Брой 1, 2016 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПУЛСЪТ НА ОТНОШЕНИЯТА

  Дарко Митревски срещу МАНУ

Режисьорът на просмукания с извратена антибългарска атмосфера филм "Трето полувреме" Дарко Митревски съвсем ненадейно влезе в кожа­та на критик, който оспорва редица основопола­гащи идеологеми в господстващата след 1944 г. македонистична историография. В девет поредни текста, публикувани във в."Нова Македония", под общо заглавие "Нашиот голем фалсификат", от на­чалото на ноември до края на декември 2015 г., той последователно, като започва с възникването на Революционната организация, преминавайки през различните етапи на истинската история на Маке­дония, инжектирана с опиатите на Титовия югославизъм, се превръща в безпощаден съдник на историчарите от МАНУ. С тези си текстове Дарко се доближава до поведението на съдията Аздак, ге­роят на прочутата пиеса на Бертолт Брехт "Кав­казкият тебеширен кръг", който за да отсъди спра­ведливо, сяда върху томовете, изписани със зако­ни и правни постулати. Така той подчертава пре­небрежението си към тях. Дарко е стресиран от пропастта между фактите и македонистичната пропаганда, но не е в състояние да асимилира всич­ко изведнъж. Той е потопен в атмосфера, чиито мо­лекули продължават да държат съзнанието му в будна кома. Като воюва с казионните историци, ка­то изважда истини, които те наистина умишлено неглижират, той не се откъсва изцяло от господс­тващия идеологически калъп, пронизващ писани­ята им. Фактът, че противопоставя някои оценки от истинската на фалшифицираната македонска история е само едно честно усилие. Той цитира точно първоначалното име на Революционната организация - "Български македоно-одрински ре­волюционни комитети". Дава непроменено твър­дението на Даме Груев за мнозинството на бълга­рите в Македония, говори за самоопределението на Д. Миладинов, Пърличев, Жинзифов, Джинот, Шапкарев все като българи, но когато трябва да за­щити тезата си, прибягва до аргументите на Кръсте Мисирков от канонизираното като основопола­гащо за македонизма негово произведение "За македонцките работи". Може би Дарко още не е стиг­нал до доказателствените първоизточници, че то е писано под диктовката на Стоян Новакович, бивш посланик на Сърбия в Петербург, и че това произведение е вдъхновено, за да обслужи сръбс­ката пропаганда в Македония? А нали точно Ми­сирков бе увековечен от корифея на македонизма Блаже Ристовски! Това е може би големият препъ- никамък по пътя на Дарко към истината.Той е за­бит дълбоко в темела на македонистичната про­паганда и само с полемичния тон и използването на немалко умишлено потулвана историческа фак- тология едва ли ще се постигне целта. Въпреки всичко македонизмът вече има срещу себе си, и то излъчен от неговите редици, един разярен l'enfane terrible, едно ужасно дете, което хвърля ехидно без­брой камъчета в блатото на македонистичната ис­ториография. Твърденията, че амбицията на Дар­ко е да развенчае македонистичния "патриотизъм" на управляващите от ВМРО- ДПМНЕ, като дока­же, че те са наследници на една пробългарска ор­ганизация, угаждайки по този начин на другото от­роче на УДБ-а - СДСМ, са спорни. Остава обаче въпросът, защо Дарко не критикува Груевски, за­това че възстанови всички символи на сърбизма в Македония?

Все пак, кого провокира Дарко? Като изважда на светло редица истини от миналото на Македо­ния, като говори за екзархисти и патриаршисти, ка­то цитира точно думите на Теофилакт за Климент Охридски и думите на цар Иван Владислав, според толкова нелицеприятния за академиците от МА- НУ Битолски надпис, като признава Самуил за български цар, той разклаща силно ствола на ма­кедонизма.

Дискусията, независимо кой какви цели прес­ледва, върши своята работа. Това е пътят за раз­чистване на всички недоразумения между Бълга­рия и Р Македония.


***

А взаимоотношенията мажду двете държави продължавата да са показно прилични.

***


От 8 до 13 декември 2015 г. Р Македония учас­тва със свой щанд на 43-я Международен панаир на книгата в София.

Българските зимни курорти Банско, Боровец и Пампорово бяха предпочетени от хиляди македон­ски граждани за посрещането на Новата 2016 г.






Общи условия