Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

2 март 1869 г.

Вестник "Независимост" се застъпва за учредяване на Бъл­гарска академия на науките, по образец на Българското читали­ще в Букурещ. Още по времето на чуждото иго българите замис­лят в бъдеще свой университет, духовна академия и академия на науките.В Браила се създава Българско книжовно дружество, което по-късно, в свободна Бъл­гария, се превръща в Академия на науките.

5 март 1941 г.

Великобритания скъсва дип­ломатическите си отношения с България и отзовава своя пълно­мощен министър Джон Рендел.

7март 1742 г.

Издаден е султански ферман за защита на Рилския манастир от "изтезания и изнудвания по разни начини", като се забраня­ва на някои алчни за пари дър­жавни служители да нахлуват на­сила в този манастир...

Това е грижа на чужд владетел за доброто на друговерски мона­си; факт е, че и монасите не са би­ли прогонени от Рилския ма­настир нито манастирът е бил превърнат в място за веселие, не­що което се случи по времето на българското социалистическо управление...

9 март 1874 г.

Вестник "Независимост" по­мества дописка на Христо Ботев, в която авторът емоционално възкликва: "Трябва да бъде човек автомат, дърво, камък, безчувс­твено тяло, за да може да търпи такива безчовечни мъки и уни­жения, каквито търпи нещастни­ят български народ... Страдани­ята на тия робове приличат на ония адски мъки, които търпят грешниците пред Страшния съд, който така страшно се изобража- ва от фанариотската развратна фантазия..."

12 март 1845 г.

Почива Кирил Пейчинович, възрожденски книжовник, уче­ник на Йоаким Кърчовски и пос­ледовател на Софроний Врачан­ски. Роден е в с.Теарце, Тетов- ско. Заминава за Света гора, за­едно с баща си и чичо си, които се замонашват в Хилендарския манастир. След учението си, той се връща и става игумен после­дователно на манастирите "Све­ти Димитър" на юг от Скопие и "Свети Атанас" до село Лешок, където остава до края на живота си.

Две от многобройните му книжовни дела имат особено зна­чение за българската културна история - "Огледало", писано "ради потреба и ползования препростейшим и некнижним язиком болгарским долния Мис- сий" и "Утешение грешним", пе­чатано в солунската печатница на Хаджи Теодосия. В 1840 г. Ки­рил Пейчинович сам си съчиня­ва надгробен надпис в тринаде­сет стиха за родното село, за мяс­тото на пострижение, възпита­ние и накрая вечен покой: "Овде лежи Кирилово тело /У манасти­ра у Лешок село/ Да Бог за доб- рое дело"

16 март 1873 г.

В едно писмено изявление до Високата порта Екзарх Антим Първи се застъпва от името на целия български народ да се за­пази непроменен ферманът за създаване на Екзархията и под­чертава, че българите не призна­ват схизмата, прогласена от Ца­риградската патриаршия на 16 септември 1872 г.Неговото сър­цато застъпничество предотвра­тява промяната или пълната от­мяна на фермана, каквато е била целта на патриаршията.Благод а- рение на тази категорична пози­ция Екзархията не само се запаз­ва като институция, но тя успява да обедини духовно почти всич­ки българи в Турската империя.

5  април 1886 г.

В султанския дворец Топхане в Цариград се подписва споразу­мение между Германия, Австро- Унгария, Франция, Великобри­тания, Италия, Русия и Турция за присъединяването на Южна Бъл­гария, наричана според Берлин­ския договор Източна Румелия, към Княжество България. Общо­то управление на Източна Руме­лия се поверява на българския княз.

6  април 1841 г.

В село Каменица, на 7 кило­метра североизточно от Ниш, избухва Нишкото въстание, об­хванало земите в Северозападна България. Няколко войводи са стояли начело на въстаници от по хиляда дори и от по пет хиля­ди човека,но недобре облечени, зле въоръжени, без общо ръко­водство и план. Това предопре­деля и тяхното поражение.Над 240 села са разграбени и опожа­рени, няколко хиляди души изби­ти и изчезнали, много други от­карани в Цариград в робство.

Френскиаят професор по по­литическа иконимия Жером- Адолф Бланки е изпратен от френското правителство да ан­кетира населението след въста­нието. Плод на това му пребива­ване тук е книгата му "Пътува­не в България през 1841 г."





Общи условия