Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПРОЧЕТЕТЕ

  Шопски революционен обръч" от Емил Д.Миланов

Зденка ТОДОРОВА


В навечерието на 145-годиш- нината от обесването на Васил Левски в, софийското читалище "Славянска беседа - 1880" в при­съствието на голям брой гости и почитатели на автора, беше представена книгата на Емил Д. Миланов "Шопски революцио­нен обръч"

В началото на изследването авторът пише: "Книгата се из­дава в чест на 180 годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски и 140 години от началото на Руско- турската освободителна война."

Книгата има 22 глави, в кои­то авторът описва историята на София; създаването на тайните революциионни комитети в Со­фия, Софийско и Западна Бълга­рия; контактите му с българи от Македония по време на участи­ето му в двете български легии в Белград; арестуването му в Зайчар от страна на сръбските власти; създаването на таен ре­волюционен комитет в Пирот; залавянето му; ситуацията в Со­фия в навечерието на Априлско­то въстание и обстановката в Шопско по време на Априлско­то въстание; Руско-турската ос­вободителна война; някои вид­ни личности от Софийско, дали своя принос за освобождението на България от турско робство.

Емил Миланов е прочел много публикации, спомени, исто­рически документи за история­та на София и Софийско, събрал е голям архивен материал за ра­йона който описва, наричайки го "Шопско", и което е много важ­но посочил е имената на голям брой българи, които са помага­ли на Левски да създаде тайни революционни комитети и тук.

Сред факторите, довели до създаването на революционна обстановка в Софийско, са предхождащите въстания в За­падна и Северозападна Бълга­рия, Тимошко, Нишко, Трънско. Авторът отбелязва, че един от първите тайни революционни комитети е основан от Васил Левски в София и околните шоп­ски села.

Съратниците на Левски в Со­фийско, с помощта на които е изграждал тайни революционни комитети са изброени поимен­но. Тази книга е ценна, че вади от забвение стотиците знайни и незнайни български герои, дали животите си за свободата на България. Днес едва ли някой знае кой е Димитър/Митю/ Со- фиянлията, Христо Тодоринов Стоянов, Стоян Велков Софийс­ки - Желявски, Петър Илиев - Желявски Софийски, Йоаникия Величков Софиянеца, Димитър Търсина - Михалачков Софиян- лията, Никола Касапина Софи- янлията...

Сред тях е имало заможни хо­ра, които финансово подпома­гат народното дело - търговци, свещеници, учители, обикнове­ни селяни при които се укривал Апостола. В повечето къщи, къ­дето той се е укривал е имало специално направени за целта скривалища, каквото е скрива­лището в къщата на Тоше Янчев Ковачев в с. Бистрица. В личния си бележник Апостола е запи­сал: "Бистрица има три топо­ли..." вероятно това е зашифро- ван текст или оказва мястото на тайник с укрити документи, па­ри, пароли или срещи" - пише ав­торът на стр. 119.

След създаването на таен ре­волюционен комитет в Трънско с председател Димо Петричев, двамата се отправят към Пирот където заедно с по-видните пи- ротски търговци, учители и све­щеници създават таен револю­ционен комитет. Авторът отбе­лязва, че съществуват две писма на Апостола от 1871 г., които до­казват че в този град, в който хо­рата винаги са се чувствали бъл­гари е създаден ТРК, с активна­та роля на по-известните пирот- ски търговци, учители и свеще­ници, сред които са даскал Рис- то Писарев, Симеон Христов, Живко Антов Свинаров, Коца Стефанов Георгиев, поп Панте- леймон Панчев, Кота Кръстев, Спас Георгиев Шишков, Йосив Куклин, Елисей Манов, Георги Василев и др. Повечето от тях по време на Руско-турската вой­на участвали като доброволци в българското Опълчение.

В книгата е публикуван и от­къс от писмото на Левски до не­говите съратници, в което пише за заточението му в Зайчар през 1868 година: "Защото съм бил проповядвал на тамошните бъл­гари да умират за българщина­та си, че им е отечество; й още и че съм им показвал по какъв на­чин да се заемат на оръжие и как да преминат границата, щото да не би да се компрометира Сър­бия... Секиму с а известни от 62 - ро и 68-мо лето, техните пречки на нас, за това трябва да бъдем предосторожни и сичко, като имаме за огледало и примери досега" /стр.147/.

В глава осма авторът се спи­ра върху ролята на Левски в Ма­кедония. За съжаление, няма достатъчно документи, които да разкриват ролята на Апос­тола в този български край. Ци­тирана е статията му във в-к "Свобода" от 13.2.1871 г. в която той казва: "Да бъдем свободни в земята ни, там където живее българина - България, Тракия, Македония". Като участник в легията на Раковски, той се среща в Белград с много будни македонски българи, като Ильо Марков-войводата и неговите двама синове от Берово /Мала- шевско/, Христо Македонски от Кукушко, Димитър Попге- оргиев от Берово, Христо Ве- лезлията, Христо Алексиев от Скопие. Във Втората легия /1867/ Апостоа е близък със Спиро Джеров, Георги Велез- лията от Крушево, Петър Ми- шайков от Битоля, Никола Три­фонов от Прилеп, архимандрит Натанаил от Кучевища, Скоп- ско, който е голям революцио­нер и ръководител на Креснен- ското въстание през 1878-1879 г. Известно е, че през лятото на 1872 г. Васил Левски и Тодор Пеев заедно посещават Осогов­ския манастир. "Апостола в ро­лята си на създател на ВРО не ограничава своята революци­онна дейност в границите на Мизия и Тракия, а работи уси­лено за организиране на насе­лението в народното дело в Македония"/стр .174/ казва ав­торът.

го публикации, спомени, исто­рически документи за история­та на София и Софийско, събрал е голям архивен материал за ра­йона който описва, наричайки го "Шопско", и което е много важ­но посочил е имената на голям брой българи, които са помага­ли на Левски да създаде тайни революционни комитети и тук.

Сред факторите, довели до създаването на революционна обстановка в Софийско, са предхождащите въстания в За­падна и Северозападна Бълга­рия, Тимошко, Нишко, Трънско. Авторът отбелязва, че един от първите тайни революционни комитети е основан от Васил Левски в София и околните шоп­ски села.

Съратниците на Левски в Со­фийско, с помощта на които е изграждал тайни революционни комитети са изброени поимен­но. Тази книга е ценна, че вади от забвение стотиците знайни и незнайни български герои, дали животите си за свободата на България. Днес едва ли някой знае кой е Димитър/Митю/ Со- фиянлията, Христо Тодоринов Стоянов, Стоян Велков Софийс­ки - Желявски, Петър Илиев - Желявски Софийски, Йоаникия Величков Софиянеца, Димитър Търсина - Михалачков Софиян- лията, Никола Касапина Софи- янлията...

Сред тях е имало заможни хо­ра, които финансово подпома­гат народното дело - търговци, свещеници, учители, обикнове­ни селяни при които се укривал Апостола. В повечето къщи, къ­дето той се е укривал е имало специално направени за целта скривалища, каквото е скрива­лището в къщата на Тоше Янчев Ковачев в с. Бистрица. В личния си бележник Апостола е запи­сал: "Бистрица има три топо­ли..." вероятно това е зашифро- ван текст или оказва мястото на тайник с укрити документи, па­ри, пароли или срещи" - пише ав­торът на стр. 119.

След създаването на таен ре­волюционен комитет в Трънско с председател Димо Петричев, двамата се отправят към Пирот където заедно с по-видните пи- ротски търговци, учители и све­щеници създават таен револю­ционен комитет. Авторът отбе­лязва, че съществуват две писма на Апостола от 1871 г., които до­казват че в този град, в който хо­рата винаги са се чувствали бъл­гари е създаден ТРК, с активна­та роля на по-известните пирот- ски търговци, учители и свеще­ници, сред които са даскал Рис- то Писарев, Симеон Христов, Живко Антов Свинаров, Коца Стефанов Георгиев, поп Панте- леймон Панчев, Кота Кръстев, Спас Георгиев Шишков, Йосив Куклин, Елисей Манов, Георги Василев и др. Повечето от тях по време на Руско-турската вой­на участвали като доброволци в българското Опълчение.

В книгата е публикуван и от­къс от писмото на Левски до не­говите съратници, в което пише за заточението му в Зайчар през 1868 година: "Защото съм бил проповядвал на тамошните бъл­гари да умират за българщина­та си, че им е отечество; й още и че съм им показвал по какъв на­чин да се заемат на оръжие и как да преминат границата, щото да не би да се компрометира Сър­бия... Секиму с а известни от 62 - ро и 68-мо лето, техните пречки на нас, за това трябва да бъдем предосторожни и сичко, като имаме за огледало и примери досега" /стр.147/.

В глава осма авторът се спи­ра върху ролята на Левски в Ма­кедония. За съжаление, няма достатъчно документи, които да разкриват ролята на Апос­тола в този български край. Ци­тирана е статията му във в-к "Свобода" от 13.2.1871 г. в която той казва: "Да бъдем свободни в земята ни, там където живее българина - България, Тракия, Македония". Като участник в легията на Раковски, той се среща в Белград с много будни македонски българи, като Ильо Марков-войводата и неговите двама синове от Берово /Мала- шевско/, Христо Македонски от Кукушко, Димитър Попге- оргиев от Берово, Христо Ве- лезлията, Христо Алексиев от Скопие. Във Втората легия /1867/ Апостоа е близък със Спиро Джеров, Георги Велез- лията от Крушево, Петър Ми- шайков от Битоля, Никола Три­фонов от Прилеп, архимандрит Натанаил от Кучевища, Скоп- ско, който е голям революцио­нер и ръководител на Креснен- ското въстание през 1878-1879 г. Известно е, че през лятото на 1872 г. Васил Левски и Тодор Пеев заедно посещават Осогов­ския манастир. "Апостола в ро­лята си на създател на ВРО не ограничава своята революци­онна дейност в границите на Мизия и Тракия, а работи уси­лено за организиране на насе­лението в народното дело в Македония"/стр .174/ казва ав­торът.





Общи условия