени в Македония, както българите-добруджанци са родени в Добруджа и българите-тракийци - в Тракия. Но сега въпросът е как да се каже истината на тези, които десетилетия наред бяха дресирани да приемат с вяра само това, което говори радио "Скопие" и това, което пише "Нова Македония". Македонисткият идентитет трябваше да бъде спасен, трябваше да се намери формулата и тя биде открита. Извадиха се наново доспехите на Великия Александър Македонски. Да, македонците не са българи, защото са потомци на Филип и Александър. И въпреки това, македонците са крем /каймак- б.р./ на българското общество. Трябва да признаем, че се иска голямо въображение и висока доза наивност, за да се сътвори този опус. Но Виктор Цветаноски, бившият кореспондент на "Нова Македония" в София, явно притежава тези качества и той скалъпи поредицата с биографии на 16 видни македонци, дали неоценим принос в политическата, културната и военната история на България. Цветаноски започва със статистиката: "Во 1917 година, во тогашната бугарска влада имало 8 министри Македонци, 13 дипломати, 12 митрополити, 12 професори на Софискиот универзитет, 84 научници, писатели, публицисти, 32 уметници / художници - б.р./, скулптори и артисти, 70 лекари, 166 високи административни службеници, градоначалници, судии, адвокати, 266 активни и 453 резервни офицери..." /"Утрински весник", 9.12.2008, Скопие/. Следват биографични очерци за Георги Димитров, Андрей Лябчев, Христо Силянов, Любомир Милетич, Симеон Радев, Димитър Талев, Никола Вапцаров, баба Ванга, та дори за Сергей Станишев, Андрей Луканов, Георги Пирински и т.н. Разбира се, те всички са македонци, работили и работещи в сърцето на"врага" България и в полза на този "заклет враг" на Македония. Трагикомедията на илюзията за врага и жертвата е пълна. Възниква и въпросът, защо всички тези македонци не станаха каймак на гръцкото или на сръбското общество. На фона на статистиката на Цветаноски спорът между професорите Блаже Ристовски и Зоран Тодоровски /сп.”Фокус” - 31.Х. 21.ХI. и 5 ХII.2008 г./ кой е по- голям македонец, а не предавник-бугараш, е детска играчка. Да не говорим, че цялата кандидат-президентска кампания на проф. Георги Иванов премина под знака на античния македонизъм. Това показва,че новият президент на Р Македония ще задълбочи още повече бъркотията около проблема с идентитета на нашите братя.

Преспанските камбани на бугарско-македонскиот писател Димче Талев, мили наставници на Македония, изглежда бият за вас. Не ги ли чувате? Събудете се. Първите петли одавна пропяха...