Писмото има следното съпроводително писмо от д-р М. Нейчев, министър на външните работи до Вълко Червенков, министър председател: Министерство на външните работи. Централно управление.
№ 63358
Поверително!
София, 18 януари 1955 г.
До председателя на Министерския съвет
Изпращам Ви за сведение факсимилe от писмото на група български общественици от миналото, адресирано до Исмет Иньоню. бивш министър-председател на Турция, с което искат да се разреши на военноирестъпника Иван Михайлов да напусне Турция. Факсимилето е намерено в архивата на нашата легация в Анкара. Приложение: факсимилс заедно е превод.
Министър: д-р М. Нейчев
[Печат: Министерство на външните работи. Поверителна служба]
Отн. В 2 екз. ЦДА, ф. 399 6, ой. 1,а. е. 220, Л. I, Оригинал. Машинопис.
София, юли 1936 г. До Негово Превъзходителство Генерал Исмет Иньоню, Председател на Министерския съвет на Турция Анкара
Господин Председателя. Както е известно на Ваше Пре-възходителство, през месец септември 1934 година Вашето правителство, признавайки качеството на политически емигранти на водача на македонското освободител но движение Иван Михайлов и на неговата жена, благоволи да им даде убежище. Македонските емигранти, установили се в България и Америка, както и нашите съотечественици, останали в Македония под чуждо владичество, запазиха чувство на дълбока благодарност към този жест на турското правителство.
Качеството на политически емигрант никога не е било оспорвано на Иван Михайлов. Българското правителство, на власт по това време, макар и да изрази своето враждебно отношение към македонското освободително движение и кьм неговите представители, не направи никакви постъпки, за да получи екстрадицията на Иван Михайлов. Ние сме убедени, че дори и да бяха направени подобни постъпки, то те не биха имали никакъв резултат.
Tъй като Турското правителство бе дало убежище на един политически емигрант възоснова всеобщо признание принципи на международното право. От своя Страна турското правителство, след стъпването на Иван Михайлов на турската територия, никога пее имало намерението да го експулсира като нежелан чужденец, представляващ някаква опасностза запазването на реда или за приложението на законите в Турция. Това се вижда също от декларациите на Негово Превъзходителство министъра на външните работи д-р Тевфик Рюштю Арас, които декларации бяха публикувани на времето от българския печат.
През пьрвите дни след пристигането му на турска територия се ползуваше с пълна свобода. Обаче след това. макар че никакно обстоятелство не е предизвикало това. нито пък някаква законна причина да може да обясни тази промяна, Иван Михайлов бе поставен при условията, на които се подлагат политическите затворници или военнопленниците: Иван Михайлов и жена му бяха най-напред интернирани » малкия отдалечен град Кастамуни. където прекараха няколко месеца напълно изолирани, откъснати от целия святилишени от всякаква възможност да подобрят здравословното си състояние, което бе силно разклатено. Накрая, след многократни постъпки и благодарение благосклонния прием, оказан от Негово Превъзходителство Ке-мал Ататюрк на ходатайството на нашия съотечественик Димитър Ачков, пребиваващтогава в Турция, двамата емигранти бяха изпратени в Анкара.
На новото си местожителство - Кечи - Ерен, Иван Михайлов и жена му и днес още няматжизне-ните условия, на които имат право. И двамата живеят под строгия надзор на полицията в жилището, което им е определено. Те не могат да се движат свободно; за всяко излизане от къщите трябва да имат предварително разрешение от директора на полицията в Анкара. Те могат да се виждат с приятели и познати, които желаят да ги посетят само в присъствието на чиновник от полицията и разговорът им трябва да се води на турски език. За наше голямо съжаление, на Иван Михайлов и жена му не се разрешава да преминат границите на Турската република и да се установят в някоя страна, където климатичните условия биха им позволили да възстановят здравето си.
Македонската емиграция в Ьългария и Америка, както и всички други македонци не могат да разберат защо Иван Михайлов и жена му. които с нищо не са нарушили законите на Вашата страна и гостоприемството, което им бе оказано, се държат от турските власти под такъв изключителен режим, несъвместим с качеството им на политически емигранти иоще по-малко с качеството на водач на македонското освободително движение. Ето защо, господин председателю. ние си позволяваме, посредством Вашата благосклонна намеса, да се обърнем към Негово Превъзходителство Кемал Ататюрк. както и към турското правителство, за да ги замолим, в името на хуманитарните принципи и нормите на международното право, да благоволял? да разрешат на Иван Михайлов и жена му да на пушат турската територия и да отидат в друга страна, където ще могат да се подложат на лечение при условия на пълно физическо и морално спокойствие.
Струва ни се. че ще бъде излишно да подчертаем, че нашата молба е в съгласие с духа на международното право и особено с духа на искрените чувства на симпатия, които винаги сме изпитвали към личността Кемал Ататюрк и към републиката, чиито съдбини той ръководи. Ние ще припомним само. че Иван Михайлов и жена му се намират в положението на политически емигранти вследствие борбата им за освобождението на поробена Македония, юято е също така родина и на освободителя на Нова Турция. Осмеляваме се да се надяваме, че Негово Превъзходителство Кемал Ататюрк не ше остане безразличен към върховните усилия, които се разгръщат за освобождаването на нашето отечество, ко ето е и негова родна страна, под чуждо владичество и че нито той, нито неговото правителство не ще оставят без последствие нашата настоятелна молба относно здравословното състояние и живота на водача на македонското освободител но движение.
Окриляни оттази надежда и в очакване на великодушния жест на Турската република по отношение на Иван Михайлов, който жест ще ни изпълни с благодарност и засили чувствата на искрена и трайна дружба, които ние питаем към нея, ние молим Ваше Превъзходителство да благоволи да приеме израза на нашето дълбоко уважение.
Следват подписи
Проф. д-р Л. Милетич -председател на Българската академия на науките, председател на Македонския научен институт и пр.
Проф. д-р И. Георгов - председател на Историко - филологическия институт при Българската академия на науките; член-ко-респондент на Женевския институт; председател на Българския съюз "Отец Паисий" и пр.
Проф. а-р В. Алексиев - професор по славянско право при Софийския университет.
П. Михайлов - писател; член на Съюза на българските писатели
Д. Пантелеев2 - поет; секретар на Съюза на българските писатели
Д-р Палчев - лекар: бивш член на Македонския национален комитет
2 С почерпен шрифт са дадени имената на Димитър Пантелеев. Димитър Талев. Кирил Христов и проф. Иван Снсглров, конто са подчертани вероячмоот Вълко Черпенков.
Йордан Ачков - адвокат; бивш член на Македонския национален комитет
Теодор Траянов - поет; редактор на литературни слисания
М. Монев - бивш депутат
П. Накашев - аптекар
П. Ачков - адвокат; бивш член на Македонския национален комитет
Д. Ризов - журналист
Ст. Филипов - бивш депутат
Д-р Днмитраков - лекар; ди-ректор на клиника
Никола Коларов - редактор на вестник "Обзор", член на Маке-донския национален комитет
Л. Димитров - представител на Съюза на македонските политически организации в Съединените Американски Щати. Канада и Австралия; писател
К. Мирчев - доиент в Исто-рико - филологическия факултет при Софийския университет
Кр. Велианов - писател и публицист
В. Шалдев - адвокат
Б. Касов- дипломиран архитект
Д-р Попандов - бивш депутат; председател на Съюза на македонските дружества "Илинден"
Дим. Талев - писател и журналист
Д-р Темелков - директор на клиника
Васил Сeизов - журналист
Стефан Димитров - подпредседател на Македонския национален комитет; гимназиален дирекюр
Живко Добрев - пълномощен министър; бивш главен секретар на Министерството на външните работи
Сл. Матов - адвокат; бивш член на Македонския национален комитет
Д, Николов - о. з. полковник; секретар на Българския съюз
"Отец Паисий"
М. Генадиев - бивш председател на Сметната палата; бивш член на Върховния касационен съд и пр.
Л. Кисел инчев - бивш член на Македонския национален комитет
Ив. Ингилизов - бивш депутат
П. Попандов - адвокат
Р. Алексиев - председател на Съюза нз българските артисти; писател-сатирик
М. Монев - секретар на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина
В. Чернодрински - писател
Ср. Поппетров - бивш депутат; бивш обл{астен] управител
К. Николов - бивш главен касиер на Българската народна банка; касиер на Македонската кооперативна банка
Д-р К. Танев - лекар
Б. Д. Огнянов - дипломиран архитект
К. Т. Александрова - съпруга на покойния Тодор Александров, водач на Вътрешната македонска револю! (ионна организация
Д-р 3. Сарафова - председателка на Съюза на македонските жени
Н. Сарафов-дипломиран инженер; бивш инспектор по пътищата и шосетата при Министерството на благоустройството
Р. Дрангова - съпруга на бившия полковник от Главния щаб Борис Дранго в
К. Христов - бивш председател на Съюза на дружествата "Илинден"; бивш началник отдел при Министерството на търтови-ята
Д-р Ф. Манолов - бивш главен секретар при Министерството на народната просвета, член на Македонския национален комитети пр.
Т. Паскалев - бивш депутат в Парламента в Стамбул; бивш окръжен управител и пр.
В. Думев - журналист; бивш главен инспектор в Министерството на народната просвета и пр.
Кр. Сарафов - артист от Народния театър
Н. Букурещлиев - секретар на Съюза на българските адвокати
Благой Димитров - бивш гимназиален директор; писател -педагог и лр,
Д. Ачков - бивш депутат
А. Яранов - професор по романска филология в Софийския университет
Проф. д-р Александър Ста-нишев - професор по хирургия; директор на Хирургическата клиника при Софийския университет
Проф. Стефан Баджов - професор в Художествената академия
Проф. Конст. Стефанов -професор полнглийска филология в Софийския университет
Проф. Н. П. Благоев - бивш по славянско право в Софийския университет
Проф. Ив. Снегаров - професор в Боюсловския факултет при Софийския университет
Д-р П. Джидров - бивш министър на правосъдиего; директор на Македонската народна банка; публицист и пр.
Д. Вьрбенов - бивш министър на правосъдието, публицист и пр.
Проф. Н. Стоянов - главен секретар на Министерството на финансите, директор на обществени дълго вей пр.
Проф. Т. Димитров - професор в Агрономическия факултет при Софийския университет
П. Дарвингов - о. з. полковник от Генералния щаб; военен писател и пр.
Д-р Б. Татарчев - лекар; бивш подпредседател на Македонския изпълнителен комитет и пр.
Д-р Конст. Станишeв- бивш председател на Македонския национален комитет; бивш председател на Македонската парламентарна група и пр,
Д-р Алекс. Занешев - директор на клиника
Д-р А. Татарчев - лекар
В. Ив. Василев - бивш депутат
В. Татарчев - бивш главен прокурор; журналист
П. Мърмев - бивш депутат; журналист
Г. Белeв - член на Македонския национален комитет; бивш гимназиален директор и пр.
И. Сeкулов - адвокат
Д. Цилев - редактор на вестник "Македония" в Женева
Ас. Аврамов - бивш съдия; бивш главен секретар на Съюза на македонските политически организации в Съединените американски щати и Канада
К. Георгиев - бивш гимназиален директор: секретар на Македонския национален комитет
Г. Османков - член на Македонския национален комитет; главен секретар на Съюза на търговските пътници
Б. Иванов - бивш главен секретар на Министерството ма финансите; бивш делегат на правителството при Българската народна банка
Т. Павлов - пълномощен министър
Д-р В. Руменов - о. з. генерал от медицинската служба; бивш председател на Върховния коми-тетза народно здраве; бивш председател на Македонската парламентарна прупа и пр.
П. Мартулков-бивш главен инспектор и председател на отдела на висше и средно образование при Министерството на народната просвета, писател
Ст. Стаматов - о. з. полковник: военен писател
К. Николов-бивш полковник от Генералния щаб; бивш депутат: военен писател
Ал. Йосифов - бивш подполковник: член на Временния комитет на македонската организация
Хр. Станишев - инженер; бивш председател на Великото народно събрание и Горна Джу-мая;бивш председател на Македонския комитет и пр.
Хр. Арсов - член делегат на Македонската народна банка
Ст. Стойков - директор на Македонската кооперативна банка
Д. Николов - аптекар
ЦДА, ф. 399 6, оп. 1, а. е. 220, л. 2 - 8. Превод от френски език. Машинопис.