"Македония - IX в. пр. Хр. - XXI в." от Цанко Серафимов

те и знакови исторически съби­тия, случили се в македонската българска земя, в която се дава отпор в непрестанното проти- воборство с Византия. Решител­ната стъпка на България към ев­ропейския избор - приемането на християнството - започва от Македония. "На 14 септември 865 г., Кръстовден - пише авто­рът, - в най-западната част на държавата - в днешното албан­ско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и пра­българите местно население християнството било вече поз­нато и някои от тях изповядвали християнската вяра - та нали именно тук, в Македония, апос­тол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейс­кия континент."

На рефрена "Чия е Македо­ния?", във всяка глава авторът затвърждава историческата ис­тина - българска, защото основ­ният фактор, който е определял посоката на развитие социокул- турните процеси в тези терито­рии през средните векове е Бъл­гарската държава, която дълги столетия е била техния истинс­ки и грижовен владетел. А това до голяма степен определя и българския етнически характер на Македония от IX в. до днес. Основните стълбове, които кре­пят тази истина, са исторически­те документи и факти, от които с най-ярка сила блести велико­то дело на Св. св. Кирил и Ме­тодий, които създават славянс­ката азбука и превеждат свети­те книги на говора на солунски­те славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична на­родност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литур- гичен и административен език, се издига като значима с моно­литно в културно и духовно от­ношение население от Плиска до Охрид.

Македония е рождено място на Българското възраждане. От­тук тръгва Паисий Хилендарски из Македония, Мизия и Тракия, за да събуди сънародниците си от многовековния унес с тре­вожния звън на своята "История славянобългарска". Ако не беше този пронизващ тревожен звън, не би се случило Априлското въстание, не би имало Освобож­дение през 1878 г... Не би се слу­чила величавата революция на македонските българи, които достигат, както пише авторът, своя духовен Олимп на Илинден 1903 -та. През целия ХХ в. осво­бождението на Македония е на­ционален идеал за целокупния български народ и той води за него четири войни...

На заложеното в "Начерта- нието" на Илия Гарашанин и в "Мегали идеята" на Йоанис Ко- летис сърбите и гърците разгръ­щат своите националистични и шовинистични доктрини, чиито главни цели са обезбългаряване на македонската земя чрез кул- турно-икономическа и насилст­вена асимилация, чрез прогон­ване и физическо изтребление на българския етнос. На тези зловещи планове, приведени в действие от Белград и Атина, ре­шителен отпор даватдейците на македонското революционно движение. Между двете светов­ни войни борбата се ръководи от Тодор Александров и Иван Ми­хайлов, които с еднаква спра­ведлива безпощадност се спра­вят и с външни, и с вътрешни врагове. Цанко Серафимов ак­центува в книгата си на особено тежките битки след решенията на Коминтерна за създаване на македонска нация и македонски език, които българските кому­нисти се залавят да изпълняват с необяснима настървеност. Своята антибългарска същност те проявяват най-открито след 1944 г., когато извършват насил­ствено македонизиране на бъл­гарите в Пиринска Македония и правят опити да отродят бъл­гарската емиграция по света...

В последните глави на книга­та авторът се справя успешно и с най-новата история по Маке­донския въпрос - неговото раз­витие след 60-те години на ХХ в., когато БКП прави опити да се дистанцира от коминтерновския македонизъм и националния ни­хилизъм. Но в крайна сметка не се стига до изработване на наци­онална доктрина, която да га­рантира непрестанна работа за налагане в международен мащаб на българската истина, която е историческата истина, по Маке­донския въпрос. За жалост и след падането на Берлинската стена българите от Беломорие- то, Повардарието и Пиринско остават разделени. Напълно съм съгласен с финалните думи в книгата на Цанко Серафимов: "В Европа има и други народи, които живеят в две държави. Но те нямат "спор за миналото", между тях няма "спор за езика", "спор за националността", нито си "крадат историята". В между­държавните отношения имат пълно разбирателство, на меж­дународната арена винаги се подкрепят. Нека ги посочим: Германия и Австрия, Румъния и Молдова, Гърция и Кипър..."

Затова книгата е с незавър­шен край. Какъв ще бъде той, за­виси от сегашните ни дела!