Брой 3, 2007
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Писмо' от български общественици до турския министър-председател Исмет Иньоню с молба за бъде разрешено на Ив. Михайлов да напусне Турция.

Писмото има следното съпроводително писмо от д-р М. Нейчев, министър на външните работи до Вълко Червенков, министър председател: Министерство на външните работи. Централно управление.

№ 63358

Поверително!

София, 18 януари 1955 г.

До председателя на Министерския съвет

Изпращам Ви за сведение факсимилe от писмото на група български общественици от миналото, адресирано до Исмет Иньоню. бивш министър-председател на Турция, с което искат да се разре­ши на военноирестъпника Иван Михайлов да напусне Турция. Факсимилето е намерено в архивата на нашата легация в Анкара. Приложение: факсимилс заедно е превод.

Министър: д-р М. Нейчев
[Печат: Министерство на външните работи. Поверителна служба]
Отн. В 2 екз.         ЦДА, ф. 399 6, ой. 1,а. е. 220, Л. I, Оригинал. Машинопис.


София, юли 1936 г. До Негово Превъзходителство Генерал Исмет Иньоню, Председател на Министерския съвет на Турция Анкара

Господин Председателя. Както е известно на Ваше Пре-възходителство, през месец сеп­тември 1934 година Вашето пра­вителство, признавайки качество­то на политически емигранти на водача на македонското освобо­дител но движение Иван Михайлов и на неговата жена, благоволи да им даде убежище. Македонските емигранти, установили се в Бъл­гария и Америка, както и нашите съотечественици, останали в Ма­кедония под чуждо владичество, запазиха чувство на дълбока бла­годарност към този жест на тур­ското правителство.

Качеството на политически емигрант никога не е било оспорва­но на Иван Михайлов. Българското правителство, на власт по това вре­ме, макар и да изрази своето враж­дебно отношение към македонско­то освободително движение и кьм неговите представители, не напра­ви никакви постъпки, за да получи екстрадицията на Иван Михайлов. Ние сме убедени, че дори и да бя­ха направени подобни постъпки, то те не биха имали никакъв резултат.

Tъй като Турското правителство бе дало убежище на един политически емигрант възоснова всеобщо приз­нание принципи на международно­то право. От своя Страна турското правителство, след стъпването на Иван Михайлов на турската тери­тория, никога пее имало намерени­ето да го експулсира като нежелан чужденец, представляващ някаква опасностза запазването на реда или за приложението на законите в Тур­ция. Това се вижда също от декла­рациите на Негово Превъзходител­ство министъра на външните рабо­ти д-р Тевфик Рюштю Арас, които декларации бяха публикувани на времето от българския печат.

През пьрвите дни след присти­гането му на турска територия се ползуваше с пълна свобода. Оба­че след това. макар че никакно обстоятелство не е предизвикало това. нито пък някаква законна причина да може да обясни тази промяна, Иван Михайлов бе поставен при условията, на които се подлагат политическите зат­ворници или военнопленниците: Иван Михайлов и жена му бяха най-напред интернирани » малкия отдалечен град Кастамуни. къде­то прекараха няколко месеца на­пълно изолирани, откъснати от це­лия святилишени от всякаква въз­можност да подобрят здравослов­ното си състояние, което бе сил­но разклатено. Накрая, след мно­гократни постъпки и благодарение благосклонния прием, оказан от Негово Превъзходителство Ке-мал Ататюрк на ходатайството на нашия съотечественик Димитър Ачков, пребиваващтогава в Тур­ция, двамата емигранти бяха из­пратени в Анкара.

На новото си местожителство - Кечи - Ерен, Иван Михайлов и жена му и днес още няматжизне-ните условия, на които имат пра­во. И двамата живеят под стро­гия надзор на полицията в жили­щето, което им е определено. Те не могат да се движат свободно; за всяко излизане от къщите тряб­ва да имат предварително разре­шение от директора на полицията в Анкара. Те могат да се виждат с приятели и познати, които жела­ят да ги посетят само в присъст­вието на чиновник от полицията и разговорът им трябва да се води на турски език. За наше голямо съжаление, на Иван Михайлов и жена му не се разрешава да пре­минат границите на Турската република и да се установят в ня­коя страна, където климатичните условия биха им позволили да възстановят здравето си.

Македонската емиграция в Ьългария и Америка, както и всички други македонци не могат да разберат защо Иван Михайлов и жена му. които с нищо не са на­рушили законите на Вашата стра­на и гостоприемството, което им бе оказано, се държат от турски­те власти под такъв изключите­лен режим, несъвместим с ка­чеството им на политически емиг­ранти иоще по-малко с качество­то на водач на македонското ос­вободително движение. Ето защо, господин председателю. ние си позволяваме, посредством Ваша­та благосклонна намеса, да се обърнем към Негово Превъзходи­телство Кемал Ататюрк. както и към турското правителство, за да ги замолим, в името на хумани­тарните принципи и нормите на международното право, да благо­волял? да разрешат на Иван Ми­хайлов и жена му да на пушат тур­ската територия и да отидат в друга страна, където ще могат да се подложат на лечение при усло­вия на пълно физическо и морал­но спокойствие.

Струва ни се. че ще бъде излиш­но да подчертаем, че нашата мол­ба е в съгласие с духа на междуна­родното право и особено с духа на искрените чувства на симпатия, ко­ито винаги сме изпитвали към лич­ността Кемал Ататюрк и към ре­публиката, чиито съдбини той ръ­ководи. Ние ще припомним само. че Иван Михайлов и жена му се на­мират в положението на полити­чески емигранти вследствие бор­бата им за освобождението на по­робена Македония, юято е също така родина и на освободителя на Но­ва Турция. Осмеляваме се да се надяваме, че Негово Превъзходител­ство Кемал Ататюрк не ше остане безразличен към върховните уси­лия, които се разгръщат за освобож­даването на нашето отечество, ко ето е и негова родна страна, под чуждо владичество и че нито той, нито неговото правителство не ще оставят без последствие нашата настоятелна молба относно здра­вословното състояние и живота на водача на македонското освободи­тел но движение.

Окриляни оттази надежда и в очакване на великодушния жест на Турската република по отноше­ние на Иван Михайлов, който жест ще ни изпълни с благодарност и засили чувствата на искрена и трайна дружба, които ние питаем към нея, ние молим Ваше Превъзходителство да благоволи да при­еме израза на нашето дълбоко ува­жение.

Следват подписи

Проф. д-р Л. Милетич -председател на Българската ака­демия на науките, председател на Македонския научен институт и пр.

Проф. д-р И. Георгов - пред­седател на Историко - филологи­ческия институт при Българска­та академия на науките; член-ко-респондент на Женевския инсти­тут; председател на Българския съюз "Отец Паисий" и пр.

Проф. а-р В. Алексиев - про­фесор по славянско право при Со­фийския университет.

П. Михайлов - писател; член на Съюза на българските писатели

Д. Пантелеев2 - поет; секре­тар на Съюза на българските пи­сатели

Д-р Палчев - лекар: бивш член на Македонския национален комитет


2 С почерпен шрифт са дадени имената на Димитър Пантелеев. Димитър Талев. Кирил Христов и проф. Иван Снсглров, конто са подчертани вероячмоот Вълко Черпенков.

Йордан Ачков - адвокат; бивш член на Македонския наци­онален комитет

Теодор Траянов - поет; ре­дактор на литературни слисания

М. Монев - бивш депутат

П. Накашев - аптекар

П. Ачков - адвокат; бивш член на Македонския национален комитет

Д. Ризов - журналист

Ст. Филипов - бивш депутат

Д-р Днмитраков - лекар; ди-ректор на клиника

Никола Коларов - редактор на вестник "Обзор", член на Маке-донския национален комитет

Л. Димитров - представител на Съюза на македонските поли­тически организации в Съедине­ните Американски Щати. Канада и Австралия; писател

К. Мирчев - доиент в Исто-рико - филологическия факултет при Софийския университет

Кр. Велианов - писател и пуб­лицист

В. Шалдев - адвокат

Б. Касов- дипломиран архи­тект

Д-р Попандов - бивш депу­тат; председател на Съюза на ма­кедонските дружества "Илинден"

Дим. Талев - писател и жур­налист

Д-р Темелков - директор на клиника

Васил Сeизов - журналист

Стефан Димитров - подпред­седател на Македонския национа­лен комитет; гимназиален дирекюр

Живко Добрев - пълномощен министър; бивш главен секретар на Министерството на външните работи

Сл. Матов - адвокат; бивш член на Македонския национален комитет

Д, Николов - о. з. полковник; секретар на Българския съюз


"Отец Паисий"

М. Генадиев - бивш предсе­дател на Сметната палата; бивш член на Върховния касационен съд и пр.

Л. Кисел инчев - бивш член на Македонския национален комитет

Ив. Ингилизов - бивш депутат

П. Попандов - адвокат

Р. Алексиев - председател на Съюза нз българските артисти; писател-сатирик

М. Монев - секретар на Съ­юза на македонските студентски дружества в чужбина

В. Чернодрински - писател

Ср. Поппетров - бивш депу­тат; бивш обл{астен] управител

К. Николов - бивш главен ка­сиер на Българската народна бан­ка; касиер на Македонската коо­перативна банка

Д-р К. Танев - лекар

Б. Д. Огнянов - дипломиран архитект

К. Т. Александрова - съпру­га на покойния Тодор Александ­ров, водач на Вътрешната маке­донска револю! (ионна организация

Д-р 3. Сарафова - председа­телка на Съюза на македонските жени

Н. Сарафов-дипломиран ин­женер; бивш инспектор по пъти­щата и шосетата при Министер­ството на благоустройството

Р. Дрангова - съпруга на бив­шия полковник от Главния щаб Бо­рис Дранго в

К. Христов - бивш председа­тел на Съюза на дружествата "Илинден"; бивш началник отдел при Министерството на търтови-ята

Д-р Ф. Манолов - бивш главен секретар при Министерството на народната просвета, член на Маке­донския национален комитети пр.

Т. Паскалев - бивш депутат в Парламента в Стамбул; бивш ок­ръжен управител и пр.


В. Думев - журналист; бивш главен инспектор в Министерст­вото на народната просвета и пр.

Кр. Сарафов - артист от На­родния театър

Н. Букурещлиев - секретар на Съюза на българските адвока­ти

Благой Димитров - бивш гимназиален директор; писател -педагог и лр,

Д. Ачков - бивш депутат

А. Яранов - професор по ро­манска филология в Софийския университет

Проф. д-р Александър Ста-нишев - професор по хирургия; директор на Хирургическата кли­ника при Софийския университет
Проф. Стефан Баджов - про­фесор в Художествената акаде­мия
Проф. Конст. Стефанов -професор полнглийска филология в Софийския университет
Проф. Н. П. Благоев - бивш по славянско право в Софийския университет
Проф. Ив. Снегаров - профе­сор в Боюсловския факултет при Софийския университет
Д-р П. Джидров - бивш ми­нистър на правосъдиего; директор на Македонската народна банка; публицист и пр.
Д. Вьрбенов - бивш ми­нистър на правосъдието, публи­цист и пр.
Проф. Н. Стоянов - главен секретар на Министерството на финансите, директор на общест­вени дълго вей пр.
Проф. Т. Димитров - профе­сор в Агрономическия факултет при Софийския университет
П. Дарвингов - о. з. полков­ник от Генералния щаб; военен пи­сател и пр.
Д-р Б. Татарчев - лекар; бивш подпредседател на Македонския изпълнителен комитет и пр.

Д-р Конст. Станишeв- бивш председател на Македонския на­ционален комитет; бивш предсе­дател на Македонската парламен­тарна група и пр,

Д-р Алекс. Занешев - дирек­тор на клиника

Д-р А. Татарчев - лекар

В. Ив. Василев - бивш депу­тат

В. Татарчев - бивш главен прокурор; журналист

П. Мърмев - бивш депутат; журналист

Г. Белeв - член на Македон­ския национален комитет; бивш гимназиален директор и пр.

И. Сeкулов - адвокат

Д. Цилев - редактор на вест­ник "Македония" в Женева

Ас. Аврамов - бивш съдия; бивш главен секретар на Съюза на македонските политически ор­ганизации в Съединените американски щати и Канада

К. Георгиев - бивш гимнази­ален директор: секретар на Ма­кедонския национален комитет

Г. Османков - член на Маке­донския национален комитет; гла­вен секретар на Съюза на търгов­ските пътници

Б. Иванов - бивш главен сек­ретар на Министерството ма фи­нансите; бивш делегат на прави­телството при Българската народ­на банка

Т. Павлов - пълномощен ми­нистър

Д-р В. Руменов - о. з. генерал от медицинската служба; бивш председател на Върховния коми-тетза народно здраве; бивш пред­седател на Македонската парла­ментарна прупа и пр.

П. Мартулков-бивш главен инспектор и председател на отде­ла на висше и средно образование при Министерството на на­родната просвета, писател

Ст. Стаматов - о. з. полков­ник: военен писател

К. Николов-бивш полковник от Генералния щаб; бивш депутат: военен писател

Ал. Йосифов - бивш подпол­ковник: член на Временния коми­тет на македонската организация

Хр. Станишев - инженер; бивш председател на Великото народно събрание и Горна Джу-мая;бивш председател на Маке­донския комитет и пр.

Хр. Арсов - член делегат на Македонската народна банка

Ст. Стойков - директор на Ма­кедонската кооперативна банка

Д. Николов - аптекар

ЦДА, ф. 399 6, оп. 1, а. е. 220, л. 2 - 8. Превод от френ­ски език. Машинопис.






Общи условия