Д-р Иван ОРЕШКОВ

В КНИГАТА "Българите в Таврия" авторът Владимир Калоянов многократно споменава поета и писателя, българина от Таврия Мишо Хаджийски. Авторът е почерпил много сведения от книгите, които Мишо е успял да издаде. Не знаем каква част от творчеството на младия писател не е публикувана, тъй като превратните събития ,които преживява през последните 4 години на краткия си живот, изключват да осъществи замислените трудове.

Мишо Пантелеев Хаджийски е роден на 27 ноември 1916 г. в с. Инзово /Таврия, Украйна/. Баща му загива на фронта през 1917 г. Майка му Елена Вълчанова умира от изтощение, следствие на убийствения глад през 1921 г. Мишо е отгледан от дядо си. През 1930 г. завършва VII клас в българското училище, а през 1933 г. получава диплома от Педагогическия техникум в с. Преслав
/Таврия/.

С крайна оскъдица на средства и бедно хранене Мишо завършва руска филология в Киев. За разказа си "Мост" е обявен за националист. Написва и издава пиесата "Бананови дворища", сборник разкази "Нощите край Розоватка", репортажната книга "Из Бесарабия".

През 1941 г. Мишо е пленен в Киев от германците. Успява да избяга от конвоя и да се укрие в родното си село. В началото на 1943 г. комендатурата на Вермахта в Украйна му разрешава да отиде в Букурещ. По собствена воля действа като неофициален български дипломат пред българското консулство в Кьолн, за да се променят отношението и условията на работа на таврийските българи, съветски военнопленници в Германия. На 13 май 1943 г. българската легация в Букурещ дава открит лист на Мишо да дойде в София. Мишо подава Обръщение до цар Борис III /Публикуваме го отделно - б.р./, в което група българи от Таврия молят държавния глава да се погрижи за българите в Таврия. При възможност Райхът да владее Таврия Мишо предлага българското правителство да издейства правото на българите да управляват сами селата, които са изцяло с жители българи. Тъй като не може със сигурност да се предвиди как ще завърши страшният военен сблъсък, той предлага и втора възможност: "България да приеме 50-те хиляди таврийски българи, които са доказали силно родолюбие, трудолюбие и честност и са готови да бъдат заселени на пустеещи земи".

Изтъкнати наши писатели и учени: Ангел Каралийчев, Стилян Чилингиров, проф. Борис Йоцов, проф. Стоян Романски, Петър Динеков и др., преценяват високо качествата на Мишо и стават членове на основания от него "Институт за опазване на Таврия". Със съдействието на Всебългарския съюз "Отец Паисий" Мишо изнася беседи в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Ямбол, Бургас и др. Той описва историята на българите - преселници в Украйна.

В София Мишо се запознава със студентката по немска филология Савка Николаева. Поради бомбардиране на София от англо-американската бойна авиация Савка се евакуира при леля си в Белоградчик. В същата сграда наематели сме: баща ми - подполковник Петър Орешков, майка ми Цветанка и аз - Иван.

Запознах се с Мишо в края на март 1944 г., когато той се беше завърнал след неуспешен опит да уреди преминаването на таврийските българи през Румъния. Двадесет и осем годишният Мишо е строен, с отмерена походка. Лицето му е приветливо с високо чело, светлокестенява коса на едри къдри, сини очи и сдържана усмивка, която изразява от пръв поглед вродената доброта и благородство. Мишо проявява внимание към лицето, с което се запознава, но не бърза да води разговора и да разказва за себе си.

В Белоградчик на склона под Венеца са казармите на 15-и пехотен полк. От 1941 г. полъкт е увеличен с една дружина /минохвъргачна, бронеизтребителна и свързочна рота/. Няколко новопроизведени офицери са новите жители на града. Гражданите наблюдават внимателно всяка нова личност. С новия образец офицерски униформи, възпитано държание, присъствие на литературни прояви в читалището, участие в хорови концерти и във военния оркестър младите командири спечелват уважение. Появата на Мишо и неколцина евакуирали се интелектуалци от София още повече допринася за оживяване на обществения живот, въпреки утежняващата се военно-политическа обстановка.

В началото на август Мишо и Савка решават да сключат църковен брак. За кумове определят баща ми и майка ми. Сватбата е насрочена за 28 август. Баща ми е с полка в Сърбия. Налага се аз да изпълня приятните задължения на кум. Сватбеният църковен обред извършва млад свещеник в църквичката извън с. Боровица, при силно въздействащо духовно настроение. Пълната тишина, която пазеха десетината присъстващи, допринесе за вълнуващото тайнство. Младоженците избират да прекарат медения месец на лозето на лелята на Савка. Дните на радост и надежда са помрачени от преврата на 9 септември.

На 26 септември в София пристига съветският писател Константин Симонов, приятел и връстник на Мишо, на когото е възложено да привлече българските писатели да пишат славословия за СССР. Мишо се надява, че е забравен от съветските тайни служби. Надява се и на Съюзната контролна комисия, в която участват и представители на западните съюзници. Затова първото му задържане в София го изненадва. В ареста престоява повече от месец. Писателите комунисти Крум Кюлявков, Людмил Стоянов и регентът Тодор Павлов, които познават творчеството му не се застъпват за него. Едва на 16 ноември е "освободен" и се връща в Белоградчик. Само на майка ми описва мъченията, които е изтърпял.

Младият писател, публицист и предводител на българите в Таврия, Бесарабия и Украйна крие в течение на три седмици, че предвижда какво го очаква. На 7 декември сутринта, още неразвиделяло, трима "пазители" на "народната власт", въоръжени с шмайзери, чукат на вратата на квартирата, в която е младото семейство. На въпроса на Савка "Кого търсите?", въоръжените отговарят: "Да дойде Мишо Хаджийски за справка". Минават минути в очакване повиканият да се яви. Проехтява изстрел от пистолет. Мишо по своя воля е прекратил живота си, за да не изпитват сатанинско удоволствие слугите на болшевиките, когато го измъчват.