Брой 2, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИЗВЪН СХЕМИТЕ

  Спорът между Атина и Скопие е спор и с България Група граждани , обединени в НПО

Започналият преди 26 години спор между Атина и Скопие за името на новата държава, регис­трирана в ООН като Бивша Югославска Република Македо­ния (БЮРМ) прерастна в поли­тически конфликт, който въпре­ки последните опити за решава­нето му, очевидно се задълбоча­ва. Може да се говори и за него­вата ескалация с възможни обез­покоителни последици, както за двустранните отношения между Гърция и Македония, така и за цялостния климат в региона.

Още в самото начало за поз­навачите на същността и исто­рията на македонския въпрос бе­ше ясно, че спорът за името на новата държава не е "ирациона- лен", "анахроничен" или "абсур­ден", както го определиха реди­ца европейски политици, а въп­рос, който засяга дълбоко инте­реси от политико-идеологичес- ки и етнонационален характер, както за Гърция и Р Македония така и за други държави. Той не може да бъде разрешен, ако две­те страни дезавуират историчес­ките и днешните реалности, свързани с географската област Македония и обитавалото я от векове население.

Отсъствието на политическа воля на властите и в Атина, и в Скопие да признаят тези реал­ности и да направят съответен компромис, е главната причина спорът да се интернационализи­ра. Факт е, че той днес стои на вниманието на ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ, Международния съд в Ха­га.

Същностният проблем на властите в Скопие лежи във въз­приетата от тях теза, че името на държавата е производно на "ма­кедонска етнонационална иден­тичност" формирана в географ­ската област Македония още от древността и произтичащата от нея актуална политика с претен­ции за исторически съществува­ла македонска нация, за наличие на македонски етнически мал­цинства и македонско културно наследство на територията на съ­седни на Р Македония държави. Споменатата доктрина е сериоз­но доказателство за задълбоча­ване на кризата на идентичност на тези, които се определят като македонци по националност. Отричането пък на славянските корени на "македонската нация" внася объркване в населението, в научните среди и предизвиква разделение и противоречия в по­литическия живот на Р Македо­ния. Обикновеният гражданин днес се пита, ако се наложи тази македонистка теза, какво място ще бъде отредено на славянски­те просветители, на църквата, на езика - основните стълбове, вър­ху които се конструираше, след Втората световна война "маке­донската нация".

На политическия връх в Ско­пие е пределно ясно, че всяка про­мяна на името на държавата ще бъде нов удар срещу доктрината на македонизма със сериозни последици за тези, които я внед­ряваха, които извършиха кървав погром над българите и изкоре­няваха българсото историческо, културно и църковно наследство във Вардарска Македония. Именно страхът от ревизия на македонистката доктрина, след принудителната смяна на дър­жавните символи и промените в Конституцията под натиска на Гърция, подписването на Охрид­ския договор (13.8.2001 г.), под натиска на албанците, и новата редакция на Конституцията, е главната причина да не се роди в Скопие каквато и да е идея, пре­ди идването на правителството на Зоран Заев, за някакъв комп­ромис с името...

Атина се смята в правото си да защитава своите държавни и на­ционални интереси. Тя е в пра­вото си и да защитава тезата, че Скопие няма основания и не мо­же да претендира за историчес­ки съществувала македонска на­ция в географската област Маке­дония, за историческото и кул­турно наследство на Алексан­дър Македонски, за историческо и културно малцинство на тери­торията на днешна Гърция. Според Атина самото име на държа­вата - Република Македония , съ­държа претенции към цялата об­ласт Македония, конкретно в Егейска Македония, в която жи­веят над 2.5 милиона македонс­ки гърци (гърци-славофони), ко­ито името Македония подстре­кавало към иредентизъм. Но проблемът на Гърция в спора е определено свързан с отсъстви­ето на политическа воля да се подкрепи открито всепризната­та, исторически документирана истина, че славянското населе­ние в географската област Маке­дония още в началото на XIX век категорично се самоопределя в национално отношение като БЪЛГАРСКО. На цял свят е из­вестно, че това население вою­ваше за своя църковна независи­мост в рамките на Османската империя, че проля реки от кръв за присъединяването към сво­бодното отечество, че именно то предизвика появата на полити­ческата сцена на Европа на МА­КЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, по съ­щество въпрос за съдбата на бъл­гарите в Македония!

В двустранните българо- гръцкти отношения през XX век има неоспорими свидетелства, че гръцката държава признава българския етнически харатктер на това население. Потвържда­ват го и двустранните междудър­жавни договори за размяна на на­селение след Първата световна война. Защо днес Атина опреде­ля това население като "славо- фони" и " славомакедонци"? То­ва е ,меко казано, нелогично и недружелюбно в гръцкия подход в спора, защото засяга и интере­сите на България и българската нация.

Очевидно подходът на Атина и на Скопие за разрешаването на конфликта обрича преговорите

под егидата на ООН на неуспех.

И двете страни остават под­властни на своите доктрини от миналото. Предлаганите от аме­риканския посредник Матю Ни- миц компромисни решения се приемат като поражение и от ед­ната, и от другата страна. Това е поредният конфликт на Балкани­те, който не може да се реши без сериозен натискт отвън.Както вече се вижда, международната общност, в лицето на ЕС, НАТО и САЩ,прави всичко възможно да бъде намерен изход, но какви ще са резултатите, яснота все още няма.

В началния период на спора България се въздържаше от как­вато и да е позиция, водена от ис­креното желание за поддържане на добросъседски отношения и с очакването на разумни компро­миси от двете страни, базирани на реалностите, обусловили по­явата и признаването на новата държава. Имаше очакване, до подписването на Договара за добросъседство на 1 август 2017 г, че Скопие ще коригира недру­желюбната, меко казано, поли­тика към България, ще се откаже от абсурдните си претенции за македонско малцинство на ней­на територия, както и че гръцка­та страна ще се придържа към историческите и етнически реал­ности, отнасящи се до географ­ската област Македония. След това обаче, когато спорът се изостри и обогати с претенции на Скопие за признаване на ма­кедонско етническо малцинство в Гърция, за признаване на него­вата партия Виножито и регист­рирането й, паралелно с подоб­ни претенции към България, с имуществени и други искания и когато спорът стана "световен", София зае позиция, че това е са­мо двустранен въпрос. Тази по­зиция на България е нелогична и така я възприема всеки обикно­вен българин. Такава позиция е грешна, защото спорът между Атина и Скопие Е ПО СЪЩЕС­ТВО СПОР НА ДВЕТЕ С ТРА- НИ С... БЪЛГАРИЯ и ако тя же­лае да защити своите национал­ни интереси, вече не трябва да стои безучастно!

Логиката подсказва, че след интернационализирането на конфликта между Атина и Ско­пие и вече осезаемият натиск на международните фактори, реше­ние рано или късно ще бъде на­мерено и то с отстъпки на Ско­пие. Промяната на името, каква­то и да е тя, ще бъде удар срещу македонизма в неговата анти- българска същност.

Налага се още сега българска­та страна да промени подхода си по този спор и да доведе до зна­нието на своите партньори от НАТО и ЕС, виждането си от­носно всички проблеми, засяга­щи България.

България трябва да каже твър­до своята дума и да защити наци­оналния и духовния си интерес и интегритет, без при това да се опасява, че ще влоши отношени­ята си със съседите и ще засегне авторитета си на стабилизиращ фактор на Балканите. В случая тя ще защитава обективни реалнос­ти, а не политико-идеологичес- ки доктрини от миналото.

Сега е крайно време да се ка­же, че славянското население на Македония има български наци­онални корени - факт, признат от десетки чужди учени, диплома­ти и политици.Крайно време е нашата страна да не приема но­ви интерпретации на тази тема!

февруари 2018 г., гр.Враца.






Общи условия