Режисьорът на просмукания с извратена антибългарска атмосфера филм "Трето полувреме" Дарко Митревски съвсем ненадейно влезе в кожата на критик, който оспорва редица основополагащи идеологеми в господстващата след 1944 г. македонистична историография. В девет поредни текста, публикувани във в."Нова Македония", под общо заглавие "Нашиот голем фалсификат", от началото на ноември до края на декември 2015 г., той последователно, като започва с възникването на Революционната организация, преминавайки през различните етапи на истинската история на Македония, инжектирана с опиатите на Титовия югославизъм, се превръща в безпощаден съдник на историчарите от МАНУ. С тези си текстове Дарко се доближава до поведението на съдията Аздак, героят на прочутата пиеса на Бертолт Брехт "Кавказкият тебеширен кръг", който за да отсъди справедливо, сяда върху томовете, изписани със закони и правни постулати. Така той подчертава пренебрежението си към тях. Дарко е стресиран от пропастта между фактите и македонистичната пропаганда, но не е в състояние да асимилира всичко изведнъж. Той е потопен в атмосфера, чиито молекули продължават да държат съзнанието му в будна кома. Като воюва с казионните историци, като изважда истини, които те наистина умишлено неглижират, той не се откъсва изцяло от господстващия идеологически калъп, пронизващ писанията им. Фактът, че противопоставя някои оценки от истинската на фалшифицираната македонска история е само едно честно усилие. Той цитира точно първоначалното име на Революционната организация - "Български македоно-одрински революционни комитети". Дава непроменено твърдението на Даме Груев за мнозинството на българите в Македония, говори за самоопределението на Д. Миладинов, Пърличев, Жинзифов, Джинот, Шапкарев все като българи, но когато трябва да защити тезата си, прибягва до аргументите на Кръсте Мисирков от канонизираното като основополагащо за македонизма негово произведение "За македонцките работи". Може би Дарко още не е стигнал до доказателствените първоизточници, че то е писано под диктовката на Стоян Новакович, бивш посланик на Сърбия в Петербург, и че това произведение е вдъхновено, за да обслужи сръбската пропаганда в Македония? А нали точно Мисирков бе увековечен от корифея на македонизма Блаже Ристовски! Това е може би големият препъ- никамък по пътя на Дарко към истината.Той е забит дълбоко в темела на македонистичната пропаганда и само с полемичния тон и използването на немалко умишлено потулвана историческа фак- тология едва ли ще се постигне целта. Въпреки всичко македонизмът вече има срещу себе си, и то излъчен от неговите редици, един разярен l'enfane terrible, едно ужасно дете, което хвърля ехидно безброй камъчета в блатото на македонистичната историография. Твърденията, че амбицията на Дарко е да развенчае македонистичния "патриотизъм" на управляващите от ВМРО- ДПМНЕ, като докаже, че те са наследници на една пробългарска организация, угаждайки по този начин на другото отроче на УДБ-а - СДСМ, са спорни. Остава обаче въпросът, защо Дарко не критикува Груевски, затова че възстанови всички символи на сърбизма в Македония?
Все пак, кого провокира Дарко? Като изважда на светло редица истини от миналото на Македония, като говори за екзархисти и патриаршисти, като цитира точно думите на Теофилакт за Климент Охридски и думите на цар Иван Владислав, според толкова нелицеприятния за академиците от МА- НУ Битолски надпис, като признава Самуил за български цар, той разклаща силно ствола на македонизма.
Дискусията, независимо кой какви цели преследва, върши своята работа. Това е пътят за разчистване на всички недоразумения между България и Р Македония.