Иван ЗАГОРОВ

Видяхте ли какво става по площадите на Атина и Скопие, пък и в други градове на двете държави? Чухте ли ораторите, прочетохте ли лозунгите, разб­рахте ли нещо от екзалтираните изявления на възбудените участ­ници в тези "спонтанни" протес­ти срещу Договора от Преспа?

За какво протестират ли ?

И едните, и другите настоя­ват, че им отнемат миналото. Миналото, което няма нищо об­що нито с едните, нито с другите в чисто етнически смисъл? А що се отнася до територията, носе­ща името "Македония", тя още на Берлинския конгрес (1878) бе определена като бъдеща автоно­мия с преобладаващо българско население,според статистиките на европейските дипломати и учени като Густав Вайганд.

Но да оставим историята на страна!

Премиерите и на двете дър­жави - Алексис Ципрас и Зоран Заев, схванаха опасността от все повече натрупващите се негати­ви от този замъгляващ съзнани­ето непрестанен националисти­чески запой и на 17 юни 2018 г. след подписването на Договора, си стиснаха ръцете с клетвата, че ще доведат нещата докрай. И двамата добре съзнаваха, че сре­щу тях в собствените им държа­ви ще се извие непризнаващо прегради пред себе си цунами на "патриотичния"гняв. С десети­летия втълпяваните"истини"за изконността на техните "богоиз­брани" народи принуди и двама­та премиери да прибягват до за­лъгващи обяснения, до ходове, отклонаяващи вниманието на блюстителите на "вековечния" национален идентитет.

След като Собранието в Ско­пие гласува промените в Консти­туцията на Р Македония и пре­миерът, и външният министър обявиха, че е съхранен "македон­ският идентитет" и "македонски­ят език", те тайно трябваше да изпратят писмо до Гръцкия пар­ламент с обяснения, какво точно се крие под тези формулировки, и че те не са нищо друго, освен изразяващи принадлежността на гражданите към държавата с но­вото име и т.н.

Алексис Ципрас също тряб­ваше, с различни прийоми, да от­клонява вниманието на гърците, с десетилетия възприемащи се­бе си като единствените наслед­ници и на древните македонци.

А колко точно, обективно и справедливо беше назовал неща­та през декември 2005 г. посред­никът Матю Нимиц! В 13 точки той формулира проблемите меж­ду двете държави за разрешава­не на спора за името "Македо­ния", като същевременно охлаж­даше все по-разгарящите им се лъжепатриотични страсти. В точка 7 той твърди: "Македония" се използва като име на геог­рафска област, която обхваща части от няколко държави в региона на Югоизточна Евро­па...и че с името Македония се свързват историята и култу­рата на няколко от тези дър­жави..." И точка 9: "...Нито ед­на държава не може да насто­ява, че има изключително пра­во върху термина "Македония" или "македонски" на който и да е език в исторически, геог­рафски и търговски смисъл... "

Ето това трябва да разберат професионалните разпалвачи на прекомерни национални амби­ции и в двете държави. На гърци­те ще припомним още и думите на известния немски лингвист проф. Кристиян Фос от Хумбол- товия университет в Берлин, който в интервю за Дойче веле (13. X. 2005) каза: "....на днешни­те гръцки политици не им дости­га смелост да застанат зад мик­рофона и да кажат: "Направихме грешка. За нас е важно да имаме добри и стабилни съседи..."

Разпалените"патриоти"в Скопие и особено техните подбу­дители - голямата кохорта, от учени, политици, журналисти и общественици, които са начело на всички протести срещу дого­ворите с България и Гърция съ­що трябва да се вслушат в тези думи на проф.Фос. Защото До­говорът от Преспа, който беше ратифициран отгръцкия парла­мент е само едно ново начало и за двете държави.