Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДУХОВНОСТ

  Поетична антология "България"

ИВАН БУХОВ Има някаква ренесансова мая в душата на този човек, която бухва тестото на нашето съвре­мие, на нашата действителност, независимо дали тази действи­телност е белязана със знака на социд еологията или на д емокра- цията.

Няколко са темите, които предизвикват полета на неговия дух. Това са любовта, предан- ността към Родината, всеотдай- ността в приятелството, санти- мента по отминалите дни.

Доминираща тема в неговите стихотворения е темата за Роди­ната, за родния край, за съдбата на България, за разпокъсаното ни землище, за останалите зад пределите на държавата наши кръвни братя. Не изящният стих и проникновената мисъл са воде­щи в тези негови откровения. Оп­ростената строфа и пронизва­щата болка по оставените на произвола на окупатора наши кръвни братя и сестри характе­ризират голяма част от неговите творби.

Творчеството на Иван Бухов е адресирано към всички, които се опиват от радостите на живо­та, които са съхранили у себе си златното зрънце съпричастност, към човешките болки и страда­ния, към националните ни тего­би и трагедии.

Иван Бухов е роден на 25 де­кември 1932 г. с.Петрово, Благо­евградски окръг.По професия е строителен инженер. Работил е в Либия, Алжир и Нигерия. От 1998 г., когато излиза първата му книга "Топъл полъх", до сега е из­дал няколко стихотворни сбор­ника, мемоарни книги, краевед- ски изследвания за родното му село Петрово и др.

Стихотворението, което предлагаме е "Беласица", синте­зиращо трагедията на откъсна­тите от Родината ни земи, насе­лени сбългари.

Беласица

На Александър Костов

В земя на битки, мъка и тегла, край тъжна Струма и сърдити Вардар, ранена, с кръв опръскана снага, лежиш разплакана на своя одър...

С дълбоки рани - външни и в сърце, с венци от тел бодлива над челото, Голгота си с изнурено лице... на мъки и тегла таиш гнездото!

Ти помниш Самуиловата скръб. И подвига на Гоце и на Даме, хайдушка и войнишка топла кръв и вапцаното с кръв и въглен знаме...

От югоизток светлини блестят, от запад топли ветрове долитат, на Пирин снеговете се топят, в реките мътните води оттичат...

Красавице!...Във дрипи, в съсипни! Стани!Хвърли венците си бодливи! Граничнитебразди съсяростзарини, с усмивка срещай изгреви щастливи!

И братска обич твоите гори от Петрич, Струмица и Кукуш сгрее, ръцете за прегръдка разтвори към Вардара, Пирина и Егея.




Общи условия