Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

 

2 януари 1882 г.

Епископ Синесий изпраща окръжно до своите пасоми в Од­ринска епархия, с което изясня­ва опасностите, идващи за деца­та им от фанариоти и униати. Той защитава българското реално училище в Одрин и пансиона му, които са постоянно нападани от фанариоти и униати. Управител тогава на училището е Георги Живков, който като министър на народното просвещение след Освобождението полага здрави­те основи на българското обра­зование.

7 януари 1846 г.

В село Търлис, Неврокопско е роден Теодосий, митрополит Скопски, известен църковен де­ец, книжовник, действителен член на БАН.

Две години е Екзархийски на­местник в Цариград, от 1880 до 1885 г. е капукехая - главен секре­тар на Екзархията, а веднага след това до 1892 г. е български Скоп- ски митрополит.

Автор е на много богословс­ки трудове с практическа насо­ченост. Преводач на произведе­ния от световната класика - Вер­гилий, Шатобриан и др. Помага на Стефан Веркович при събира­нето на български народни пес­ни в Македония. Брат е на Иван Гологанов, който доставя на Стефан Веркович много българ­ски народни песни от тези краи­ща на Македония.

13 януари 1867 г.

Георги Раковски издава в Бу­курещ "Привременен закон за народните горски чети", чрез който се създава "Върховно на­чалство", централно управление на хайдушките движения.

14 януари 724 г.

На българския престол се въз­качва кан Севар, последна из­дънка от династията Дуло. Един от представителите на тази ди­настия кан Исперих основава през 681 г. Първото българско царство. След Севар се изреждат канове от други прабългарски родове, като кан Крум, в начало­то на девети век става основопо­ложник на Крумовската динас­тия. Изтъкнати владетели от та­зи династия са Омуртаг, Преси - ян, княз Борис Първи и Симеон Велики.

19 януари 1879 г.

Йосиф Ковачев, софийски училищен инспектор, докладва в министерството, че през първа­та учебна година в София е има­ло едно първоначално мъжко училище с 380 ученика и седем учители, и едно първоначално девическо училище със 160 уче­нички и три учителки. Пет годи­ни по-късно първоначалните училища стават 5, а през 1926-27 година те са вече 32.

7 февруари 1860 г.

В "Дунавски лебед", редакти­ран от Георги Раковски, е публи­кувано едно от най-хубавите, чисто лирични стихотворения през целия предосвобожденски период: "Тъга за юг" от Констан­тин Миладинов. От 1857 г. той е студент в Москва, следва в Ис- торико-филологическия факул­тет и е един от тези, които създ- вават задушевността, която вла­дее между него и другите българ­ски студенти там -Любен Кара- велов, Нешо Бончев, Райко Жин- зифов и др. Всички те тъгуват за юга, за слънчевите родни доли­ни и езера, но само на него се удава да създаде толкова високо- художествено стихотворение. Според академик Петър Дине- ков то е поетичен бисер, който не би трябвало да липсва в нито ед­на българска поетична антоло­гия.

13 февруари 1943 г.

С няколко изстрела комунис­тическата бойна група покосява живота на генерал Христо Лу­ков. Това става пред неговия дом в София.

Той е бивш министър на от­браната. Именно на него българ­ската войска дължи своето бое­во възраждане между 1935 и 1938 г. Той върна войската от полити­ката в казармата.

Генерал Христо Луков при­надлежи към най-видните воена­чалници през Третото българско царство.

25 февруари 1846 г.

В писмо на Димитър Милади­нов до Виктор Григорович, отк­рито от професор Куйо Куев в архива на Григорович, охридча- нинът Д. Миладинов пише след­ното: "Не преставам да изпълня­вам моите обещания към Ваша милост, защото българите спон­танно се стремят към истина- та."Малко преди тези редове Миладинов пише: "Между това моите старания за нашия българ­ски език и българските народни песни, според Вашата препоръ­ка, са ненадминати."

28 февруари 1870 г.

Издаден е Ферманът за учре­дяване на Българската екзархия. Според чл. 10 под ведомството на Екзархията са следните тери­тории и епархии: Русенска, Си­листренска, Търновска, Софийс­ка, Врачанска, Ловчанска, Ви­динска, Нишка, Пиротска, Кюс­тендилска, Самоковска, Велеш- ка, Варненска, Пловдивска и Сливенска. Останалите епархии имат право да се присъединят към Екзархията чрез допитване. Така през 1873 г. се присъединя­ват Охридската и Скопската епархия. През 1894 г. - Неврокоп- ската, а през 1897 г. - Битолска- та, Дебърската и Струмишката.





Общи условия