Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  АРХИВИТЕ ПРОГОВАРЯТ

  Сръбски потайности Дейността на Таса Динич срещу ВМРО и България през 1923-1925 г.- Кирил ТОДОРОВ Продължение от бр. 1, 2018 г

Още една област на Диниче- вите задължения е била просле­дяването на дейността на бъл­гарската разузнавателна служба в Цариброд посредством БДЖ. Тук ще се спрем на дейността на БДЖ за българската разузнава­телна служба. Мерките, които югославската страна е взела през есента на 1924 год., когато възниква въпроса за български злоупотреби в железопътното представителство в същност са формулирани от Динич и по тях е бил поддържан изключително строг контрол от комендантите на Моравската дивизионна об­ласт и Трета армия.55 Динич е информирал, че представителс­твото на БДЖ е главен център на българския шпионаж и антию- гославската пропаганда. Него­вото най-голямо предимство е това, че се намира "сред свой еле­мент в довчерашния български Цариброд". Отбелязъл е, че от самото начало българите са пос­тигнали измамно споразумение, защото всички служители са рек- рутирани от жители на Цариброд и околността (20 постоянно жи­вущи в Цариброд и 40 цариброд- чани, които живеят в България и ежедневно идват като служите­ли) въпреки, че е било предвиде­но в представителството цариб- родчани да могат да се назнача­ват като прислужници, чистачи и огняри, но не и като служите­ли. Пропагандно дейността на служителя на представителство­то се основавала на факта, че жи­телите на Цариброд и околност­та са били финансово и роднин­ски свързани със София и че вся­ко демонстриране на лоялност към КСХС ще има реакция от страна на българските власти веднага след като се окажат на българска територия(привежд а и няколко конкретни примери). Служителите на БДЖ веднага са доставяли в София цялата ин­формация за сътрудничество на царибродчани с югославските власти. Освен това пренасяли са и разпространявали позиви, бро­шури и т.н., с които се призовава към нелоялност към държавата (в един от тези позиви жителите се призовават на февруарските из­бори (1925) да гласуват против радикалите и Пашич като зас­тъпник на "великосръбската по­литика"). Що се отнася до шпи­онажа, организацията е била следната: български агенти като железничари са пристигали в Цариброд, където се преоблича­ли и като югославски поданици пътували във вътрешността. След добре свършената работа отново като железничари са се връщали в България. Служите­лите в представителството(ма- шинисти и счетоводители) са служили за пренасяне на писме­ни информации и инструкции. Динич към свой доклад е прило­жил няколко оригинални писма на Разузнавателния център в Со- фия.56 По-нататък съобщава, че като последица от това, че телег­рафната и телефонна връзка на представителството и София са останали без надзор, София сво­евременно е получила ключова информация (например за засил­ване на гарнизона в Цариброд по време на деветоюнския преврат или за бягството на Христо Сто­янов и Неделко Атанасов)57По време на неговото служене в Ца­риброд и по-късно Динич е обви­няван, че е бил задкулисната лич­ност на някои от ключовите съ­бития на българската политичес­ка история. Властите в София силно са били уверени, че Бел­град посредством Динич е учас­твал в организирането на сеп­темврийския бунт на комунисти­те (1923). Българските вестници "Утро" и "Последна поща" са пи­сали, че югославският разузнава­телен офицер е бил директно ан­гажиран с комунистическия бунт и е бил в постоянен контакт с во­дача на бунта Георги Димитров. Дори са твърдяли, че пушките, с които са били въоръжени въста­ниците е част от българското въ­оръжение, иззето по време на войната или след нея на основа­та на Ньойския договор, намек­вайки, че са ги получили от Динич. Той е включван и във връз­ка с комунистическото нападе­ние на две български гранични стражи при Чипровци "пред очи­те на сръбските граничари". Вес­тник "Последна поща" е полу­чил информация от анонимен югославски дипломат в София, че връзката на Динич с въстани­ците, доколкото тя съществува, е дело на негова лична инициати­ва, а не нареждане на Белград. Ди­нич всичко това е отричал.58 Втори случай представлява об­винението, че е организирал атентата срещу цар Борис през април 1925 г. Известният немски агент в Белград д-р Лазар Про- кич през 1941 год. е дал на нем­ците информация, че Динич е бил "личен агент " на крал Алек­сандър и че по негово нарежда­не е подготвил атентата срещу цар Борис, с което би била отст­ранена главната пречка за създа­ването на "велика Югославия". За тази задача на Динич са пре­доставени неограничени средс­тва. Атентаторите подбрал из редовете на емигрантите.59 Пак според Ристич, въпреки че е трудно да се потвърди значени­ето на изнесените твърдения, обаче следните факти показват за ангажираност на Динич в то­ва събитие: 1/ Неделко Туманге- лов, един от атентаторите след атентата е избягал в КСХС и ка­то емигрант живее в Пожаревац. Бил е в контакт с Динич и по всич­ки показатели сътрудник на воен- но-разузнавателната служба60. 2/ По време на съдебния разпит през юни 1946 год. на директния въпрос на прокурора дали кога­то е бил отговорник на българс­ката граница като разузнавач е получавал нарежданията дирек­тно от краля или от началника на Генералния щаб, Динич е отго­ворил: "Директно съм получавал от крал Александър, когато се е провеждала акцията срещу дво­ра в София".61По-голямата част от докладите и оценките на Ди­нич, както и вземайки предвид неговата биография показва, че той е бил изключително активен и амбициозен човек, склонен към акции и решителни дейст­вия, интриги и конспирации, без­компромисен, достигащ до ха­зартна смелост на характера.Той е умеел да предлага и съветва какво трябва да се предприеме и каква политика би трябвало да се води към България в определе­ния период от време. Бил е при­върженик на агресивни мерки, за което най-добре свидетелстват неговите предложения през про­летта на 1924 год. за директно по­литическо и логистично подпо­магане на гражданската война в България. Всичко това може кос­вено да показва неговото учас­тие в събитията, за които е обви­няван, защото свидетелства за неговата готовност да използва агресивен подход и насилствени методи. Обаче важно е да се на­помни, че тази предпоставка, ос­нована на неговия "психологи­чески профил" не е доказателс­тво и че наличните извори, вклю­чително и неговите поверителни доклади дори косвено не показ­ват за негово участие. Въпреки че ни се струва неоспоримо, че не­говата роля не се свеждала до па­сивно наблюдение и събиране на информация, остава неизвестно колко далеко е успяла да достиг­не Диничевата "невидима ръка" в събитията и процесите, които са ознаменували българската ис­тория и югославско-български- те отношения в средата на 20-те години.

С голяма част от тези оценки на Иван Ристич можем напълно да се съгласим, въпреки че в тях освен критичен елемент има и нюанси на оправдаване и дори възхваляване. За нас българите тази личност остава една от най- коварните, враждебни и прес­тъпни, стремяща се по всякакъв начин да осъществи шовинис­тичните намерения на крал Александър, неговите правител­ства и армията да създадат в Бъл­гария марионетно просръбско правителство и чрез него да включат страната ни в уголеме­на великоюгославска държава.

Връщайки се към събитията от 1923-1925 год. се убедихме в това, че Таса Динич е успял да създаде сред българската емиг­рация една сериозна агентурна мрежа, в която са включени ръ­ководни и редови представители на БЗНС в емиграция. Една част от тези агенти той е използвал ос­вен за получаване на интересува­щата го информация, така и за диверсионно-терористическа дейност в България. Примери за това са дадени в спомените на Никодим Ст. Николов "Емиг­рантски изповеди". Той е отбе­лязал участието на Динич и не­говите агенти Цветко Станиев, Васил Спасов, Стефан Светоза­ров в следните диверсионни ак­ции и терористични действия:

1.През 1924 год. (не е посочен месецът) Цветко Станиев и ма­йор Таса Динич организират 10 членна чета, която има задача да влезе в България - в Берковско и да спре влака на Бокиловската спирка.

2. На 7.2.1925 год. 40 членна чета, ръководена от Васил Спа­сов, подпомогнат от Цветко Ста­ниев, Стефан Светозаров и Ди­митър Цоцин след инструктаж от Динич преминава границата и окупира с пропагандна цел за ня­колко часа приграничното бъл­гарско село Годеч. На връщане четата води сражение с българ­ската гранична застава и дава двама убити.

3.На 14 януари 1925 год. се из­вършва атентат срещу междуна­родния влак "Ориент Еспрес", в който пътува министъра на вън­шните работи Калфов от прави­телството на Ал.Цанков за учас­тие в международна конферен­ция в Женева. Атентатът е под­готвен от Таса Динич, Христо Гетов-Оббов, Цветко Станиев и Васил Спасов, а изпълнители са Тричко Велев и Никола Денков, които са снабдени с нужния взри­вен материал и упътвания. Взри­вът е поставен на линията под един от главните стълбове на моста над Сливнишката река. Взривът експлоадира чак 6 мину­ти след минаването на "Ориент Експреса" през моста и то без да причини голяма повреда.

4. На 31 декември 1924 год. Васил Спасов, Тричко Велев и още едно лице залагат адска ма­шина във Военния клуб в София с цел да я взривят на Новогодиш­ния офицерски бал, на който щял да присъства и Цар Борис. Ад­ската машина е внесена в мазето под Военния клуб от Тричко Ве­лев. Един руски емигрант, който работел в парното отделение на Клуба, като търсел нещо в мазе­то натъкнал се на адската маши­на и веднага я предал на полици­ята. Васил Спасов, който е дока­зан агент на Таса Динич не може да е участвал в тази акция без зна­нието и съдействието на своя агентурен ръководител.

И в качеството си на военен аташе в Тирана, Динич продъл­жава да наблюдава България и преди всичко активността на ВМРО, която в Албания е имала своя база. Динич успява да се "ин­филтрира" в българското дипло­матическо представителство и то чрез Лазар Поповски, "стария познайник" на югославските

власти.62

Поповски като опитен агита­тор и член на ВМРО е назначен за секретар на българската лега­ция в Тирана веднага след сключването на българо-албан­ските дипломатически отноше­ния в началото на 1925 год. В Ти­рана е изпълнявал и дейността на български военен аташе. Според един доклад отношенията с Ал­бания са сключени само защото там се намира комитска база и ролята на Представителството е била да помага на комитската организация и да прикрива ней­ната работа. Поповски е бил за­дължен за преминаването и орга­низирането на комити, като е провеждал главно разговорите в дипломатическото представи­телство. Веднага след своето пристигане в Тирана Динич вли­за в контакт с Поповски посред­ством вече бившия консул в Ца­риград Никола Йованович. По­повски не скрива своите симпа­тии към федералистите. (специ­ално "към болшевиците", както ги нарича Динич), а Динич чрез прихванати писма от Виена, из­пратени до Поповски разбира че неговата връзка с федералисти­те е реална. Тъй като преминава­нето и организирането на комит- ски чети в Албания се извършва чрез Поповски веднага и както по-късно в един от своите докла­ди съобщава Динич, е намерен взаимен интерес: да се предотв­ратяват действията на автоно- мистките чети в Албания-за Ди­нич това е означавало голям ус­пех с оглед на неговите функции в Албания; за Поповски предот­вратяването на акциите в Алба­ния означавало ослабване и де- завуиране на противното тече­ние в македонската партия, с ко­ето федералистите имат история на кървави отношения.Така бла­годарение на информациите на Поповски е хванат атентатора на Спасоя Хаджи-Попович и разту­рена комитската чета на Пецо Трайков,63 която действа в би- толска област и при преминава­нето в Албания след интервен­ция на Белград е арестувана от албанските власти. Поповски е "полезно служил" на Динич и при шпионирането на италианс­кия пратеник в Тирана, с който като представител на ВМРО е имал близък контакт, както и в ра­зузнавателния надзор на албан­ския премиер Зогу, с който По­повски също така е имал близък контакт. Поповски запознава Динич и с двамата други члено­ве на новоформираната органи­зация ВМРО (обединена) - Хрис­то Цветков и Георги Занков.64

По-късно Занков е бил изк­лючен от организацията, а По­повски е обвинен, че сътрудни­чи с Динич и че с него тайно се среща във Виена. Ръководство­то на ВМРО в София е знаело за съпричастието на Поповски към федералистите и в начало­то на 1927 год. Протогеров лич­но пожелава заедно с шефа на представителството Иван Ико­номов да го отзове от Тирана. През юли 1927 год. Поповски отпътува в Швейцария, след то­ва в Париж и във Виена. Когато е разкрито неговото сътрудни­чество сюгославската разузна­вателна служба той е изключен от ВМРО (обединена). Че По­повски не е сътрудничил с югославската служба само по идеологически причини свиде­телства доклада на военния аташе в Тирана, наследник на Динич, подполковник Милош Мисалович, в който препоръч­ва на негов колега във Вие- на(който се е интересувал за Поповски, когато той пристига във Виена) "може веднага да за­почне открита работа с него, ка­то му заплаща, защото Попов- ски работи за пари". 65

Поповски продължава да под­държа контакта с Динич и през тридесетте години.66

В заключение трябва да се отбележи, че споменатите ис­торически иследвания на сръб­ските историци се базират на много сериозни факти и доку­менти, свързани с дейността на Таса Динич и кралските разуз­навателни служби в дейността им срещу България и напълно потвърждават сведенията и фактите, публикувани в стати­ята от края на 2016 год. Почти всички информации, отбеляза­ни в бележките под линия са предадени автентично в превод или в оригинал. По-голямата част от фактологията, направе­ните изводи и оценки са изцяло дело на сръбските историци, като не е променена и тяхната терминология. Разкрити са много неизвестни до сега фак­ти, свързани с агентурната мре­жа на Таса Динич и кралските разузнавателни служби и пред­ставляват изключително ценен изворов материал.






Общи условия